„Пази традициите на този дом…“

vnvu-sgrada.jpg

Така пише от вътрешната страна на портала на Военното на Н.В. училище. Този надпис прочитат младите юнкери всеки път, когато излизат в отпуск. Той им напомня, че навън те не представляват просто себе си, а цялото офицерство, че са наследници на традиции, създадени от бащите им. Напомня им за честта на пагона, която трябва да пазят винаги и навсякъде, повече от живота си. Този надпис прочитат и в деня, когато след офицерското  производство заминават към поверените им части…  Първите стъпки за създаването на Военно Училище в България се правят още преди Берлинския конгрес.
В един от своите рапорти до Петербург, руският императорски комисар в България, княз Александър М. Дондуков – Корсаков, изтъква необходимостта от откриване на военно училище за Българскат земска войска.
В телеграма от 3 юни 1878 г. руският военен министър Д. А. Милютин пише до княз Дондуков: „Императорът напълно одобри Вашето предложение за създаване на юнкерско училище.“

В продължение на 65 години, от 1879 г. до 1945 г., Военното на Негово Величество училище дава на българската войска 8294-мa офицери.
От тях, в периода 1885 – 1945 г. загиват 1189 души, около 15%.  Много офицери са репресирани от т.нар. „Народен съд“ и преследвани от комунистическия режим, който вижда в патриотичното офицерство своя най-опасен враг.

Първото знаме на Военното училище е  дарено през 1879 г. от княз Александър I Батемберг. Учикището получава още две знамена – от Цар Борис III в 1925 г. и в 1936 г.

Държавата предявява високи изисквания към постъпващите в Училището младежи. Техният успех от основното училище, с който кандидатстват във ВНВУ не може да бъде по – нисък от Много добър (4,50). След прецизни медицински изследвания се подбират единствено кандидати в отлично здраве.  Следват сериозни приемни изпити по математика,  българска история, български език и литература.
Кандидатите за едно място биват средно около 10 – 15 души. Смело може да се каже, че приетите кандидати са цвета на българската нация в своето време. Една четвърт до една трета от тях са синове на офицери – по този начин се създават династии от офицери в плеяда български фамилии.  Останалите кандидати произхождат от средите на служители в държавната администрация,  лекари, юристи, учители, търговци,  занаятчии и  земеделци.
В Училището, освен военната наука и практика се изучават военна психология, военна педагогика, политическа и военна история, гражданско и конституционно право, история на изкуството, както и обичайните общообразователни предмети.

За преподаватели във Военното Училище са привлечени най-изтъкнатите научни авторитети, преподаватели в елитните столични гимназии или Софийския университет като професорите Спиридон Казанджиев, Стефан Баламезов, Благой Мавров, математикът Иван Икономов, писателят Стоян Загорчинов, художникът Кирил Цонев, както и много други ерудирани личности. Любопитен факт е, че всички те са запасни офицери, участници във войните, кавалери на ордена „За храброст“. Военните дисциплини се преподават от най – добрите български офицери, завършили  военни академии в Торино, Брюксел, Санкт Петербург.
В тази обстановка се обучават бъдещите офицери на България. Изучават се последните достижения на военната наука. Създават се офицери с високи воински добродетели, с развито чувство за чест, за дълг, за отговорност. Дицсиплината е желязна, а честта – издигната в култ. Ако щнкер бъде хванат да преписва на изпит, незабавно бива изключен от училището без право на завръщане. Такава участ очаква и всеки, който извърши някаква постъпка, уронваща честта на пагона.

vcSvTroica-PlovdivПредтеча на ВУ е формираната, през м. юни 1878 г. в Пловдив, команда от т.н. „волноопределяющи се“ – голямата част от тях са на служба в Българската земска войска и вече имат боен опит в доброволческите отряди от Сръбско-турската война (1876) и Българското опълчение. Командата пребивава в сградата на училище „Св.Троица“ в стария град. През м. септември с. г. тази команда наброяваща  106 души заминава за София – пътуват с влак до гара Саранбей (дн. Септември), а оттам до София – пеша.

След предварително публикувана обява за условията на постъпване в Училището на 15 ноември, в София, започват приемни изпити. Успешно преминалите  изпитите формират първите два класа на Военното училище.
Първият клас – 162-ма души – е създаден от „волноопределящите се“, които имат боен опит.
Вторият клас –  93-ма души  събира младежи без военен опит.

На 26 ноември 1878 г. Военното Училище е открито в тържествена обстановка.
За началник на ВУ е назначен капитанът от руската императорска гвардия Николай Николаевич Флейшер.

vnvu-1vip1879Юнкерите са настанени в сградата на бившата турска военна болница (днес на това място се намира Централния военен клуб). Новата сграда на училището, която съществува и до днес е открита през 1892г.

VNVU-Sf-1sgradaВ 66 годишната си история до 1945 г. Военното (малко по – късно, наречено „на Негово Княжеско Височество“, а след 1908 г. – „на Негово Величество“) училище преминава през няколко периода на развитие, свързани с нуждите на българската войска и с развитието на военната наука:
vnvu-otgore-web.jpg

Първи юнкерски период – 1878 – 1900 г.
Първи кадетски период – 1900 – 1910 г.
Втори юнкерски период – 1910 – 1937 г.
Втори кадетски период – 1937 – 1945 г.
Началният първи юнкерски период се характеризира с търсене на най – верния път за подготовка на българските офицери. Курсът на обучение е двугодишен и включва първи (младши) клас, в който се преминава общообразователна и общовойскова подготовка и един втори (специален) клас, в който се преподава специализирана военна подготовка по рода войска: пехота, кавалерия/конница,  артилерия и инженерни войски.
По – късно, се установява тригодишен период на обучение, който включва един подготвителен клас и два специални класа по род войска. Така е до 1900 г.
Първите випуски са малобройни – не надвишават 85 души.
Този период е характерен и с изграждането на новата сграда, проектирана и стрена специално за Училището.  Построена е в периода 1887 – 1892 г. – първоначално на два етажа. През 1908 г. сградата е надстроена с още един етаж.
През 1900 г. се въвежда кадетска гимназия – започва първият кадетски период.
Вторият юнкерски период е свързан с ролята на ВНВУ през войните за национално обединение  в периода 1912 – 1919 г. Съставът на випуските е значително увеличен за да отговори на спешната нужда от офицери – най-големият випуск е от  425 души. 

Клаузите на  Ньойския договор  задължават България да намали драстично своята армия. Приемът в училището е ограничен и випуските са между 33 – 90 души (49-ти и 50-ти випуск -1930 и 1931 г. произвеждат 111 и 124 д. ) След падането на ограниченията, в резултат от Солунското споразумение от 1938 г. випуските имат  състав от 113 – 203 души.
През 1937 г. отново се въвежда кадетска гимназия – началото на втория кадетски период,  който приключва с комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. През 1946г. след проведен референдум монархията е премахната, ВНВУ е прекръстено на Народно военно училище „Васил Левски“. Голямата част от преподавателите и много щнкери са уволнени, репресирани, избити, изселвани или пращани в затвори и концлагери.
Последните, останали след чистката кадети от 66-ти, 67-ми и 68-ми випуск завършват  през 1948 г.
Животът във ВНВУ  посветен на високи морални добродетели като родолюбие   жертвоготовност пред Отечеството, другарство, достойнство и почтеност,  воинска дисциплина, висша подготовка и образцов ред, изгражда у младите хора силна привързаност помежду им. Тази привързаност между тях не може да бъде заличена нито от различните родове въоръжени сили, в които те служат, нито от службата в гарнизоните, нито от цивилния живот. Времето, прекарано във Военното училище се превръща в синоним на неизлечими спомени за най – пълноценните години от младостта им.
Всеки випуск, обединил възпитаници на еднаква възраст, има и свой вътрешен живот, свои уникални истории и  преживявания.
Офицерите от повечето випуски на ВНВУ участват в поне една война, вършат подвизи на бойното поле, дават скъпи жертви… От техните редици излизат множество литературни таланти и научни светила.

Професионални музиканти, отначало – чехи, а после – българи поемат  като капелмайстори новосъздадените военни духови оркестри. В началото на века юнкерът – композитор  Александър Морфов дава идеята: всеки випуск да има свой собствен марш, който да овенчава неговите идеали и стремежи. Първият випуск, който има свой собствен марш е 24-ти 1903 г.).
***
Началници на ВНВУ

01.09.1878-21.05.1879 – капитан от Руската армия Николай Николаевич Флейшер;
31.05.1879-12.01.1882 – щабскапитан от Руската армия Константин Трофимович Ревянкин;
12.01.1882-18.03.1884 – подполковник от Руската армия Арнолд Александрович Ремлинген;
30.08.1884-08.10.1885 – подполковник от Руската армия Всеволод Викторович Сахаров;
10.10.1885-28.10.1885 – ротмистър Анастас Тодоров Бендерев;
28.10.1885-11.08.1886 – майор Петър Димитров Груев;
12.08.1886-26.08.1886 – подпоручик Атанас Василев Кикименов;
27.08.1886-28.01.1887 – капитан Христофор Георгиев Хесапчиев;
28.01.1887-01.07.1887 – майор Рачо Петров Петров;
25.07.1887-27.10.1887 – майор Върбан Николов Винаров;
27.10.1887-05.06.1891 – майор Стефан Георгиев Паприков;
05.06.1891-02.11.1891 – подполковник Рачо Петров Петров;
02.11.1891-01.03.1897 – подполковник Кирил Ботев Ботев;
01.03.1897-29.05.1897 – подполковник Павел Петров Христов;
01.06.1897-20.03.1903 – подполковник Михаил Попов Савов;
21.03.1903-04.06.1903 – подполковник Васил Петров Петев;
04.06.1903-09.01.1904 – генерал-майор Стефан Лазаров Ильов;
09.01.1904-14.03.1905 – подполковник Васил Петров Петев;
14.03.1905-01.11.1907 – полковник Атанас Григориев Назлъмов;
02.11.1907-02.04.1910 – генерал-майор Вичо Дионисиев Диков;
03.04.1910-01.01.1912 – генерал-майор Кирил Ботев Ботев;
18.03.1912-19.09.1912 – полковник Никола Тодоров Жеков;
27.09.1913-09.03.1914 – полковник Иван Цонев Луков;
09.03.1914-10.09.1915 – полковник Стефан Тасев Тасев;
16.09.1915-12.09.1917 – полковник Георги Савов Стойнев;
17.09.1917-23.09.1918 – полковник Атанас Петков Каишев;
29.10.1918-07.11.1919 – полковник Петър Иванов Мидилев;
24.11.1919-13.06.1920 – полковник Стефан Нойков Нойков;
16.06.1920-18.10.1920 – полковник Славейко Василев Василев;
04.11.1920-10.01.1923 – полковник Илия Стоянов Каблешков;
10.01.1923-13.06.1923 – полковник Христо Константинов Христов;
14.06.1923-05.09.1928 – полковник Дамян Дамянов Велчев;
05.09.1928-30.01.1929 – генерал-майор Сотир Стоянов Маринков;
31.01.1929-18.05.1934 – генерал-майор Михаил Йовов Йовов;
19.05.1934-11.04.1935 – полковник Крум Недев Колев;
11.04.1935-28.10.1935 – полковник Димитър Стоянов Стоянов;
28.10.1935-12.10.1936 – полковник Васил Тенев Бойдев;
12.10.1936-17.02.1937 – генерал-майор Никола Николов Хаджипетков;
17.02.1937-19.04.1941 – генерал-майор Никола Маихайлов Михов;
28.06.1941-19.09.1942 – полковник Александър Попов Попдимитров;
19.09.1942-09.09.1944 – полковник Иван Христов Сапунджиев;
10.09.1944-1948 – генерал-майор Христо Христов Стойков.

Випуски и години на първо производство:

1-ви випуск – 1879г.
2-ри випуск – 1880г.
3-ти випуск – 1882г.
4-ти випуск – 1883г.
5-ви випуск – 1884г.
6-ти випуск – 1885г.
7-ми випуск – 1885г.
8-ми випуск – 1887г.
9-ти випуск – 1887г.
10-ти випуск – 1888г.
11-ти випуск – 1889г.
12-ти випуск – 1890г.
13-ти випуск – 1891г.
14-ти випуск – 1892г.
15-ти випуск – 1893г.
16-ти випуск – 1895г.
17-ти випуск – 1896г.
18-ти випуск – 1897г.
19-ти випуск – 1898г.
20-ти випуск – 1899г.
21-ви випуск – 1900г.
22-ри випуск – 1901г
23-ти випуск – 1902г
24-ти випуск – 1903г
25-ти випуск – 1905г
26-ти випуск – 1906г
27-ми випуск – 1907г
28-ми випуск – 1908г
29-ти випуск – 1909г
30-ти випуск – 1910г
31-ви випуск – 1911г
32-ри „Царски“ випуск – 1912г
33-ти випуск – 1912г
34-ти випуск – 1914г
35-ти випуск – 1915г „Рилски”
36-ти випуск – 1915г
37-ми випуск – 1916г
38-ми випуск – 1917г
39-ти випуск – 1918г
40-ти випуск – 1920г.
41-ви випуск – 1922г
42-ри випуск – 1923г
43-ти випуск – 1924г
44-ти випуск – 1925г
45-ти випуск – 1926г „Шуменски”
46-ти випуск – 1927г
47-ми випуск – 1928г „Шипченски”
48-ми випуск – 1929г „Преславски”
49-ти випуск – 1930г. „Витошки”
50-ти випуск – 1931г. „Дунавски”
51-ви випуск – 1932г. „Софийски”
52-ри випуск – 1933г. „Люлински”
53-ти випуск – 1934г. „Орловски”
54-ти випуск – 1935г. „Беломорски”
55-ти випуск – 1936г. „Тракийски”
56-ти випуск – 1937г. „Княз Симеоновски”
57-ми випуск – 1938г. „Средногорски”
58-ми випуск – 1939г. „Родопски”
59-ти випуск – 1940г. „Балкански”
60-ти випуск – 1941г.
61-ви випуск – 1942г.
62-ри випуск – 1943г.
63-ти випуск – 1944г.
64-ти випуск – 1944г.
65-ти випуск – 1945г. „Боен Дравски”
66-ти випуск – 1946г. – последния завършил в Царство България, преди голямата чистка на офицерството.
67-ми випуск – 1947г.( влезли при монархия)
68-ми випуск – 1948г. „Димитровски” (влезли при монархия)

Advertisements

Един коментар to “„Пази традициите на този дом…“”

  1. Няколко снимки от Военното училище от 1916г.
    http://community.webshots.com/album/567871983YpfzqM?start=0

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: