„Юнкерска родна стряха“ – ковачница на българския дух

JRStriaha-vnvuНеповторимият дух на чист патриотизъм и спояващо редиците единство на възпитаниците на ВНВУ се поддържа от списание „Юнкерска родна стряха”. Списанието е основано през 1930г. със съдействието на тогавашния началник на училището полк. Мих. Йовов.  В редакционната колегия влизат юнкери и кадети от пребиваващите в училището випуски, като след производството си те предават щафетата на следващите. Изданието се издава в печатницата на училището до 9 септември 1944г, когато е забранено като „ковачница на великобългарския шовинизъм“ (Г. Димитров) Стотици бъдещи офицери се изявяват на страниците на списанието като есеисти, поети, художници, литературни критици, военни анализатори. Някои от тях след това постигат значими успехи в областта на изкуството и литературата.

edinzavetПрез 1992г. се учредява Съюзът на възпитаниците на ВНВУ и съвсем естествено възниква идеята да се възстанови списание „Юнкерска родна стряха”. Решава се, че заглавието е неподходящо, защото по традиция в редакционната колегия на „стряхата“ присъстват само юнкери преди производството им. Затова основателите на Съюза решават да издадат списанието под името „Един завет” Под това име то излиза вече 17 години – 4 пъти в годиниата.

За да представим списанието сме  избрали статия, която е силно въздействаща и днес, 66 години по-късно. Струва си да подчертаем, че  когато пише текста, автора е 17 – годишен.

* * *

Българският дух
Старши кадет Стоян Николов Ботев – 65-ти випуск.
Сп. „Юнкерска родна стряха” бр. 2/1943г.

Единството и неговия външен израз – народностната организация , дух и воля са голям творчески фактор в съдбата на народите. Безсмъртният Ибсен, чрез своя герой Бранд казва: „Всеки жив народ, колкото и малък да е той, расте и се засилва от несгодите. Ако тия несгоди и изпитания не възбудят един народ за борба и благородни подвизи, такъв народ е стадо и не заслужава спасение”. – Следователно, няма живот за слабите и посредствените. Но силата не е в числото на топовете, а в организацията, духа и разума. И липсват ли те, както се изразява Бисмарк, вместо чук ще бъдеш наковалня.

За проявленията на българския дух след освобождението са достатъчни следните два примера за да ни покажат с какво име и с каква известност се е славела малкатани по брой, но велика по дух армия.

Един австриец – пленник, описва своето бягство от Сибир след руската революция, с един военен кораб на който е имало много руски офицери, войници, коменданта на Владивосток и много хора от различни народности. На борда на този кораб се намирали и трима българи, които с цената на неимоверни усилия са се мъчели да се завърнат в родината си. При достигането на японския бряг и преглеждането на документите от един полковник, за голямо очудване на всички пътници, японеца отделил тримата ни сънародници и ги пуща на свобода да се разхождат и любуват на японската природа до тръгването на кораба. По-нататък австриецът Бьониш продължава: „Беше особено интересно да се наблюдава как трима прости българи пред очите на дългобради руски князе и генерали станаха обект на удивление от страна на японските офицери, които споменаваха Одрин – място свързано с проявата на българския дух.
Ето, българският дух създаде епопеите на Одрин, Люле-Бургас и Чаталджа за да достигнат тия имена чак до Страната на изгряващото слънце

През 1897 год. Младият македонски патриот поручик Антон Бозуков отишъл доброволец на страната на Ом  Крюгеровите бури срещу англичаните. Там той се явява на главнокомандващия бурите генерал Жубер и последния го попитал:
„От каква народност сте”?
„Аз съм поручик от българската армия” – отговорил Бузуков. Тогава генералът устремил поглед в младежа, и с чувство на приятна изненада извикал:
„А – Сливница”!
Малката ни татковина, която е имала едва 10 год. Самостоятелен живот е била позната със своите епични боеве при Сливница. Това е българският дих, който е причинил удивление на далечни континенти.

Миналото ни е проявление на величието на тоя дух, българското настояще трябва да бъде творческо въплощение на култа към този исторически проявен дух. Българинът добре познава кървавия поход на все по-страшната човешка орисия. И днес, когато недалеч от нас шества злокобният танц на опустошителните бесове, всяващ навсякъде разруха и ужаса на истъплението, ние трябва да умеем да се браним и с всички сили да поддържаме свещения огън на непобедимия си дух.

* * *

StoyanBotevStoyanBotev-starСтоян Николов Ботев е роден през 1925г. в София в семейството на офицер. Участва във Втората световна война, където е ранен в лицето и крака. Кавалер на ордена „За храброст“. Уволнен от армията през 1947г. Завършва медицина и има редица приноси в областта на хирургията. Доктор на медицинските науки, 37г. завеждащ хирургичното отделение на I градска болница, гл. асистент по хурургия на Лионския университет, секретар на Български лекарски съюз.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: