Шуми Марица

„В планината мощно прозвуча българския национален химн „Шуми Марица“, подхванат от хиляди здрави гърла. С викове „ура“, но без да стрелят, българите се нахвърлиха с щик върху сърбите, които не очакваха една такава атака и се разбягаха, като отчасти захвърлиха оръжието си.“…

..Без да изгърми една пушка, с развити пряпорци и биющи барабани, под ужасен сръбски огън, Дунавския полк пристигна на бърдото – един силен напор, и сърбите бяха изхвърлени с щика из позициите и изгонени от височините. Сърбите за пръв път чуваха звуковете на българския народен химн Шуми Марица. Тези звукове сетне бяха вече сами достатъчни, за да разтреперят сръбската войска и да я докарат към бягство. В много случаи сърбите напущаха позициите, щом чуеха звуковете на „Шуми Марица“.

Пруският подполковник Хугербюгер

* * *

Шуми Марица

(актуален текст. Иван Вазов 1914)

Шуми Марица
Окървавена.
Плаче вдовица
Люто ранена.

Припев:
Марш, марш
С генерала наш.
В бой да летим,
Враг да победим!

Български чеда,
Цял свят ни гледа —
Хай към победа
Славна да вървим!

Припев…

Лъвът Балкански
В бой великански
С орди душмански
Води ни крилат.

Припев…

Млади и знойни,
В вихрите бойни
Ний сме достойни
Лаври да берем.

Припев…

Ний сме народа,
За чест, свобода,
За мила рода,
Който знай да мре!

Припев…

Предисторията на марша „Шуми марица” започва  през 50-те години на XIX век, когато в Шумен е създаден първият оркестър на унгареца Шафрани. Една от популярните песни, които той изпълнява е немския шлагер “Wenn die Soldaten durch die Stadt marschiern” (Когато войниците маршируват през града). Мелодията  на песента се харесава на котленеца Атанас П. Гранитски (1820-1874), по това време учител в града,  който нагажда мелодията  към своето стихотворение “Слънце-зорница”. През 1862 г. Гранитски се премества в Търново, където сред неговите ученици е Никола Живков. От учителя си Живков научава песента “Слънце-зорница”.
През 1876 г. избухва Сръбско-турската война, чиято цел е да подкрепи въстаниците от Босна и Херцеговина. В нея активно участие вземат български доброволци, командвани от руския генерал  М.Г.Черняев и войводата Ильо Марков. Сред доброволците е и Никола Живков. Живков е възхитен от личността на Черняев. “Ний знаяхми, че руския цар приследва генерала Черняев, че той – Черняев – избягал из Русия и дошал да се бори за България.”  Живков изразява възхищението си в стихотвеорение, към което добавя любимата мелодия от “Слънце-зорница”. Така се ражда химнът, носещ  първоначално името  “Черняев марш”.  С тази песен на уста отрядът на Дядо Ильо Марков влиза в град Зайчар.

Никола Живков (1847 Търново-1901 Варна )  е български просветен деец, главен учител във Велес, участник в сръбско-турската война (1876), където написва марша „Шуми Марица”.  Брат на Георги Живков – български общественик, политик и регент (1886-1887) и Вела Благоева – съпруга на социалиста Дим. Благоев.

През 1877 г. песента е отпечатана в българския букурещки вестник “Секидневний новинар”, списван от С.П.Бобеков., а през 1878 г и в сборника “ Гусла с песни”.

Когато през 1877 г. избухва Руско-турската война, в Кишинев се създава Българското опълчение. В голямата си част опълченците са бивши доброволци от сръбската война. Съвсем естествено те пристигат заедно със своята песен… По това време, към опълченския корпус съществува и руски военен оркестър. Поради голямото разминаване между текстта и мелодията  на “Шуми Марица”, капелмайсторът Маречек прави обработка на песента, като добавя няколко народни мотива. 
Истинското бойно кръщене и „освещаването” на песента става в боевете, които опълчението води за Стара Загора и Шипка.  Тъкмо на Шипка „Шуми Марица” става част от националната митология. Историята звучи като легенда:
 На 11 август 1877 г. на руското командване става ясно, че шипченската позиция не може да бъде одържана повече. Ген.Столетов взима решение руските полкове да отстъпят по габровското шосе, за да се окопаят там и да забавят колкото може повече настъпващите турски войски. Българските опълченци са оставени на връх Шипка като прикритие на отстъплението. Сигналът за отстъплението е чут обаче и от българските опълченци и те оставят позицията и се втурват назад, въпреки опитите на командирите да ги спрат. Тогава командирът на 3-та дружина майор Чиляев, изчерпал всички други средства, както по късно ще напише в спомените си, се изправя на една скала и запява „Шуми Марица“. Дочули песента, опълченците се спират, обръщат се към настъпващите турски редици, и пеейки своя марш се хвърлят в отчаяна атака „на нож”. Турците, обхванати от ужас пред шепата обезумели българи, се огъват и тръгват назад. Шипка е спасена…

 
 :

Непосредствено след Освобождението през 1878 г. в България идва чехът Габриел Шебек, който създава един от първите оркестри в Княжеството. Шебек прави своя, преработка на аранжимента.
По време на Сръбско-българската война през 1885 г. атаката „на нож” под звуците на „Шуми Марица” се превръщат в запазена марка на българския войник. Хилядите доброволци, които от цялата страна се стичат към Сливница в безпрецедентен пеши поход я пеят непрекъснато, за да се държат будни и бодри. През 1886г. популярният военен марш се превръща в първи български национален химн.

Въпреки популярността на марша, редица интелектуалци го критикуват за недодялания текст и недобре пригодената мелодия. Издигат се  гласове за създаването на нов химн.  Но идва Балканската война. Българският войник отново учудва света с героизъм. Очевидно е, че в „Шуми Марица” има нещо магическо, което превръща простите воловари в стена от стомана. Обхванат от патриотичен възторг след първите победи Иван Вазов  написва изцяло нов текст на песента, публикуван за пръв път на 4 декември с. г  във вестник “Мир”(бр.3733). Придружен е от следната редакционна бележка:

Отдавна се очакваше една необходима изправка в текста на историческия български марш, написан както е известно, от  покойния Никола Живков.Текстът му при ритъм, неотговарящ винаги на музиката на марша, съединява и неумело написани стихове, та тия недостатъци неприятно дразнят ухото и вкуса при пеенето  на “Шуми Марица”. При повсеместното възхищение, което днес възбужда бойната музика на тоя марш, текстуалните му поправки станаха  наложителни, за да имаме пред света колко годе приличен по съдържанието си марш.
През 1914 г. Вазов прави последната, актуална редакция на текста на песента, поместена в стихосбирката “ Под гърма на победите.”

Налагането на тази най-нова редакция, поради силата на инерцията, върви трудно. Това кара народният поет да публикува текста повторно в стихосбирката си “Песни за Македония 1913-1916” отпечатана през 1916 г. със следната бележка:” За жалост, и днес, било по привичка, а може би по неизциримото наше безвкусие, “Шуми Марица” се пее, когато това стане нужно, повечето по стария глупав текст, за който се срамим пред чужденците, когато им се преведе. Ето защо с надежда да бъде от всички усвоена, аз препечатвам тук тая преработка на марша ни.”
Така или иначе, до началото на двадесете години старият текст е окончателно забравен.  В началото на 1925 г. е обявен конкурс за музикално хармонизиране на химна, (за който обаче липсват данни.) В научния архив на БАН се пазят 15 проекта, някои от които  са анонимни, а  други носят подписите  на  маестро Г.Атанасов, капелмайстора Иван Касабов, Никола Йорданов, Добри Христов и други.
През 1935 г. е направен опит да се слеят “Шуми Марица”  и химна на царя. Над музиката работят композиторите Панчо Владигеров и Менахем  Бенсусан, но целия проект пропада.  Въпреки това, церемониално „Химн на Н.В. Царя” се изпълнява след „Шуми Марица” без пауза
След 09.09.1944г. БКП започва да провежда политиката на Коминтерна за унищожаване на националната идентичност. Българитеот Македония са преследвани с огън и меч да се пишат македонци. Георги Димитров издава заповед „Да се гори с нажежено желязо българския национализъм“. Логично под ударите на червената диктатура попада и химна. „Шуми Марица” се използва като национален химн до 1947 г. , когато е сменен с песента „България мила, страна на герои“ по музиката на съветския химн и със сходен текст.

* * *

      Черняев марш
      (Никола Живков 1876)
         Шюми Марица
         укървавена,
         Плачи вдовица
         Люту ранена –
          
         Припев :Марш! Марш
                           с Генераля наш
                           Раз, два, три
                           Марш! войници.
          
         Напред да ходим,
         войници мили,
         Тимок да бордим
         Със сички сили-
           Припев: …..
          
         Юнака донский
         нам йе водител,
         с пряпорец лъвский
         Вожд победител-
         Припев: …..
          
          
      Вижте деспоти,
      генераля наш
      чуйте, запейте
      Черняева марш-
      Припев: …..
         
      Войници храби
      след него летят,
      порят ваздухът
      и громко викат
      Припев: …..
         
      С кървав остър меч
      Генераля напред
      възглавя на сеч!
      Гръм огън навред….
      Припев: …..
         
      Труба низ гора
      За звони напред!
      Хей ура, ура!
      Ура напред !
      Припев:…..
     
      * * *

Шуми Марица
(Иван Вазов – първи вариант от 1912г.)
 
Шуми Марица
окървавена,
плаче вдовица
в люти рани днес.

Припев: Марш, марш,
                  Генералю наш!
                  На бой да летим
                   враг да победим !
 
Балкански чеда,
цял свят ни гледа,
хай, към победа
славна да вървим!

Припев…

Лъвът балкански
в бой великански
с орди душмански
води ни крилат.

Припев…
 
Сърцата наши,
юнашки, силни,
смърт ги не плаши,
тупат за борба.

Припев…
 
Ний сме народа
за чест, свобода,
за мила рода
който знай да мре!

Припев…

Реклами

4 коментара to “Шуми Марица”

  1. Благодаря Ви за изчерпателната и изключително интересна информация!

  2. Благодаря,че въобще го има този саит.БЪЛГАРИЯ ще я има!

  3. деян ганчев Says:

    поклон ,българи

  4. петър велчев Says:

    Всичко за България е девиза на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите с начало 1913 година първото дружество „Военноинвалид“ и 1915 г. учредяване на съюза, рожба на Балканските войни 1912-1913 години заедно с химна ни „Шуми Марица“. Петър Велчев председател на съюза 2012 г.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: