Генерал Сава Савов. Всичко и всички за България

Имаме удоволствието да представим книгата на Виолета Божерянова  за ген. Сава Савов, издадена в края на миналата година от военно издателство. Книгата представлява биография на именития генерал, по данни, документи и спомени предоставени от неговата внучка Павлина Савова.  Предговорът на книгата ни бе любезно предоставен от доц. д-р Росица Ангелова от Шуменски университет.

Генералът от пехотата Сава Панайотов Савов е личност, успяла да извоюва авторитета си в армията, държавната администрация, монархическата институция и Демократическата партия със смелост, достойнство и безупречност. Той участва в Сръбско-българската война, в Балканските войни, в Първата световна война, в потушаването на войнишкия бунт през 1918 година, в сключването на примирие в края на Първата световна война и в абдикацията на цар Фердинанд. Преминава цялата йерархическа стълба в кариерата на военен – от подпоручик до генерал от пехотата, като дворцов офицер – от флигел-адютант до маршал в двореца, като член на Демократическата партия е избиран в ръководството й до депутат. Книгата за генерал Савов проследява хронологически живота му, който преминава през историческите събития от края на XIX и началото на XX век с факти, публикувани и непубликувани документи и спомени. Представя от различен ъгъл събития и личности, канонизирани до скоро като „най-светли“ в българската история.

Първа глава авторката посвещава на генеалогията на големия род Савови от Шумен и неговото място в Ранното българско възраждане на местно и национално ниво, при отстояване и възстановяване на българската държавност. Родът води началото си от хаджи Сава Караманлията, установил се в Шумен през 1787 г. Скоро за добре свършена работа по прехраната на турската армия той получава ферман от султан Селим ІІІ, с който е определен за официален „защитник на християните”. Този ферман му дава право да защитава съдебните, финансовите, обществените и религиозните права на всички християни и най-вече на българската общност. През 1807 г. хаджи Сава става един от дарителите на атонския манастир Ивирон, а на следващата е избран за епитроп на единствената шуменска църква „Свето Възнесение”. През 1821 г. той вече е сред българите, подпомагащи гръцкото националноосвободително движение. И неслучайно през 1825 г. хаджи Сава ще изпрати своите синове Панайот и Коста да учат в Сливен при видния възрожденец д-р Иван Селимински. Съвсем скоро Селимински се озовава в Шумен за да организира „Родолюбиво братство” . След скандал в града с хаджи Стоян Ганушев хаджи Сава затвърждава авторитета си и получава нова грамота от султан Махмед ІІ с правото да основе и първата община в Шумен с участието на 12 граждани, избрани между занаятчиите, търговците и земеделците. И ако докато е епитроп спомага за основаването на килийно училище, то по време на общинарството му врати в града отваря девическо училище. Позволих си този подробен разказ за дядото на Сава Панайотов Савов, за да потопя бъдещите читатели в атмосферата, в която расте бъдещия генерал. Отвсякъде е обграден с обич, интелигентни и заможни роднини.

Първоначално образование получава в родния си град, след това във Варна и през 1883 г. е приет във Военното на Негово Величество училище. Завършването му бележи началото на Сръбско-българската война 1885 г. Като подпоручик той веднага заминава за фронта – като командир на рота от 7-ми преславски полк при Сливница и Пирот. През следващите години служи в пехотата, зачислен е към двора на княз Фердинанд I като флюгел-адютант (1891-1896), по-късно е помощник-началник е на Военното училище (1906-1910) и адютант на царица Елеонора (1910-1912). Междувременно създава и семество. Жени се за една от най-красивите жени в София – Пенка Калъпова. От брака им се раждат три деца – Михаил, Мария и Панайот. Просторният и слънчев дом на семейството на ул. „Стефан Караджа” №16 всеки понеделник отворя врати за прием на гости – офицери, дипломати, лекари, инженери, съдии, политици, елита на столицата. Строи вила на едно от най-хубавите места в Чамкория, купува и колата на княз Борис. Чести гости на семейството са Иван и Лидия Шишманови е техния син Димитър. В началото на Балканската война синът му Михаил се записва доброволец, а Савов предава автомобила си на реквизиционната комисия. На протестите на малкия си син той отговаря, давайки му урок по любов и преданост към отечеството: „Всеки трябва да бъде готов да даде не само богатството си, но и живота си за победата на България.” По време на войните за национално обединение Савов (1912 – 1913) командва славния 22-ри тракийски пехотен полк, отличил се в Боевете при Булаир, Овче поле и Калиманци (по време на Междусъюзническата война). Хронистите на полка определят полк. Савов като зидаря на златния период за полка, на славата и величието. По време на калиманските боеве на 10 юни 1913 г., когато позицията е зарината от гранати и шрапнели, когато колебанието е обзело всички, когато малодушните напускат позицията и съдбата й виси на косъм, полк. Савов, качен на кон, с изваден пистолет и музика отива към окопите. Музиката, състояща се от старци и деца гръмва „Шуми Марица” и в миг с вихрена атака противникът е отблъснат. След примирието полка му се изтегля, но назрява бунт срещу правителството и монарха за причиненото на българския народ и държава. С много достойнство, спазване на офицерската клетва за защита на Отечеството, далновидност и самообладание полк. Савов успява да предотврати бунта в едни от най-критичните моменти за Царство България. След Балканските войни е командир на 1-ва пехотна бригада и е повишен в генерал-майор (1914). От 1914 до 1917 заема длъжностите генерал-майор и маршал на двора на цар Фердинанд І. През Първата световна война (1915 – 1918) командва последователно 3-а и 4-а отделна армия. На 27 ноември 1916 г. е назначен за командир на 5-а пехотна дунавска дивизия, на която длъжност е до 28 юли 1917, когато е назначен за временно командващ на 3-а армия, като замества боледуващия генерал Нерезов. През 1917 е повишен в генерал-лейтенант, а през 1918 командва създадената Четвърта армия.

 Генерал Савов скоро става военен министър в двете правителства на Александър Малинов през 1918 г. и през всичките си 113 дни като министър работи за най-бързото сключване на сепаративен мир. Главна роля за назначението му изиграва изпратения от него на 15 юни 1918 г. доклад за положението на фронта и корупцията в страната. А целта на ген. Савов: „На новия пост аз ще имам една цел, една програма, едно средство: всички и всичко за Отечеството”. С много дипломатичност и такт Савов допринася за сключването на примирието и защитата на София от разбунтувалите се войници. На 3 октомври 1918 г. в 21 часа цар Фердинанд абдикира в полза на сина си княз Борис Търновски. През 1919 е уволнен от армията. Докато чака да се уважи молбата му за излизане в запас, ген. Савов е назначен първо като генерал за специални поръчения, а след това и за инспектор на пехотните войски през 1919 г. На 29 юни 1919 г. едновременно с приемането на молбата му по собствено желание получава и поредното признание за военните си заслуги – произведен е в чин генерал от пехотата. А причините да излезе в запас по думите на Савов са: … аз искам да дам един, надявам се добър, пример на всички, които още не са съзнали, че подмладяването на нашата армия е неумолимо необходимо не толкова като санкция на някакви грешки, а като залог на по-добри национални бъднини..” Съдбата изиграва лошо шега на генерала. Той трябва да преживее не само сътресението от напускането на армията през 1919 г., но и от това че е изместен от сърцето на съпругата си от много по-млад съперник – Димитър Шишманов. Така след 25 години съвместен живот с Пенка се развеждат. И този казус човек Сава ще реши с благородство и цивилизованост, далеч от съществуващите нрав по онова време в страната. Чак през 1936 г. генералът ще се ожени повторно за вдовицата Невена Шойликова, дъщеря на известния пловдивски издател Христо Г. Данов. Междувременно има син от своята домащна помощничка Вета, който подпомага до края на дните си . По време на управлението на БЗНС ген. С. Савов е политически емигрант. След деветоюнския преврат от 1923 г. се завръща и дава съгласието си неговата кандидатура за депутат да бъде издигната от Демократическата партия. В нея той е приет на VІІІ редовен конгрес , проведен от 5 до 7 октомври 1920 г. още тогава е избран във Върховния партиен съвет. Сава Савов е народен представител в XXI (1925-1927) и XXIII (1931-1934) Обикновено Народно събрание. Речите му от парламентарната трибуна се отличават с компетентност и правдивост. У него няма поза надменност, непосредствен и искрен човек е. Внимателен в обноските си и въздържан в разговорите. Уважаван и почитан от всички. Според съпартийците му той е неотлъчен другар на Ал. Малинов, приятен спътник на Никола Мушанов по време на разходките му по софийските улици и съратник на Александър Гергинов по агитационните обиколки из страната. През 1940 година ген. Савов претърпява автомобилна катастрофа, вследствие на което претърпява черепна операция. За него във варненската болница се грижи племенникът му д-р Стефан Ангелов. С. Савов прекарва повечето от времето си във вилата и чифлика си край Варна. Запазва добрите отношения с цар Борис ІІІ до смъртта му и има безпрепятствен достъп до него за лични аудиенции. Генерал от пехотата Сава Савов умира на 18 април 1945 г. в София с диагноза преплитане на червата в болницата на Червения кръст. Погребан е с военни почести. Завършва земния път на човека и генерала, живял с идеята за „всичко и всички за България”. С тези думи и цялата си книга дългогодишната журналистка Виолета Божерянова пък сбъдва мечтата на внучката на генерала – госпожа Павлина Савова, да остави за поколенията споменът от него – човек с достойнство, кавалерство и заразително родолюбие. Това е първата книга на Божерянова, но трябва да й признаем че вложеният изслодователски подход и журанилистически опит чертаят значим успех.

Реклама