Подпоручик Никола Блажев и неговия безсмъртен марш „Ечи ти горди наш Балкан“

scan1Подпоручик НИКОЛА К. БЛАЖЕВ
 /1877  – 1945/ 

Ето една песен, пред която никое българско сърце не може да бъде равнодушно! В кратко време през Балканската война, тя си спечелва такава популярност, каквато никоя друга българска песен.

Благодарим на Валентин Дончев, внук на подпор. Н. Блажев за предоставените снимки и писмен материал, който публикуваме с незначителна редакция. 
Никола Коцев Блажев, съчинителят на мелодията на песента е родом от гр. Кюстендил. Родил се е на 15 ноември 1877г. в семейството на Коце и Стоянка Блажеви. Семейството на майка му са преселници от Кратово, Македония. 
    
От детските си години проявява наклонност към музиката. Завършва  средното си образование в Педагогическо училище гр.Кюстендил /две години и в педагогическото училище на гр.Лом/ през 1900г . Веднага след завършането си е назначен за учител по пеене  в с.Шипка, Казанлъшко. Тук той е имал случай да влезе в близка дружба с известният български композитор и редактор на музикалното списание „Славееви гори”- Емануил Манолов, живеещ по това време в Казанлък, и да възприеме от него много от тънкостите на музикалното изкуство. След смъртта на Ем.Манолов, Блажев напуска Шипка и учителствува в Нова Загора. Будният му дух и желание за усъвършенствуване го изпраща в Русия, където от септември 1903г до май 1905г е ученик в Одеското музикално училище на Императорското руско музикално общество, отдела за „теория на  композицията”. След завръщането си в България  преподава в силистренската Девическа гимназия. Тук през 1906г. се венчава за учителкта Веселина Димитрова Цокева – дъщеря на околийския управител Димитър Цокев – брат на именития възрожденски  художник Христо Цокев. В  Силистра Н.Блажев заедно с Петър Бояджиев   дирижира хора на основаното през 1907г. музикално дружество „Седянка”. През 1908/1909г се завръща в Одеса, където завършва „клас по хармония” в Музикалното училище. През 1909г. придобива”учителска правоспособност по технически предмети”, с което може да преподава в средните и висши училища на България.
              Където и да е бил Н.Блажев развива усилена музикална дейност,като организатор и диригент на светски и църковни хорове, създател е на десетки песни, диригент на училищни хорове и оркестри и т.н. Той е организатор на първия събор на хоровете на крайдунавските градове през  май 1910г в Силистра, проведен в присъствие на  министъра на просветата-Н.Мушанов.
               През същата 1910г семейството на Блажев се премества в Бургас, където той става учител в Мъжката гимназия. В Бургас той създава музикалното дружество „Родни звуци”, на основата на заварени Градски църковен хор.              
При започването на Балканската война Никола Блажев е призован като редник от 44 пехотен полк, и взима участие във всички походи на полка от Силистра до Чаталджа.
                 На 8 януари 1913г на една случайна другарска вечеря в с.Субатчую,в чест на майор Н.Д.Янакиев- началник на щаба на I ва бригада от IV Преславска дивизия, самият Янакиев проявяващ се като поет, издекламирал стиховете на „Ечи ти горди наш Балкан”, стихове които създал под впечатление на победата при Ески Полос и Петра. Стиховете се понравили на всички, а Н.Блажев се обадил: ”Г-н майор, аз падам  малко музикант и, ако обичате,дайте ми стихотворението, да се опитам да му създам мелодия”. Майор Янакиев с готовност предоставя на Блажев стихотворението и след две седмици го получава обратно, нотирано на два гласа.
                 В  кратко време целият 44 полк научил песента, а сетне и цялата Преславска дивизия и даже цялата Трета армия я запява при Чаталджа. Пеят я и при Одрин.
                  Не без основание някои световни военни историци твърдят, че „Този марш-маньовър на българите може да се отнесе към категорията на най-знаменитите в световната военна история”.1
                   scan7След свършването на войната този марш се подема и запява широко от цялата войска, от целият народ. На един концерт на школниците от Княжево, даден във Военният клуб, маршът бива централен номер, като авторът на текста и авторът на музиката биват поздравени от министъра на войната и много други висши офицери. Присъствуващият Иван Вазов казва:”Този марш изразява духа на българина през тази епоха”. Вероятно по това време Никола Блажев учи в Школата за запасни подпоручици в Княжево и тъкмо като такъв се изявява на споменатия концерт. Така или иначе в следващите документи той фигурира с чин подпоручик.

Любопитна е историята с първият запис на „Ечи ти горди наш Балкан” в писмени документи. В средата на 1912г началникът на Военното училище полк. Никола Жеков /бъдещ главнокомандващ през Европейската война/ е имал интересната идея  да се съберат всички маршови песни пяти във Военното училище и във войската въобще и нарежда да се създаде една голяма книга, в която да се впишат всички тези песни. Тази книга се създава и представлява един тевтер от празни нотни листа, в солидна кожена подвързия, на корицата със златен надпис „Военно училище-СБОРНИК ВОЕННИ ПЕСНИ”. Тази книга, съответно пронумерована и прошнурована е заверена с печата на училището. Последователно тя е попълвана и предавана на музикално изявените юнкери  от всеки следващ випуск. От тогавашният 32 випуск това е И.Минков- първо записаните маршове са негови -Химна на царя, Шуми Марица и др.в периода до 2.VIII.1912когато той е изпратен на фронта,следва випуск 33-неизвестен  юнкер нанесъл „Напред другари” и „Новото гробище на Сливница”-под заглавието на тази песен не е отбелязал автора на песента. След заминаването на фронта на 33 випуск през м.септември 1912г, следва 34 випуск- книгата е в ръцете на юнкера Георги Попвасилев,този човек нанася в книгага следващите по ред песни като „Ечи ти горди наш Балкан”, ”Ти Добруджа си наша „ и т.н. На пета страница от сборника под № 3 е”Новата гробница на Сливница /по късно известната”Покойници”, под №4 е „Ечи ти горди наш Балкан, записан според думите на самият записвач-о.з.ген Попвасилев,някъде през зимата на 1913г, когато се създава и запява марша.
По късно в „Картинна галерия за деца и юноши”2, е публикувана статия за авторите на песента и текста на марша „Ечи ти горди наш Балкан”, както и нотите. В началото на 1915г. Н.Блажев издава „Песни от бранните поля”, където публикува редица свои творби.

Блажев създава и пише маршове, песни и др. още  преди написването на „Ечи ти горди наш Балкан”. В бургаското музикално дружество „Родни звуци”, през1912г, като диригент на хора Н.Блажев полага голями грижи за доизграждане на съществуващият непълен симфоничен оркестър, като го попълва с ученици музиканти и духачи от военния оркестър. Паметна ще остане датата 30 януари 1912г, когато музикалното дружество”Родни звуци”, в чест на пълнолетието на Кназ Борис Търновски  и неговото официално обявяване за престолонаследник, организира вечеринка и молебен, където се изпълнява специално написаната от Н.Блажев „Химн Кантата” по текст на Илия Зурков, ”при пълно въодушевление на всички присъствуващи в салона,дето на крака с трепетни души го изслушахме три пъти под ред и го изпратихме с гръмко ура и да живее”, както сам отбелязва върху една възпоменателна картичка от събитието.

При мобилизацията от  1915г подпоручик Н.Блажев  е капелмайстор на 46 ти пех. полк.

scan5Командирът на полка, полк. Маджаров си спомня за него:   „Капелмайсторът Н.Блажев е един отличен служащ и  истински български войник, който никога не щадеше труда и умората си, само и само и той като истински син на България да принесе полза за своята Родина. С обявяване на мобилизацията възложих му да формира полковата музика. В най-кратко време, с голяма енергия, събра от зап.войници на полка музиканти, намери от частите на Балканската дивизия разни стари инструменти, и формира полковата музика,която за тръгването към границата вече беше разучила „Шуми Марица и др.маршове, като в последствие почна да съперничи на музиката на старите полкове. Във всички походи и боеве, които е вземал участие полка, той винаги е бил начело на музиката, както беше при атакуването на височината „Китка” на 2.Х.1915г от полка под звуковете на Шуми Марица и още в много други случаи, като е бил всякога на поста си с музиката

За приноса  му като военен музикант през 1914г. Н.Блажев е награден с бронзов медал „За заслуга” от Фердинанд I
За участието му в атаките на полка през 1917г. е награден с орден „За военна заслуга” VI степен.

След края на Първата световна война,  през 1919г семейството на Никола Блажев се премества да живее в София, където той е назначен за учител в елитната  Първа мъжка гимназия. Учителства също и в Трета мъжка и Втора девическа гимназия, а след това става  преподавател в Държавното музикално училище (Консерваторията), където има за колеги  Добри Христов,П.Наумов и Д.Хаджигеоргиев.
За участието му в българският културен живот след воините е награждаван с грамоти и ордени: Кавалерски кръст с корона на Народен орден „За гражданска заслуга” (1927г.) Кавалерски кръст на орден „Св.Александър” (1934); Офицерски кръст на Народен орден „За гражданска заслуга”(1937)
                            
През всичките тези години подпоручик Н.Блажев е активен участник в българския културен живот,организатор на редица музикални събития, оставил  значително музикално наследство, автор е на голям брой детски и хорови песни, създател и диригент на десетки хорове и оркестри, педагог и разпростанител на  световната музикална култура в България.
                          
Н.Блажев се пенсионира през 1936г, а почива на 21 април 1945г на 69 години.

Никола Коцев Блажев оставя значително музикално наследство. Сред по- известните му песни са:
                                                                                                    
1.Ечи ти горди наш Балкан (Марш на IV Преславска дивизия)            –по текст на Н.Янакиев 1913г.

2.На падналите (В памет на пор.К.Стойков убит 13март1913) –по текст на Л.Бобевски 1913-1915г.

3.Ура,напред ! – по текст на Л.Бобевски 1913-1915г.
4.Глоговица (пее се с мелодията на „Ечи ти горди наш Балкан”) – по текст на Н.Янакиев     1916г
5.Химн Кантата – по текст на И. Зурков 1912г.
6.На нож 1912-1915г.
7.Сърцето на българското дете.
8.Сбогом,Силистро.
9. Бойна песен – по текст на Л.Бобевски  1916г.
10. По райските долини/Войнишка песен/ –  по текст на И.Вазов, публ.1938г.
11Велик е този час – по текст на Р.Божков, публ.1938г.
                      
scan61Голяма част от личния архив на Н.Блажев е предоставен на БАН в началото на седемдесетте години на миналият век. В писмо от 30.11.1991г авторът на великолепното двутомно  издание „По следите на една безсмъртна песен”-(Париж 1988) д-р Николай Русев отправя питане към семейството на Н.Блажев, е ли той  авторът на „Покойници”, позовавайки се на публикации в Бургаската преса-статия на Михаил Ангелов в седмичника „Бургас днес”. В статията ученик на Н.Блажев си спомня че е пял тази песен в гимназиалният хор дирижиран от Блажев в този период. Набъркването на името на Блажев в десетилетният спор около авторството на „Покойници” е изненада и за Н.Русев признат познавач на проблема. Семейството на Н.Блажев не притежава данни или няма спомен авторството на тази песен да е дело на тяхният сродник. Разбира се едно бъдещо проучване в БАН и други архиви, може би да отговори и на този въпрос. Факт е че в книгата на Военното училище, на 5 стр. „Ечи ти горди наш Балкан” е записан веднага след „Новото гробище на Сливница”/Покойници/. Може би като руски възпитаник е участвал в адаптиране на български текст към старата руска черковнославянска песен, която вероятно е в основата на мелодията на „Покойници”?

Никола и Веселина Блажеви имат две  дъщери:  Вера /р.1908г/ и Ваня /р1918г./
Вера е омъжена за сина на големият български социалдемократ Кръстю Пастухов. Втората част от живота си Н Блажев прекарва заедно с семейството на Кр. Пастухов. Ваня,се жени за журналиста Каран Дончев, издател на в-к „Български запад”  в периода 1943-1944г, третиращ въпросите на Западните Български покрайнини. Работил е  в Дирекция на пропагандата. След 09.09.1944г. лежи в затвора. Син на д-р Ваня Блажева и Каран Дончев е Валентин Дончев, който ни предостави информацията за своя дядо Никола Блажев.

Ечи ти горди наш Балкан

(Марш на IV Преславска дивизия)
Текст: майор Н. Янакиев
Музика: подпоручик Н. Блажев
 
 Ечи ти горди наш Балкан!
Ечи прославен великан!
„На нож” ний взехме и с „Ура”
Ескиполос и Петра!

Ечал си в древни времена
Възпял си много имена
Възпей сега, на пук врага
Ескиполос и Петра!
Разбит, уплашен наший враг
Без бой предаде  Лозенград!
На нож ний взехме и с  „Ура”
Караагач и Чонгора.

Ечи ти горди наш Балкан!
Ечи ти милий великан!
Кажи на Стефан Караджа,
Че ний стигнахме Чаталджа!

В развети знамена напред
Вървяхме стройно всички в ред
„На нож” ний взехме и с „Ура”
Ескиполос и Петра!

Ечи ти горди наш Балкан!
Ечи ти милий великан.
На новий българин сега
Възпей геройските дела!

______________________
1 Това твърди д-р Русев в книгата си.
2 година IХ книжка IV , декември 1914г

Advertisements

8 Коментари to “Подпоручик Никола Блажев и неговия безсмъртен марш „Ечи ти горди наш Балкан“”

  1. милен петров Says:

    поклон

  2. Веселин Стоянов Says:

    Прекрасна статия за един достоен българин .Горд съм,че има все още жив спомен за родолюбци като подп.Н.Блажев.Ще се радвам ако можете да разширите статията с информация за отношенията между семействата на Н.Блажев и Христо Цокев – и естествено ако разполагате със снимков материал.Благодаря !

  3. валентин дончев Says:

    Г-н Стоянов,благодаря за оценката.За самият Христо Цокев има издадена от изд.Български художник-1973г. с автор Вера Динова-Русева подробна биография за човекът изографисал Априловската гимназия в Габрово.Доста интересна,рядка книга с много илюстрации.Тъста на Н.Блажев/Димитър Цокев/ е в листата за избиране на народни представители за Великото народно събрание през 1986г редом с имената на Петко Каравелов,Григор Начевич,Захари Стоянов и др.-тогава околийски управител на Тутракан.Двамата братя са били много свързани, за съжаление умират от туберколоза твърде млади,Христо Цокев на 36год,Димитър Цокев на 29 години.
    Все пак 9 септември 1944г доведе до факта редица истински родолюбци да бъдат забравени,сякаш историята на България започва от тази дата.
    Надявам се във времето,че нещата ще се подредят.А такава беше и целта на публикуването на тази статия,за което благодаря на сайта „Един завет“.

  4. валентин дончев Says:

    Да се чете 1886г, а не 1996.Грешката е моя.

  5. Иво Ивайлов Says:

    Мога да кажа само едно-ПОКЛОН , пред този бележит българин, който ми е пра-дядо, а аз до днешна дата не знаех нищо съшествено за него! искренно съжалявам за това, благодаря Бечо че даде вазможност на мен и хората да научат!

  6. Кръстю Пастухов Says:

    Нямам спомени от дядо ми Кольо, защото бях четиригодишен, когато той почина. Аз съм най-големият му внук и по време на бомбардировките през 1944 г. той е пресичал цяла София – от Мадарската градинка, където му беше апартаментът, до нашата къща, близо до пожарната на ул. Екзарх Йосиф. Това е било подвиг за един възрастен господин, защото е трябвало да прескача купчини боклуци, тухли, изпочупени мебели от съборените сгради, за да дойде да наглежда единственият си тогава внук, защото майка ми и баща ми са били на работа. От майка си и леля си знам, че е бил много грижлив съпруг и баща и безкрайно привързан към дома си.
    В Кюстендил, където е роден, е имал наследствени бахчи – плодни градини с ябълки, круши, сливи, тикви, дини и пъпеши. В ранна есен е заминавал за града и се е връщал след няколко дни в София с каруца, натоварена с плод. “Да има за зимата!” казвал и много се гордеел с подвига си. После лягал веднага, защото бил изморен – зер пеша да биеш пътя от Кюстендил до столицата не е лека работа. Работел на няколко места едновремененно, за да изхранва семейството си – в църковни и светски хорове, преподавател в учебни заведения, бил и капелмайстор.
    Останала е една фраза от него, която се предава като семейна заповед: “Цигулар къща не храни!” Това е казано по повод на майка ми Вера Блажева – Пастухова, която искала да следва пиано в Музикалната академия. Тя свиреше с огромно желание на пианото, което й остана като наследство от дядо ми, четеше ноти на прима виста, а когато бяхме изселени от столицата, цяла година изхранва с пианото семейството ни в Оперетата на Враца; в останалото време ходеше от гимназия в гимназия по селата на Врачански окръг, за да преподава френски език, защото това беше завършила в гр. Гренобъл.
    Сега моят внук Калоян свири на пиано. Той е десетгодишен и музиката му доставя удоволствие. Дано и да го изхранва.
    Внуците на музиканта Никола Блажев обичат музиката, някои са и меломани; без да им е професия, музиката им дава свобода, любов и щастие.
    Почит и нисък поклон към дядо ни, който ни е предал любовта си към музиката. Тя не ни храни, но ни захранва с енергия, която ни дава сили да живеем в това непосилно време.

    Кръстю Пастухов
    писател

  7. Бисера Янакиева Says:

    Аз съм внучка на генерал Никола Янакиева( 1871-1954).От няколкото стихосбирки на дядо ми остана много малко. Бяха иззети след 9.септември, защото имаше посвещение на Цар Симеон Втори. В Народната библиотека има всичко. В“България през Вековете“ в стихитворна форма са описани военните подвизи на българите .В „Песни за Безсмъртните“ има стихове за видни личности( подобно на „Епопея на забравените“. Издадени са и пощенски картички – например „Охрид мил, Охрид наш“ в помощ на вдовиците от войната. За съжаление дядо ми остава вдовец през 1918 ., защото баба ми Мария Кантарджиева(от рода на ген.Т.Кантарджиев) умира от „испанската болест“.

  8. Много ни липсват сега песни като тези, които да обединяват народа. Достатъчно е бил разединяван и с проливане на кръв и с песни, които са ни настройвали едни против други!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: