Велик е нашият войник

Велик е нашият войник

(Марш на 23-ти пехотен Шипченски полк)
Текст: подпор. Константин Георгиев
Музика: Михаил Шекерджиев

Велик е нашият войник!
Велик, велик, велик!

Измокрен, гладен, уморен,
без отдих би се ден и нощ,
бърдата цепи разярен
със страшния си вик „На нож!“

От Китка литна в един миг,
прецапа Тимока дълбок,
при Равна, Вина, Лясковик,
черта му път самият Бог.

При Маврово, заровен в сняг,
с ръце премръзнали се би,
в Ботум отвори път за Дрин,
прокуди врага до един!

И пак спокоен, мълчалив,
при Охрид днеска той стои
и чака нов враг да срази
със страшния си вик „На нож!“

***

Най-известният и обичан български боен марш е написан край Охридското езеро през 1916г. от. През войните Шекерджиев служи в 23-ти пех. Шипченски полк. Участва в боевете за Одрин, Чаталджа, Султантепе, а в Европейската война – Китка и целия път на полка до Струга. Когато полкът е на позиция край  Охридското езеро Шекерджиев се запознава с подпоручик Константин Попов и много харесва стихотворението му – за два дни написва музика към него и песента „Велик е нашия войник“ поема своя славен път. Въпреки, че има и друг марш на полка, песнета на Георгиев и Шекерджиев е по-известна. Съвсем скоро маршът става много популярен в цялата войска, с ентусиазъм го запават и гражданските хорове и той се превръща в една от най-лщбимите войнски песни. На няколко пъти по политически причини текстът е променян, особено след 09.09.1944г. Маршът е толкова обичан от всички българи, че комунистическата власт не успява да го забрани, както се случва с другите войнски шедьоври Шуми Марица и Един завет. Под различни текстове „Велик е нашият войник“ съществува без прекъсване повече от 90 години, а през 1997г. е обявен за химн на Българската армия.
Константин Георгиев Попов е роден на 27 май 1884г. в Казанлък. Учи във военната гимназия, а през 1905г. завършва ВНВУ. След производството си минава в запаса и заминава да учи Право в Русия. Не се дипломира, поради избухването на Първата световна война. През 1915г. е мобилизиран в 23-ти пех. Шипченски полк. Пряк участник в победния ход на своята дивизия при Равна, Вина и Лясковик, съвременник на боевете при Батум, Дрин и Струга, той излива възторга си от скромния и несломим български войник в безсмъртното стихотворение. Демобилизиран е през 1918г. До 1924г. се занимава с активна журналистическа дейност. От 1936г. работи като счетоводител и преводач в българските легации в Брюксел и Париж. След 1944г. не се завръща в България. Умира в чужбина през 1954г.

Михаил Колев Шекерджиев е роден на 5 декември 1889г. в Габрово. Завършва Софийската духовна семинария с отличие през 1911г. Там изучава цигулка при Наумов и композиране при Добри Христов.

Става учител в Държавния институт за слепи деца, където минава целия му живот. Умира през 1958г