61-ви випуск на ВНВУ (кадетски 1937-1941гг.)

va24Представяме Ви 61-ви випуск на Военното на Негово Величество училище. Този випуск е емблематичен и уникален по няколко причини: Той е от малкото кадетски випуски – младежите влизат в училището преди пълнолетие и се обучават във военна гимназия, след което продължават редовния курс на военното училище.  Тъкмо този 61 випуск на ВНВУ получава производство и назначения в корпусите в новоосвободените земи след връщането на Добруджа към България и присъединяването към Тристранния пакт. Това са младите офицери, които получават назначенията си в Беломорието, Западните покрайнини и Македония. Те са първият випуск, който се появява след преудоляването на ограниченията на Ньой и пълното възстановяване и превъоръжаване на Българската армия от ген. Луков в периода 1937-1938г.  Заредени със самочувствие, тези първи войни на наистина обединена България заминават да изпълнят своя дълг.   Съдбата обаче им е приготвила друго.  Идва превратът 09.09.1944 и съветската окупация. Младите български офицери са изпратени в една чужда за тях война срещу довчерашните си съюзници – германците и те го правят  – безкомпромисно гонят противника до автсрийските алпи.  Много от тях се връщат с орден „За храброст“, някои с по два.

Като благодарност за участието им в разгрома на нацистка Германия, българските комунисти уволняват повечето офицери „за груби фашистки прояви“.  За възпитаниците на ВНВУ започват трудни времена. Повечето от тях минават през затвори и концлагери, някои са избити без съд и присъда, безследно изчезнали, изселвани, имуществото им е конфискувано, а семействата им десетилетия носят клеймото „враг на народа“.

va52VNVU2В 61 випуск са Христо Дипчев – син на Райна Княгиня, летците Стефан Маринополски,  Петър Бочев, Христо Костакев – бранили небето над София, а взводен портупей юнкер им е Любомир Банковски (от 58 вип.) Няколко представители на випуска са живи и активни и днес. Сред тях е Венелин Попов – знаменосец на СВ ВНВУ, двоен кавалер на орден „За храброст“

va51SAVE0274Заслужава да споменем книгата „Аз бях осъден на смърт.  Из спомените на един български офицер“ на Желязко Стойчев –  поручик – сртилерис от випуска (Ст. Загора 1994). Книгата е едно от най-интересните живи свидетелства не само за 61-ви випуск, но и за живота във ВНВУ в периода на възход след ньойската депресия.

SAVE0230-b-webva40Именният списък и снимките от албума на випуска се публикува със съдействието на потомците на подпоручик Антон Б. Пашев.  След производството си той получава назначение в окупационния корпус в Югославия. Няколко седмици по-късно частта му попада на засада от титови партизани. При престрелката подпор. Пашев е покосен от картечница.  През нощта войниците му с риск за живота си го изнасят на ръце през преспите и го спасяват. Кракът му е раздробен и подпор. Пашев остава инвалид. След войната завършва медицинска академия и до смъртта си работи като зъболекар  в с. Торос, Ловешко. По-късно поема и с. Дерманци. Антон Пашев е братовчед на летеца – инструктор от 44-ти випуск Георги Й. Пашев (1901-1990)

* * *

va17

На 17 септември 1937г. във ВНВУ постъпват 166 кадети от 61 випуск.
Произведени на 03.10.1939г. в чин „старши кадети” – 162 души.

З рота:
Постъпили за летци 25 души
Причислени – 6 морски юнкера
Причислени – 3 юнкера
Произведени на 3.10.1940 в чин „юнкер” 187 души

2 рота:
Произведени на 3.10.1940 в чин „портупей юнкер” – 188 души

1 рота:
Произведени на 20.09.1941г. в чин „фелдфебел портупей-юнкер” – 185 души

Патронаж:

Н.В. Цар Борис III
Н.Ц.В. Княз Симеон Търновски

Н.В. Царица Йоанна

Върховно военно командване:

Ген л-т Теодоси Даскалов – Министър на войната
Ген л-т Константин Лукаш – Н-к щаб на войската
Ген л-т Никола х. Петков – Н-к на ВНВУ до 28.02.1938, Н.щ. на войската
Командване на ВНВУ:

Ген л-т Никола Михов – Н-к на ВНВУ 5.03.1938-14.04-1941
Полк. Александър Попдимитров – Н-к на ВНВУ от 14.04.1941
Полк. Константин х. Атанасов – пом. Н-к на ВНВУ до 14.04.1941
Подполк. Цоню Ганев – пом. Н-к на ВНВУ от 25.08.1941
Подполк. Еню Каролев – К-р на кадетската дружина
Подполк. Кирил Стоименов – домакин на училището
Подполк. Гено Генов – К-р на юнкерската дружина до 25.06.1941
Подполк. Антон Кожухаров – К-р на юнкерската дружина от 23.09.1941
Подполк. Никола Сарафов – К-р на ротата от 4.10.1941

Преподаватели в кадетските класове:

Подполк. Хр. Бакърджиев – инспектор на класовете
Цв.Стоянов
Ив. Икономов
Подполк. Л. Стрибърни – лекар
Никола Тумпаров
Драгия Тумангелов
Енчо Кожухаров
Владимир Хинделов
Харалампи д-р Иванов
Дим. Марков
Дим. Райков
Николай Цанков
Тодор Андреев
Тодор Н. Бояджиев
Кирил Цонев
Васил Василев
Стоян Загорчинов
Михаил Шекерджиев – диригент
Преподаватели в юнкерските класове:

Полк. Симеон Рангелов
Подполк. Васил Григоров
Подполк. Васил Данаджиев
Подполк. Стою Стоев
Подпол. Христо Бърдаров
М-р Георги Петров
Кап. Любен Янков
Кап. Ив.Армянов
Кап. Георги Ацев
Кап. Любомир Атанасов
Проф. Спиридон Казанджиев
Методи Мавров
Пехота:
Кап. Любен Кожухаров – К-р на 1 пех взв до 4.07.1941
Кап. Никола Заяков – К-р на 2 пех взв
Кап Георги. Русчев – К-р на 1 пех взв

Артилерия:
Майор Никола Милушев – инстр. Артил част
Кап. Славо Стойков – К-р на взв
Кап. Стефан Ватев – преподавател
Кап. В Дудрев – преподавател

Летци:
Подполк. Михаил Димитров – инст. Летателната част до 15.04.1941
Кап. Димитър Бояджиев – инстр. Летателната част от 16.04.1941
Пор. Борис Гергов – к-р на взв
Пор. Стефан Шкойнов – преподавател
Кап. Никола Николов – преподавател
Пор. Владимир Христов – преподавател

Инженерни:
Подполк. Тодор Остриков – инстр. Инженерната част
Кап. Асен Йончев – к-р на взв
Кап. Гепрги Гетов – преподавател

Конница:
Подполк. Иван Божинов – инстр. Конната част
Кап. Стефан Везнев – к-р на взвод
Кап. Сава Донков – вет. Лекар

Флота:
Кап. л-т Генчо Панчев – инстр. Морската част
Лейт. Панчо Вангелов – пом инстр. Морскара част
Кап. 2 р Борис Рогев – преподавател
Кап. 1 р Сава Иванов – преподавател
Кап. 3 р Протаси Пампулов – преподавател

va80
Пехотинци:

Атанас Петров
Антон Пашев
Боголюб Тодоров
Борис Казаков
Борис п. Борисов
Борис Сантурджиев
Георги Буруджиев
Дако Христов
Дончо Бораджиев
Димитър Гюлев
Евстати Антонов
Любомир Шапкарев
Николай х. Петков
Димитър Събев
Илия Комаров
Иван Терзийски
Илия Величков
Константин Иванчев
Любен Йонов
Иван Йончев
Стефан Добринов
Христо п. Вуцов
Ивайло Добринов
Христо Дипчев
Христо Танинчев
Христо Арсов
Веселин Абаджиев
Никола Лилов
Петър К. Петров
Димитър Григоров
Кънчо Тодоров
Георги Хаджийски
Еню Матев
Димитър Димов
Георги А. Георгиев
Георги Перчев
Цвятко Малчев
Цветан Калчев
Веселин Василев
Янчо Янев
Георги Треновски
Никола Господинов
Крум Захариев
Евгений Гинчев
Трифон Косев
Георги Кусев
Любомир Михайлов
Митко Йонов
Васил Василев
Тодор Власев
Димитър Игнатов
Никола Михов
Николай Владов
Стефан Канев
Иван Петров
Марко Марков
Никола Налбантов
Христо С. Христов
Стойчо Стойчев
Емил Владиславов
Александър Миладинов
Иван Ганушев
Петър Н. Петров
Борис Шейнов

Артилеристи:

Димитър Т. Даскалов
Хайнрих Чипев
Васил Белчев
Любомир Видински
Любомир Манджаров
Никола Сираков
Николай Кисьов
Димитър Димитров
Иван Заков
Желязко Стойчев
Дянко Йорданов
Стефан Консулов
Атанас Кулаксъзов
Петър Сергиев
Кънчо Кънчев
Милчо Миланов
Руско Илиев
Симеон Кожухаров
Васил Р. Василев
Георги Колев
Венелин Попов
Любен Шекерджиев
Катерин Катеринов
Атанас Янов
Константин Чуков
Ангел Балевски
Васил Хр. Василев
Андрей Паскалев
Петър Димитров
Асен Еленков
Георги Вълков
Георги Игнатов
Гаврил Стоянов
Конст. п. Константинов
Иван Кондаков
Васил Кунделов
Недялко Милковски
Георги Пелев
Иван Недялков
Бойчо Атанасов
Паскал Евтимов
Гроздан Спиров
Петър Попов
Любомир Манджаров
Евгений Стоянов
Камен Христов
Никола Михайлов

Летци:

Христо Митев
Михаил Банов
Методи Цветанов
Никола Маринов
Петър В. Петров
Лука Обрейков
Петър Бочев
Борислав Лингоров
Веселин Маринов
Ташко Бозаджиев
Стефан Маринополски
Кунчо Драгийски
Евгений Тончев
Венелин Иванов
Иван Котев
Нено Ненов
Никола Вълчев

Kostakev

.

Христо Костакев (на снимката) – свалил две „летящи крепости“ една след друга, в рамките на един боен полет.
Стоян Томов
Христо Павлов
Кирил Константинов
Георги Пенчев
Атанас Тонов
Димитър Атанасов
Христо Тошев
Димитър Цанев
Христо Мацалов
Емил Савов
Димитър Ст. Даскалов
Калин Найденов
Асен Гигов
Гаврил Вълканов
Емил Стоицев
Васил Янков
Борис Ангелов
Константин Щерев
Христо Недялков
Кирил Киранов
Марин Джуджев
Стефан Ножаров

Пионери:

Любен Панайотов
Асен Велев
Васил Наков
Кирил Нощев
Димитър Филипов
Атанас Карев
Станислав Василев
Николай Колев
Милчо Захов

Свързочници:

Георги М. Георгиев
Любомир Новоселец
Мирослав Евтимов
Ангел Чорбов
Петър Загорски
Никола Дуков

Конници:

Димитър Панайотов
Александър Рубчев
Димитър Венов
Стефан Стефанов
Петър Русчуклиев
Цанко Цанев
Васил Дацев
Борис Шаханов
Димитър Стоилов
Петър Ив. Петров
Станчо Станчев
Константин Петров

Моряци:

Дружелюб Янакиев
Калин Цачев
Илия Константинов
Стойчо Велинов
Борис Ганчев
Цветан Коев

va79

Advertisements

9 Коментари to “61-ви випуск на ВНВУ (кадетски 1937-1941гг.)”

  1. „ристо Костакев (на снимката) – свалил две “летящи крепости” една след друга, в рамките на един боен полет.“

    Описанието не дава вярна представа за този уникален случай – Костакев сваля двете крепости С ЕДИН ЗАЛП! Стреля, при което бомбите в тежката машина детонират и възпламеняват и съседната близко летяща. По този начин, с един узстрел той унищожава два четиримоторни бомбардировача!

  2. д-р Стефан Велинов Says:

    Син съм на мичман І ранг Стойчо Велинов, вечна му памет. Ако някой от потомците на 61-ви випуск има информация или снимки с моя баща, бих бил много благодарен да се свърже с мен.
    Email: stefan_velinov@abv.bg

  3. Славомира Владимирова Says:

    Поклон пред паметта на Димитър Русев Венов!
    Отдаден на България докрая и въпреки всичко.

    За мен, познат и уважаван, поради дейностите му във връзка с:
    1.Български Червен Кръст и водно спасяване
    2.Създаването и развитието на :
    – Обучение на леководолази и леководолазни инструктори
    – Спортовете
    „Подводно ориентиране”и
    „Скоростно плуване с плавници”,
    обучението на съдии по двата спорта,
    в съответствие с нормативната уредба на CMAS,
    с член Морски клуб България от 1960г.

  4. Внук съм на Боголюб Тодоров! Горд негов наследник!

  5. Георги Малчев Says:

    Син съм на Цвятко Георгиев Малчев-61 випуск . Баща ми е ротен командир в поделението в гр.Девин което е в състава на 27 Чепински полк-Пазарджик.Учавства в първата фаза на ВОВ , Югославия, Страцин-връх Перус-в бой срещу елитната немска дивизия „Принц Ойген“-тежко ранен в насрещни нощни боеве, с авпутация на ляв долен крайник до над коляното, лява ръка и торса. Възраст- 24 години. След оздравяването му, с дървена протеза отново се връща на действителна военна служба и се пенсионира като началник – секция във военноисторическия музей през 1954 година.По отношение на новите властници-те разрешиха на баща ми да продава семки за да изхранва четиричленното си семейство. Такава беше и съдбата на всички офицери от царския корпус /наричани -царски офицери/. По-късно аз в битността си на държавен служител имах възможност да се запозная с мнозина от тях и да им бъда в помощ в съответствие с моя ранг и в рамките на закона. Светла им памет на тези достойни български офицери.

  6. Георги Малчев Says:

    Да добавя, на баща ми бе призната 80% инвалидност и му бе определена военноинвалидна пенсия в размер пжследно до ревалоризацията през 62 год- от 600,00 лв/60,00 лв след 62 г.
    И с този процент на инвалидност той се върна на действителна военна служба до пенсионирането си , както посочвам по-горе.
    Такава бе грижата на комунистическото правителство към такива като баща ми , достойни войни, които са умирали в името на България и не са очаквали номинация за първа, втора или трета категория активни борци.

  7. Георги Малчев Says:

    Преди време и след преместването на военноисторическия музей на ул.“Черковна“, след неговата подредба отидох да видя какво е направено. В двора видях разположени различни образци на военна техника,бронемашини,самолети,артилерийски комплекти, танкове и т.н. военна техника. Вътре в залите бяха подредени тематично , по години и събития цялата военна история на България, личности,събития и всичко това което винаги ме е вълнувало. Аз и моят по – голям брат Орфей сме израснали в двора на този музей, находящ се по рано на ул.Скобелев. Тук аз бях закърмен от примера на баща ни в патриотизъм, една тиха и неутолима любов към нашата България, за която е пролята толкова много кръв.И тогава решихме с моя брат, че неговите войнски отличия като фронтонак и командир на рота, като участник във ВОВ, като работник в музея, както и други негови лични вещи е редно да предадем на музея за съхранение и попълване на и така богатата сбирка. С покойния Йотов-началник на музея бяхме добри познати и много съжалявам, че не можахме да осъществим една идея която щеше да е чест за музея.Тази идея споделих с настоящата началничка, но отговора беше доста неубедителен. Музеят няма хронологична архивна визия /снимки и данни/ подредени и визуализирани за работниците в музея начиная неговото създаване от Цар Фердинанд през 1916 г. Защо този монарх дори като плод на неговото его е създал този музей, защо той е проявил чувството за историзъм дори в собствено лице, а сегашните работници и историци не правят това.Мисля , че това не е толкова свързано с финанси, по-скоро е липсата на национална гордост в тези българи, и чест за „Немеца“ който въпреки противоречивите данни за него , е показал ако не друго то как се гради държава, как се възпитават в гордост,национализъм и любов към род и родина. И тази моя констатация сега направена от тези исторически времена, звучи много песимистично към настоящето а и вероятно бъдеще време, при така очерталата се безродност, нихилизъм към националната ни история от страна на управляващите от времето след 1945 год та до ден днешен.Нима героите на България заслужават такова забвение и втора историческа смърт.Нима нашата история е по-малко нужна на поколенията, нима тя е по-малко вълнуваща от историята на другите народи та така с лека ръка я попиляваме най-безотговорно и безрасъдно.След време както вървят събитията в света, много малки народи могат и да изчезнат от картата на света, нима и ние искаме това самоубийство ! Призовавам от тази трибуна, ако някой прочете написаното от мен и реши, че трябва да върнем величието в историята на нашата държава, на нашата победна армия и нейните воини, то нека да се потрудим и да накараме съответните органи да свършат и тази полезна работа.Винаги докато съм жив ще бъда радетел за това и ще откликна със силите и възможностите които имам и така до канчината ми.

  8. Георги Малчев Says:

    С удоволствие ще чакам на мейл-адреса вашите писма.Благодаря предварително.

  9. Георги Малчев Says:

    разбрах за новосъздадения сайт „Изгубената България“ и в него отново се повдигна въпроса за възстановяване на Мемориала на загиналите войници, подофицери и офицери от 1 и 6 пехотни полкове в Първата световна война.Пред останките на сега стърчащия там трикорпусен остатък от социалистически стилизирания паметник на архитекта Старчев обграден с отрада, са поставени пана с изписаните имена на истинските герои на България.Аз отдавна сам по свои пътища се боря да се възстанови народната и войнска памет.Дано успее начинанието и най-вече да го поскрепим от сърце всички.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: