Шефските полкове

*

„Вчера присъствах на една от онези внушителни церемонии, които те карат да се възторгнеш, където и да се намираш. Князът (Фердинанд – б.р.)назначи майка си за командващ Девети пехотен полк (сигурно знаеш, че в чужбина в страните с монархии, на владетелките и принцовете се поверяват полкове) и Княгинята официално прие командването на полка, който ще носи името и, цветовете и (синьото на Франция) и монограма и. Такива неща ви връщат в друг век…“

 (Граф Робер дьо Бурбулон. Български дневници)
Традиционно монарсите разполагат със свои лични гвардейски части – това са формирования със специален статут, ясно различимо облекло, командвани от най-доверените на владетеля офицери. Гвардията носи вътрешния караул на двореца, охранява непосредствено покоите на владетеля и семейството му и придружава монарха при всички официални церемонии. По тази причина службата в гвардията винаги се е считала най-престижна и по-същество гвардейските офицери са част от придворната аристокрация. Лейбгвардията носи като свое знаме личния щандарт на монарха с неговия владетелски герб – наследство от герба върху щитовете на средновековните рицари. Със създаването на регулярни армии в Европа през XVII век навлизат и стандартизираните униформи за различните родове войски. Гвардейските части винаги имат униформа, различна от останалите – много по-пищна и изящна и задължително носеща символите на монарха. Върху пагоните на гвардейските офицери стои вензелът на владетеля. Гвардията поставя вензелът на новия владетел още с встъпването му в длъжност и се именува „Лейбгвардия на Н.В.“ (лейб=личен). Българската военна и дворцова организация не прави изключение от европейската практика. С указ N 28/30.08.1879г. на княз Александър I Батенберг е създаден Собствен на Н.Ц.В. Княза конвой (по-късно лейбгвардейски на Н.В. ескадрон и Лейбгвардейски на Н.В. коннен полк), който носи на пагоните си вензела на княза, а на мундира – звездата на ордена Св. Александър, основан от княза. За първи командир на Собствения княжески конвой е назачен ротм. Александър Мосолов, флигел-адютант на Княза. Традицията командира на лейбгвардията да е адютант на владетеля се запазва с годините. Това е необходимо, поради церемониалните и охранителни функции на гвардията, които налагат нейния командир винаги да придружава своя сюзерен.
При смяна на владтел, гвардията веднага приема шефството на новия монарх. Като почит към бившия владетел, той приема шефството на някой друг полк. Така след абдикацията си Княз Александър I поема шефството на 1 пехотен софийски полк, който и след смъртта му, чак до окончателното установяване на комунистическия режим през 1946г. носи името 1-ви пехотен Софийски на Негово Височество Княз Александър I полк.
Практика е, освен личната си гвардия, владетелят да носи шефство и над други полкове и военни формирования, които носят неговото име и вензел. Те са представителни части за съответния род войска. Tъкмо затова монархът шефства над поне един полк от всеки род войски, а ако има повече армии, този принцип се повтаря във всяка армия. Освен владетелят, шефове на полкове могат да бъдат членовете на владетелското семейство, а при важен политически принос или близко роднинство – и чуждестранни владетели и висши аристократи. За да разберем докрай тази символика, трябва да се върнем в средновековието, когато войската е била формирана от поместни благородници, които са събирали свои войници, с които са се присъединявали към армията на владетеля. Полковете са носили името и герба на своя патрон, което най-често е името на населеното място, откъдето произлизат.
Шефството на полк се дава с височайша заповед. Шефът, или почетния полковник обикновено дава прием за офицерите на полка и обяд за войниците на полковия празник (най-често рожденият ден на шефа), поема разноските по ушиването на новите парадни униформи, носещи неговите хералдични цветове и неговия вензел, дарява сервизи, посуда и аксесоари със своя герб, които полка да използва при официален случай. Обикновено шефът избира своите адютанти измежду офицерите от личния си полк. Също така може да аташира офицери от своите полкове към свитата на гостуващи владетели или благородници, както и съпругите на своите офицери – към личното обкръжение на високопоставени дами – аристократки.
Полковото шефство дава още една привилегия на почетния покровител на полка – правото да носи парадната униформа на своя полк на официални събития. Както е известно, след XVII век официалното облекло на всички монарси, членове на техните семейства и висше дворянство е парадната армейска униформа. Тъкмо униформата на шефския полк е онази, които валдетеля и неговото семейство носи при най-тържествените случаи. Този факт допълнително издига престижа на шефските полкове.
При раждането на престолонаследник, още същият ден му се присъжда първи офицерски чин – подпоручик и той бива зачислен в офицерския състав на някой от полковете под шефството на монарха, или на предишен монарх от същата династия. По този начин той получава статута на офицер при своя баща и може да бъде поздравяван от офицери и войници съгласно военния устав. При официални случаи, синовете  на монарха носят униформата на подпоручици от полка, към който са зачислени или почетната униформа на полк, чиито шефове са. При раждането си Княз Симеон Търновски (бъдещият Цар Симеон II) е зачислен като подпоручик в 6-ти пехотен Търновски на Н.В. Цар Фердинанд полк – първо за да се спази традицията за връзка между полк и населено място – Търново като традиционно почетно владение на княза престолонаследник, а след това и за да се подчертае приемствеността на династията на Кобургите, чието начало е поставено от Фердинанд.
Трябва да отбележим, че единствено владетелят и престолонаследника имат привилегията да получават офицерско звание със своето раждане. Всички останали благородници и военни постъпват във Военното училище като редници и след завършването му получават производство – принцип наложен още в руската армия от Петър I и приет и в българската армия.
Освен полковете, владетелят има шефство над други формирования: Военното на Негово Величество Училища, Флота на Н.В., Въздушни на Н.В. войски, свита на Н.В. Те са елитни части с по-малък състав. Трябва специално да се отбележи ВНВУ, което за разлика от различните школи за запасни подпоручици възпитава професионалните военни. Именно затова то е на Н.В. – подчертана е дълбоката лична връзка между владетеля и офицерския корпус, както и високата позиция на офицерите в обществото.
В България практиката монархът да дава шефство над полкове минава през наколко периода:
Княз Дондуков – Корсаков поема шефството на
 Търновска пеша на Н.В. Княз Александър дружина
Още с встъпването си на престола през 1879г. Княз Александър I се обявава за шеф на:
· 1-ва Пеша дружина /по-късно 1 пехотен на Н.Ц.В.Софийски полк
· 1-ва пеша батарея / 1 артил. Н.Ц.В. Полк.
· Собствен на Н.В. конвой / Лейбгвардейски Н.Ц.В. к.п.
По-късно Фердинанд разширява практиката, като шефство получават членове на царското семейство и чуждестранни владетели за определени заслуги:
· 6 п. Търновски на Н.В. полк(към негос раждането си е зачислен като подпоручик престолонаследника Княз Борис Търновски, а по-късно и сина му Симеон))
· 4 арт. на Н.В. полк
· 1 к. на Н.В. полк (София)
· 2 к. на Н.В. полк (Лом) – от 1897г.  под шефството на Княгиня Мария Луиза
· 18 п. Етърски на Н.В. полк (Търново) изпълнявал церемониала при обявяване на Независимостта
· 9 п. Пловдивски на Н.Ц.В. Княгиня Клементина полк ( в него се числи Цар Фердинанд)
· 8 п. Приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария – Луиза полк
· 20 п. Добруджански на Н.В. Княз Кирил Преславски полк (обявен в дена на Независимостта)
· 3 а. на Н.Ц.В. Престолонаследника полк (Пловдив)
· 4 п. Плевенски на Н.Ц.В. Престолонаследника полк
· 4 к. на Н.Ц.В. Престолонаследника полк (Ямбол)
· 24 п. Черноморски на Н.В. Царица Елеонора полк
· Флот на Н.Ц.В.

*
Чуждестранни шефства над български полкове:
· 3 к. на Н.Имп. В. Великата Княгиня Мария Павловна полк
· 17 п. Доростолски на Н.Имп.В. Великия Княз Владимир Александрович полк Последните два са дадени след посещението им в България за откриване на паметника на Цар Освободител и съдействието им по уреждане на втората сватба на Цар Фердинанд през 1907-1908г.
· 5 п. Дунавски на Негово Кралско Височество Херцог Роберт Пармски полк  (бащата на Княгиня Мария-Луиза)
· 22 п. На Н.В. Херцог Карл-Едуард фон Сакс Кобург Готски полк
· 12. п. Балкански на Н.Имп.В. Император Вилхелм II полк. (от 1917г, като съюзник)
· 6 конен на Н.Имп.В. Император Вилхелм II полк
· 22 п. Тракийски на Н.К.В. Карл Едуард Херцог Сакс Кобург-Готски полк
Български владетели шефове на чуждестранни полкове:
· 54 п. Мински на Н.В. Цар Фердинанд полк. Цар Фердинанд получава от Русия шефство над полка през 1908г. и през 1915г. то му е отнето като на противник във ВСВ.
·  11 Императорски и Кралски хусарски на Н.Ц.В. Княз Фердинанд полк. Това почетно шефство над австро-унгарски полк Княз Фердинанд получава през 1907г. По-късно полкът е прекръстен на „Фердинанд I цар на Българите“ В полка се числи престолонаследника Княз Борис
· Кралския Пруски 4 Тюрингски пехотен полк N 72 на Н.Ц.В.  ФердинандI (в полка се числи престолонаследника Княз Борис)
· 10 Макдебургски хусарски на Н.Ц.В.  Фердинанд I полк
· Кралския Баварски 23 пех.п. „Фердинанд I Цар на Българите“(в полка се числи престолонаследника Княз Борис)
· Полски стрелкови батальон N 26 на Н.Ц.В.  Фердинанд I
· Teжък артилерийски полк N 60 на Н.Ц.В. Фердинанд I полк.

*
През 1919г. след Ньойския договор българската армия е силно ограничена. Отменени са всички шефски полкове, с изключение на полковете на владетеля цар Борис III и традиционното шефство на 1 п. Софийски на Н.В. Княз Александър I полк.
През 1932г. с Височайши указ N20/19.11. отново  е възстановена практиката за шефство на полкове и са утвърдени вензелите и особеностите в униформите на шефските покове. Цар Борис III възстановява полковете на членовете на династията, като приема под своето шефство и полковете, които е имал като престолонаследник. Регламентирани са следните полкове:
· Военно на Н.В. Училище
· 1 п. Софийски на Н.В. Княз Александър I полк
· 4 п. Плевенски на Н.В.полк
· 6 п. Търновски на Н.В.Цар Фердинанд I  полк(при раждането си към него като подпоручик е зачислен престолонаследника Княз Симеон Търновски)

8 п. Приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария – Луиза полк
9 п. Пловдивски на Н.Ц.В. Княгиня Клементина полк
18 п. Етърски на Н.В.Цар Фердинанд I полк

24 п. Черноморски на Н.В. Царица Елеонора полк
11 п. Сливенски на Н.В. Царица Йоанна полк
2 а. на Н.В. Царица Йоанна полк
3 а. на Н.В. полк
4 арт. на Н.В.Цар Фердинанд I полк

Лейбгвардейски на Н.В. конен полк
1 к. на Н.В. Цар Фердинанд I полк.
2 к. на Н.Ц.В. Княгиня Мария Луиза полк
4.к. на Н.В. полк
10 к. на Н.В. Царица Йоанна полк.
Флота на Н.В.
През следващите години към така утвърдения списък са прибавени:
Офицерите от свитата на Н.В.
19 п. Шуменски на Н.В. Престолонаследника полк
1 арм. арт. на Н.В. Престолонаследника полк
3 к. Н.В. Престолонаследника полк
Въздушни на Н.В. Войски

*
На снимките:
1. Офицер от Лейбгвардейския на Н.В.конен полк
2. Княз Борис Търновски и Княз Кирил Преславски като деца във офицерски парадни униформи
3. Княгиня Клементина в унифирмата на нейния9 п. Пловдовски полк.
4. Княгиня Мария Луиза в унифирма на нейния 2 к. полк.

Източници: сп. Военно-исторически сборник (статии от Хр. Дерменджиев и  Даниела Цанкова – Ганчева), архивни издания, публикации в Интернет