Кръст за храброст

Често отговаряме на въпроси относно дългото пълно име на нашата организация: „Съюз на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища, Школата за запасни офицери и родолюбивото войнство и гражданство

За външния човек едно толкова дълго заглавие е най-малкото странно.  А и изглежда като някаква мешавица – офицери, войници, граждани. Имаме претенцията да бъдем не масова, а елитна организация със  строги критерии за достъп.  Няма грешка. „Гражданството“ включихме, поради факта, че по безмилостния закон на времето в организацията членуват и потомци на офицери.

Днес обаче ще стане дума за „Родолюбивото войнство„.

Офицерското съсловие в цялата си история от Римско време е било елитна каста. Офицерите са стоели неимоверно по-високо в социалната, обществена и военна йерархия от останалите военослужещи – подофицери и войници. Живели са отделно, хранели са се отделно, ползвали са прислуга, пътували са във файтон, посещавали са елитни заведения и хотели, недостъпни по устав за войника, сядали са на определени места в театъра и операта.  Няма механизъм, който да допуска войник да стане офицер, без да завърши успешно военно училище или офицерска школа и да получи първите си пагони от Царя.

Има обаче една добродетел, която през всичките векове за минута е превръщала пария в благородник, чупела е строгите рамки на кастовата система и е издигала обикновени хора до държавните висини.  Храбростта!

В българската войска от времето на Третото царство има една особена категория подофицери и войници, които биха правили чест на всяка офицерска маса, а всеки българин – войник или цивилен им отдава почести.  Това са носителите на Кръста за храброст.

Войнишкия кръст за храброст е медал, причислен към офицерския Военен орден „за Храброст„. Той представлява метален знак на ордена (от жълт метал за първа и бял за втора и трета степен), който се дава на синята лента на ордена „За храброст“. Кръст за храброст се дава само на подофицери и войници, за проявена лична храброст. За награждаване предлага командващия офицер, като в доклада се описва конкретната проява на храброст.

Можем уверено да кажем, че тъкмо войнишкия кръст за храброст е най-високото отличие в моралната скала на войнската чест. Защото ако един офицер бива награден с ордена за това, че е ръководил войниците си в дръзка схватка с врага, то при войника малкия метален кръст на гърдите винаги означава едно – физическо стълкновение с противника, ръкопашна схватка щик срещу щик, гърди срещу гърди, която е завършила с един враг по-малко и една крачка българска земя повече.

Заради тези хора – носителите на войнишки кръст за храброст, нашият съюз съдържа в името си „и родолюбивото войнство„. Героите и техните потомци са част от нас.

Историята познава войници и подофицери, носители на по 5 кръста за храброст.

Ефрейтор Иван Неделчев Арабаджиев (1888-1968) от с. Аврен, варненско,  носител на 5 кръста за храброст. Като редник от 1-ва дружина на 24-ти Черноморски на Н.В. Царица Елеонора полк пленява в ръкопашен бой турско знаме в боя за Бунар-Хисар на 18 октомври 1912г. Командира на полка полк. Кюркчиев вписва със златно мастило докладната за награждаване на войника и повишаването му в чин ефрейтор.

* *

Ефрейтор Тодорин Велчев Тодоринов (? + 09.09. 1944г) от с. Курило, Софийско. Участник в 4 войни.  Награден с 5 кръста за храброст. Като горски стражар на с. Курило пазил от бандитски нападения имуществото в покрайнините на селото – мандри, воденици.. Затова на 09.09.1944г. е отвлечен от комунистите и зверски убит без съд и присъда.

За жалост е останала  само тази малка снимка на ефр. Тодоринов, предоставена ни от неговия правнук Владимир Миланов, член на „Един завет“

* *

pDimStBakalov

 Свещеник Димитър Стефанов Бакалов. Тридесет години е свещеник в с. Батенберг (дн. Благоево), Разградско. Участник в три войни (1912, 1913, 1915-18) , носител на три кръста за храброст. Пребит до смърт от комунистите, осъден на строг тъмничен затвор. Не се възстановява след побоя и умира през 1948г.  Днес на негово име има село в Добруджа – ефр. Бакалово. (снимката е предоставена от о.р. полк. Дарин Дончев – член на „Един завет“)

Неизвестен подофицер от пехотата в пълно бойно снаражение, носител на няколко кръста за храброст. Снимката е от частна колекция на Александър Въчков, художник, специалист по униформите, член на „Един завет“

Фелдфебел Христо Мейцов

Фелдфебел Александър Георгиев

Фелдфебел Цочо Колев

Фелдфебел Ив. Прашанов

Фелдфебел Ст.Коларов

Advertisements

Един коментар to “Кръст за храброст”

  1. Член съм на “Съюза на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища, Школата за запасни офицери и родолюбивото войнство и гражданство“ моят пра дядо е кавалер на ордена „За Храбростъ“ и бих искал да знам къде мога да разбера къде го е заслужил.На никой от децата си не е казвал зная само че е в Македония през Първата Световна как мога да разбера повече?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: