Един завет

Един завет

(„Заветът на дедите“)

Текст: Иван П. Йончев – 1915
Музика: Георги Шагунов -1919

Един завет,
Оставили са нам дедите,
Велик завет,
Написан с кървав меч,
Деца на родний край,
Пазете си земите,
Бранете ги,
От близо и далеч.

И тоз завет,
На миналото грял е в дните
Кат дивен фар
И вожд той бил е драг,
На всички тез,
Кои загинаха в борбите,
На грешний свят
Презрели бащин праг.

И не ли той,
Под родно знаме днес войските
Събира пак?
И не ли тоз свещен завет
На всички тям
Съгрявал е душите,
Без жал да мрат
За бащин край рожден?

Виж изпълнението на марша от възпитаниците на 65-ти „Боен Дравски“ випуск на ВНВУ

* * *
Стихотворението на Иван П. Йончев (Самоков1884 -1918 София) е създадено през есента на 1915г., когато се извършва мобилизацията за участие в Европейската война. Йончев посвещава стихотворението на подполк. Тодор Гиргинов. През 1916г. е публикувано в сбирката „За Родината“, а на следващата 1917г. – в стихосбирката „Стихотворения“.
През зимата на 1919г. известният капелмайстор Георги П. Шагунов (Пловдив 1873 – 1848 Бургас) посреща в първи отпуск първородния си син Петър – току-що постъпил юнкер във Военното на Н.В. училище. Като вижда сина си строен и напет в красивата юнкерска униформа, развълнуваният Шагунов търси начин да изрази радостта и гордостта си. Тогава си спомня за стихотворението на Иван Йончев, което толкова го е впечатлило на фронта. Само за няколко дни пламенните слова на Йочев са облечени в маршова мелодия, която след отпуската юнкер Петър Г. Шагунов занася като коледен подарък на съвипускниците си от 41 – ви випуск на ВНВУ (1919-22). Маршът се посреща с възторг от юнкерите. Те имат късмет, техен ротен командир да е майор Александър Морфов, който научава на марша целия випуск. Станала „модерна“, песента бързо се подема и от останалите поделения във ВНВУ.
Георги Шагунов знае, че ротен командир на випуска е именития му колега Морфов и затова се въздържа да нарече песента „марш на 41-ви випуск“ – правото и честта да напише такъв за своите възпитаници има Морфов.
Маршът „Заветът на дедите“, станал популчрен като „Един завет“ става популярен твърде стихийно, както сред военните, така и сред гражданите. Скоро той влиза в репертуара на всички ученически и професионални хорове, вкл. „Гусла“ и „Кавал“, които го качват на голямата сцена – национална и международна. На един концерт на хор „Гусла“ във Варшава през 1935г. гусларите завършват с този марш. Публиката изпада в екстаз и вика марша на бис отново и отново, скандирайки „Ели-забет“, както им звучи текста…

Иван Петров Йончев е роден в Самоков на 3 април 1884 г. Бащата е предприемач в София, но фалира и семейството му изпада в мизерия. Животът на поета се движи между Самоков и София. Умен, схватлив, с наклонности към литературата и музиката, той е любимец на учителите си, но поради липса на средства и крехкото си здраве, не успява да завърши I-ва Софийска мъжка гимназия. Започва да пише още като ученик – едва 14-годишен издава пиесата-поема „Слепец“. Дружи с Дебелянов, Николай Райнов, худ. Константин Щъркелов, оперния певец Стефан Македонски. Принадлежи към така наречения бохемски кръг в българската литература. През 1904 г. заедно със Стефан Македонски заминава за Загреб да следва певческо изкуство. Играл е на Загребска сцена.
Творческото наследство на Йончев е неголямо по обем, но лириката му носи белег на непосредственост и вдъхновение. Основни мотиви са копнежът по несподелената любов, неосъществено щастие и беззаветна привързаност към родна майка, народ и Родина. Балканските войни променят и живота, и поезията му. Тогава пише прочутите си стихотворения, превърнали се в песни. Ранен Иван П. Йончев се връща в София, където с много мъка успява да издаде една малка книжка „За Родината“ (1915). Там е публикувано и стихотворението „Един завет“, по чийто текста композиторът Георги Шагунов създава музиката за незабравимия марш на Българската армия. С този марш и с още няколко стихотворения, превърнато в песни „И бих желал орел да бъда аз…“, „Какво са, о, татко, в небето звездите“, Иван Йончев остава в българската литература.
Умира на 26.05.1918 г. от Туберкулоза в Бояна. Изпратен е с военни почести, а Стилиян Чилингиров чете слово над гроба му. По предложение на Иван Вазов улицата на която е живял в Бояна носи неговото име. През 1944 г. гробът му е заличен…

Георги Петров Шагунов е роден на 15 март 1873 г. в Пловдив. Баща му е от богат калоферски род, а майка му е гъркиня. До 16-годишната си възраст Шагунов учи във Френския колеж „Св. Августин“, по-късно той заминава за Лион, където вместо медицина, както е заръчал баща му, записва Лионската държавна консерватория. Учи музика, композиция, диригентско майсторство, избран е за помощник диригент на Лионския градски оркестър. След завръщането си в България за кратко време е капелмайстор в Пловдив, а по-късно дълги години – на 24-и пех. Черноморски полк. Участва в Първата Балканска като капелмайстор на 30-и Шипченски полк. На честването на 50-години творческа дейност през 1946г. Георги Шагунов подарява своя архив на Градския съвет в Бургас. Двете кантонерки с нотни тетрадки години се подмятат по коридорите, после са свалени в мазето, където огняря на общината пали с тях парното. Така завинаги се изгубва част от творчеството му. След години дъщеря му д-р Занекова занася друга част от архива му в Съюза на композиторите, но и казват, че никой не се интересува от „фашистки песни“. Творчеството на Шагунов е преоткрито много по-късно. Оцелели са над 250 марша, както и произведения във всички жанрове на симфоничната, оперна и оркестрова музика.
Георги Шагунов умира в Бургас на 10. 11.1948г. Потомците му емигрират в Гърция, където сина му е зъболекар.

Advertisements

7 Отговора to “Един завет”

  1. Иванка Милева Says:

    Да върнем честта и достойнството на българския народ! С нас е Бог!

  2. Толкова е велико,а ние къде сме?Къде са тези Българи днес?

  3. Иван Иванов Says:

    Къде сме сега ли?Народ,който не помни историята си е обречен да я повтори!

  4. Миладинов Says:

    На 67 години съм. Военната служба беше през 1961 -1963 г. Това беше любимия ни марш – като го пеехме заедно с духовата музика и минавахме през града (Брезник), хората ръкопляскаха. И се га се просълзявам, като чуя великолепната му мелодия.
    Благодаря за чудесната идея да се съберат всички маршове.

  5. Един завет е химна на Асоциацията на Сухопътните войски на България. Велика песен! Любима на всички ни.

  6. Никола Ников, о.з.к.IIр., инж. Says:

    Този коментар оставих във фейсбук страницата „Долу ръцете от българската семя“, където беше поместено стихотворението на Йончев, с коментар.

    Nikola Nikov КАКВА ПРОЗОРЛИВОСТ ОТ ДЕДИТЕ НАШИ!!!!!!!!!!!!

    – „Деца, на родний край пазете си земите
    от подъл враг, кат зеницата на очите
    бранете ги от близо и далеч!…“

    Макар, че тази песен беше маршът любим на курсантите от Морско училище и когато запявахме този марш по време на парадните ни манифестации всеки четвъртък по улиците на Варна, възрастни хора влизаха в строя и маршируваха в редиците ни, малко вниквахме в думите, вероятно и поради това, че маршовата стъпка изключва емоцииите, изключва работата на лявото полулкълбо на мозъка, пък и дясното, остава само „хипоталамуса“ – базисния инстинкт – „винаги за бой готови!“, да се бия!!

    Това нас, салагите, довчерашни гимназисти-комсомолци, много ни впечатляваше и учудваше, без дори да се опитаме да разберем вътрешната нагласа на тези възрастни мъже. Защото, заплаха за нашата земя нямаше, тъй като зад нас стоеше Съветския съюз, пък и ние не бяхме за изхвърляне…

    Сега обаче времената са други, други сме и ние…

    https://edinzavet.wordpress.com/2008/02/16/edinzavet/
    Един завет
    edinzavet.wordpress.com
    Един завет („Заветът на дедите“) Текст: Иван П. Йончев – 1915 Музика: Георги Шагунов -1919 Един завет, Оставили са нам дедите, Велик завет, Написан с кървав меч, Деца на родний край, Пазете си земи…

  7. Днес времената са други !Изпълнени са с много изненади и тази велика и възторжена песен отново ни връща към свещенния дълг на всеки българин : да пзим земите си , да пазим скъпото си Отечество,както го пазиха дедите ни ! Тази
    песен сме я пяли ,като ученици и войници,слушали сме я на
    национални празници и винаги е звучала в нашите сърца и
    души ! И днес когато сменихме приоритетите и приятелите си ,
    сякаш я позабравихме ,но трябва да я запеем отново ,защото
    скоро може да се наложи пак да браним роден край от стари и
    нови чужди завоеватели ,ако тръгнат към нашите земи !

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: