Българските бойни маршове

shumi-maritza.jpg„Един завет“ стартира нов проект.  Ще представим историята, авторите и бойния път на маршовете на българските победи. Песенната традиция е дълбоко свързана с българската армия. Военната музика не е просто параден церемониал. В 6-те войни, които България води в новата си история военните оркестри маршируват в първата линия на боя и повдигат духа на войните. Малцина знаят, че по своето музикално наследство българската армия е уникална – бойните ни маршове са над 400!

Традиция е всеки полк, както и всеки випуск на ВНВУ да имат свой марш, прославящ бойните подвизи на частта.

Като композитори и поети на бойни маршове и ръководители на военни оркестри  се изявяват най-видните български творци: Иван Вазов, Николай Ракитин, Добри Христов, маестро Георги Атанасов, Емануил Манолов, Цветан Радославов, Георги Шагунов, Александър Морфов, Драгия Тумангелов, Любомир Бобевски, както и мнозина вдъхновени войни – участници в битките, които изливат въодушевлението си в стихове, писани на цигарени кутии по землянки и окопи, които по-късно стават възторжени паметници на българския дух. Щастливи сме, че разполагаме с едно уникално проучване: „По следите на една безсмъртна песен” от д-р Николай Русев, издаден в емиграция в Париж през 1988г. В повече от 1600 страници д-р Русев е  събрал е текстовете, нотите и историята на всички български бойни маршове – в книгата фигурира маршът на всеки випуск от ВНВУ и ШЗО, всеки полк и всяка част, със снимки, история, плакати и картички от онова време. Книгата на д-р Русев практически съдържа всичко за българската военна музика. В наши дни значителен принос за историята на военната ни музика има д-р по музика Тодор Стоев – член на ръководството на СВВНВУ. Д-р Стоев е носител на международна награда по музика в гр. Лече (Италия). Той сам е написал доста маршове. Негови са повечето задълбочени публикации по темата в сп. Един Завет.

Веднага след Освобождението като капелмайстори в новата българска войска се назначават предимно чехи. Много от тях има високо музикално образование като диригенти на войскови духови оркестри. Както във всички области на новата българска държава, чехите имат огромен принос за организационното укрепване на военната музика и военните оркестри. Но те са чужденци и от тях не може да се очаква пълно сливане с българския дух. Затова като създатели на бойни маршове се изявяват най-вече техните ученици – първите български военни музиканти. Много от тях също са възпитаници на водещи музикални училища от Европа.

Разбира се, много от възрожденските песни и популярни мелодии от времето на борбите за национално освобождение също намират своя маршов аранжимент и стават част от традицията на българската войска.

Особено място в българската маршова песен има първия химн „Шуми Марица“. Той е създаден още през 1876г. по време на сръбско-турската война, в която българска доброволческа част се сражава под командването на генерал Черняев.

Смята се, че първия бележит композитор на български бойни маршове е Александър Морфов (1881-1934). Той е възпитаник на 24 випуск на ВНВУ. Морфов създава 22 марша. 12 от тях са по негов текст, а останалите – от проверени автори. Маршът „Ний ще победим“ , който композитора написва за своя 24-ти випуск се превръща в маршова класика. Той написва също така маршовете на 41- ви и 42-ри випуск, с което утвърждава традицията всеки випуск да си има марш. Връх в творчеството му е „Марш на македонските революционери“ известен още като „Изгрей зора на свободата“

Родоначалникът на българската опера маестро Георги Атанасов (1882-1931) завършва Букурещкото музикално училище, след което учи в Италия при самия Пиетро Маскани. Малко известен факт от живота на маестрото е, че в продължение на 25 години той е капелмайстор на гвардейския полк и създател на 20 бойни марша, сред които този на 46-ти випуск „Съдбата нам е отредила“

Основателят на българската професионална музика Добри Христов (1875-1941) учи в Прага, където е личен ученик на Дворжак. Наред със своите велики произведения във всички музикални жанрове, Д.Христов е автор на „Български народен химн на Н.В. Царя“ по текст на Агура, както и „Напред към подвизи и слава“, който се използва днес като марш за среща на знамената, както и на държавни глави. Негов е и „марш на 53-ти Орловски випуск“

Една от най-крупните фигури, свързани не само с войнишките маршове, но и с военната музика изобщо, е композиторът и капелмайсторът Георги Шагунов (1873-1948). Завършил Лионската консерватория, младият маестро отбива военната си служба като капелмайстор на 24-ти Черноморски полк. Шагунов написва близо 1000 различни симфонични произведения и над 400 марша. Той пише маршовете на 48-ми, 49-ти, 50-ти, 51-ви, 58-ми, 59-ти, 60-ти випуски на ВНВУ, маршове на различни полкове, както и такива, посветени на различни събития. Все пак, над всичко остава неповторимия „Един завет“ (1919)по текст на Иван Йончев. Той е звезден миг за авторите. Признанието на цял народ прави от марша синоним на връзката на минало с бъдеще, а като музикална творба е направо изумителен, безукорен като музикален строеж, хармония и мелодия. Шагунов пише още „Марш на ВНВУ“ и соловият марш на оркестър „Герои-летци“ в памет на кап. Дим. Списаревски.

Връхна точка достига българския боен марш с творбата на Михаил Шекерджиев (1889-1957) по текст на подп. Константин Георгиев „Велик е нашия войник“. Това е такова постижение, такова истинско прозрение, което не може да се повтори и остава уникално в пълния смисъл на думата. Никой, никога, при всяка смяна на политически климати и режими не можа нито да отрече този марш, нито да го забрави. Той остава в сърцето на българина като негово достойнство, негова опора и вяра.  Шекерджиев написва и редица други чудесни маршове: на 44-ти, 45-ти, 61-ви кадетски випуск и „Марш на танкистите“.

Възпитаниците на ВНВУ от 1937 до 1946 си спомнят своя преподавател по музика и диригнет на хора на училището Драгия Тумангелов (1890-1946). Негови са „Топовен гръм“ (по Ив. Вазов), марш на 63-ти випуск („Бяло море“), по текст на юнкер Живко Попов и др.

Известният марш „Бдинци“, всъщност марш на 3-ти пехотен Бдински полк е по текст на Никола Попов и музика на полковия капелмайстор Боню Кирчев (1875-1948). Кирчев заема този пост 25 години!

Балканската война показва силата на българското оръжие. Победата над Османската империя вдъхновява армия и народ. В епичните боеве при Ескиполос, Петра, Селиолу, Бунархисар, Люлебургаз, главно участие има 4-та Преславска дивизия. Скоро след това дивизията получава своя марш, известен още като „Ечи ти роден наш балкан“ по стихове н майор Никола Янакиев и музика на полк. Никола Блажев (1877-1945), капелмайстор на 43-ти полк.

В състава на 7-ма Рилска дивизия през 1913г. се бият двамата приятели поручик Найден Андреев и подпоручик Владимир Гълъбов. По-късно те са отново заедно през 1915г. в настъплението срещу Сърбия. Тогава създават „Булаирски марш“ (Марш на 22-ри Тракийски полк) и „Марш на 7-ма Рилска дивизия“.

По същото време композиторът поручик Никола Колев написва няколко марша. Един от тях, по стихове на поручик Гатю Тасев е маршът „Млад картечник“.

Александър Кръстев (1860-1902) създава изключителния марш „О добруджански край“, който става известен през 1916г. по музика на Любомир Бобевски.

КЪМ ПРОЕКТА

Advertisements

10 коментара to “Българските бойни маршове”

  1. Всичко хубаво, но бихте ли могли да публикувате и нотите на тези маршове? Търся ги вече доста време из нета, но за съжаление без успех. А да ги намеря в библиотеката на малкия ни град – абсурд.
    Дано успеете да помогнете.
    Поздрави!

  2. Здравейте Димо,

    За съжаление публикуването на нотите е графически по-трудно – трябва да се сканират страници от книги или списание „Един завет“, което в момента нямаме възможност да правим. Ако ви интересува конкретен марш, можем да го намерим специално за Вас.

  3. валентин дончев Says:

    До Един завет,бегло прочетох информацията,която сте публикували,тъй като съм внук на Никола Блажев,автора на музиката на песента „Ечи ти горди наш Балкан“,ми направи впечатление с удивителен знак за дата на раждане на дядо ми 1880г,тъй като скоро се рових из стари документи и имам желание да публикувам повече от това което се знае за дядо ми,напърво време искам да ви кажа че той е роден 1877 год и умира в София 1945г.Притежавам някои документи от него които не са достояние на широката общественост,и ако проявявате интерес мага да Ви съдействам,стига да ми пишете на имейла.Мисля ,че дядо ми е един скромен и всеотдаен българин,чието име трябва да е по популярно,не само заради „Ечи ти горди наш Балкан“,но и за „райските долини“ и други неща като основаването на хора в Бургас и т.н.
    С уважение:Валентин Дончев.

  4. Уважаеми г-н Дончев,
    Вашият дядо е един забележителен български офицер и музикален педагог. За нас ще бъде чест да публикуваме отделен биографичем натериал за него и негова снимка, стига да ни изпратите.

  5. Уважаеми Господа, от много време търся в Интернета изпълнение на бойни маршове и най-вече на Един завет, Велик е нашият войник и някои други, но не нсмирам нищо.Може ли някой да ме насочи откъде бих могъл да си ги сваля.

  6. Bravo !!!
    Tova e naistina edin patrioti4en sait !!!
    Gordeq se 4e sam Balgarin !!!

  7. Младене, като ти харесва и се гордееш, да беше писал на български… 😉

  8. Велик марш с които умираха нашите бащи и деди.ПОКЛОН!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: