Петко Николов (63в.) – член на Съюза на немските летци
Защитата на българското небе през Втората световна война е сред най-популярните военно-исторически теми след падането на комунизма, който беше наложил табу върху редица теми от новата ни история. Днес всички се възхищаваме от подвигът на поручик Списаревски и на летците от неговото поколение. Въпреки това в България няма нито една от военните машини, с които бяха вършени тези бойни подвизи – самолетите Месершмит BF 109 и Юнкерс 87D (т.н. „Щука“). Оцлелите самолети са унищожени и претопени за скраб веднага след войната, като част от „фашисткото наследство“ на армията.
Летецът „щукар“ поручик Петко Николов (63 випуск), председател на старозагорския клуб на Съюза на възпитаниците на ВНВУ е единственият български ветеран, член на Съюза на германските летци. Това негово членство е и първия международен контакт на СВ ВНВУ при създаването му през 1992г. П. Николов посещава много сбирки на немските си колеги, където се запознава с летци от целия свят – от съветски генерали до асове от Луфтвафе с рицарки кръстове. Впечатленията си от тези срещи Николов разказва в поредица статии за сп. Един завет. През 2005г. членът на Ръководството на Съюза на немските летци полк. Герт Оверхоф посещава България и се среща с нашия Съюз.
През 2006г. пор. Николов посети Съюза на германските летци в Кьолн и на летище Nörvenich направи уникални снимки на действащ Messershmitt BF-109 G 06 в подготовка за полет.
Петко Цветков Николов е роден през 1922г. През 1938г. постъпва във ВНВУ след конкърс, в който 3000 кандидати се състезават за 177 места. Има в кариерата си 43 бойни полета с „Щука“, като най-известна е атаката на летището в Скопие, (17 октомври 1944). когато успява да преудолее изключително силната немска ПВО и от голяма височина да пикира и да унищожи хангарите със самолети. Докато се измъква от акцията успява да унищожи и един тежковъоръжен немски военен влак. След войната пор. Николов е уволнен, съден, изключен от Университета, изселен и прекарва близо 10 години в комунистическите концлагери. Баща му е офицер – артилерист, участник в Първата световна, кавалер на ордена „За храбростъ“. Дядо му Николчо е член на Врачанския революционен комитет, подофицер, герой от Сръбско- българската война, награден лично от Княз Батенберг с орден „За Храбростъ“, крупен дарител на Рилския манастир, където има плоча с неговото име.
Петко Николов с дипломата си от ВНВУ
Петко Николов пред паметника на загиналите немски летци. Зад него са знамената на всички представени на срещата държави, в това число и българския трикольор
юли 8, 2008 в 6:08 pm
Идеята е прекрасна! Чух за това от форума на моделистите, там даже някой каза, че имало възможност да бъде разменен Панцер 4 за Юнкерс-52, един също легендарен самолет, превърнал се и в част от нашата военна история и също безследно изчезнал вече. Според мен трябва да се даде по-голяма гласност на това нещо, да се поразчуе из медиите, да се създаде шум… Само така би могло да стане нещо. Както с изравянето на самите танкове – ако всички медии не бяха надули сирените, те още щяха да чезнат бавно и полека под оксижените на братята-роми.
септември 1, 2008 в 1:34 am
Имах честа, за ден да се срещна с Петко Николов, страхотен човек е. Бил е колега на дядо ми Христо Илиев. Слава на този смел българин.
септември 17, 2008 в 11:37 am
Здравей приятелю,
Благодаря за хубавият сайт и за поместеното мое писмо . Само една малка корекция- моето фамилно име е Стоянов ,а не Николов.
Наскоро имах възможност да видя архива на ДС с досие от 470 стр на баща ми.Страхотно следене е имало от ВКР и наблюдение върху него и всички членове на семейството-от 51 до 57 г.докато е военен с висш пост и след това .Смятам да публикувам резюме в някой ежедневник
септември 19, 2008 в 8:25 am
грешката е техническа и вече е отстранена. Виновните са наказани. Поздрави!
П.С. С интерес ще публикувам материал за досието на Стоян Стоянов, след като го огласиш.
октомври 3, 2008 в 1:47 pm
http://airgroup2000.com/forum/viewtopic.php?t=226074
Здравей edinzavet!
На горният адрес -форум на еър груп 2000 поместих материал за досието на Стоян Стоянов!
Благодаря за корекцията и успехи.
ВС
юни 1, 2010 в 8:48 pm
Бих искал да попитам какво е развитието по случая, ако въобще има такова?
октомври 5, 2010 в 2:17 pm
Явно някои забравят, че с това „фашистко“ наследство нашите пилоти са се били рамо до рамо с руските след 9 септември.
Поздравления за чудесния блог!