Славният водач на българската конница

Портрети на един български генерал все още могат да се срещнат в семейните албуми на стотици български домове. Съхраняват ги потомците на неговите войници и офицери от Добруджанския боен театър, като израз на магнетичната привързаност на своите деди към този легендарен воин. В тези семейства се съхраняват и преданията за славния водач на българската конница. Името и делото на генерал Иван Колев се пазят в народната памет. Животът на този необикновен човек, както и смъртта му, са порядъчно митологизирани, а митовете са знак за безсмъртие.
  Генерал Иван Колев е роден в Бесарабия през 1861 г.

Бие се като доброволец в Сръбско българската война. Завършва военно училише в София и военна академия в Торино. През Балканската война е началник-щаб на Трета армия. През Европейската  инспектор на конницата и командир на Конната дивизия. Предвожда я в Добруджанската кампания, където в низ от бляскави победи щандартите є се покриват със слава.
Пълководческата му дарба, военната дързост и личната му храброст го превръщат в кумир за неговите конници. Те нерядко доизмислят неговите подвизи и добродетели и десетилетия, например, из България се срещат хора, които разказват как с очите си са видели смъртта му в бой, на седлото. А в действителност генерал Колев умира от сърце  изчерпано и сразено от тежкия ратен труд на бойното поле. Това става във Виена на 29 юли 1917г.
Този разказ за легендарния генерал е взет от първата годишнина на нашето списание (тогава седмичен литературен лист), бр.22 от 1923г. От “Български воин” в… “Български воин” се завръща образът на славния водач на българската конница. Вгледайте се в него…
 
Боят при Кочмар-Кара Пелит
На 3 септемврий 1916 год. всички дивизии от Трета армия се движеха бързо към Тутракан, за да се нахвърлят изведнъж и ненадейно върху тая силна крепост. Общото положение беше пълно с неизвестност. Говореше се, че силни руски и румънски части се движели откъм североизток, а действията около Тутракан бяха в най-важната си фаза.
Генерал Колев с конната дивизия още по-предния ден беше превзел Курт Бунар и сега трябваше да остане там, като изпълнява главната си задача  да пази откъм североизток фланга на нашите войски. Още по-рано генералът беше разпоредил да се изпратят в северозападна, северна и източна посока силни разузнавателни части. Свръзката с нашите пехотни части, действащи към Тутракан, беше уредена. Денят, хубав слънчев ден, изглеждаше, че ще мине спокойно.
Но ето, че още преди пладне започнаха да се получават тревожни донесения от разузнавателния ескадрон, който беше изпратен към Конак Куюджук. Скоро стана ясно, че от към Добрич  Кара Пелит, настъпва към Курт Бунар цяла румънска пехотна бригада с артилерия. Очевидно, тя имаше за задача да отблъсне нашите части от Курт Бунар и да помогне на обсадения Тутракан. Авангардът є встъпи в бой с нашия разузнавателен ескадрон в Конак Куюджук, отблъсна го и продължи настъплението си към Кочмар  Курт Бунар.
При получаването на първите още донесения за движението на неприятелската пехота генералът се оживи и с дълбок интерес се залови да проучи околната местност по картата. Като изслуша внимателно донесенията, изпратени от разузнавателния ескадрон, той взе решение: вместо да чака да го нападнат, той сам да ги нападне. Разпратиха се веднага до частите заповеди за движение. Тъкмо по пладне всички полкове бяха вече възседнали конете и се движеха към местата, които им бяха определени. За генерал Колев беше ясно, че авангардът на неприятелската колона, увлечен от успеха си над нашия разузнавателен ескадрон при Конак Куюджук, твърде много се е отдалечил от главните сили на колоната, които оставаха още някъде около Кара Пелит. Да увеличи това откъсване между авангарда и главните сили на противника и да го използува, за да подготви катастрофата на авангарда  това беше първата задача, която си постави нашият генерал. За тая цел той насочи към Кара Пелит четвъртата конна бригада със заповед да заангажира главните сили на противника, докато той се разправи с авангарда. След това генералът съсредоточи всичкото си внимание върху авангарда  две румънски дружини, които бяха стигнали вече селото Кочмар. Решил на всека цена да унищожи тия дружини, генерал Колев си създаде веднага един план за действие, колкото прост, толкова и гениален. Той искаше да съсипе противника не с числено превъзходство, което едва ли беше на негова страна, а с изкусно използване особеностите на главния си род войска  конницата. Затова той пусна по фронта двете пехотни и двете колоездачни роти, заедно с артилерия и картечници, които настъпиха от двете страни на шосето Курт Бунар  Кочмар, с фронт към юг. Румъните бяха заели за отбрана северния край на с. Кочмар и посрещнаха нашите пехотни части с енергична стрелба. Завърза се обикновен пехотен бой, който скоро доби голямо ожесточение, главно поради намесата на многото наши картечници. Нашите пеши части постепенно настъпваха, засипвайки неприятелските вериги с куршуми. В това време първата конна бригада  шест ескадрона, скрито се беше съсредоточила северно от Кочмар. В момента, когато се разбра, че румъните здраво са се ангажирали в боя с пешите части, генералът заповяда на бригадата да се понесе към десния фланг и тила на неприятелските дружини. Сам той застана начело и я поведе с най-голяма бързина източно от Кочмар. Румъните, притиснати силно от нашите пехотни части и виждайки обхода на нашата конница, изведнъж разбраха каква голяма опасност ги заплашва. С бързо отстъпление към Конак те се опитаха да избягнат удара, който им се готви. Но, водейки лично конницата, маневрирайки умело из хълмистата и камениста местност, изкусният генерал успя да пресече пътя на отстъплението им. Срещата между неприятелските роти и нашите ескадрони стана югоизточно и южно от Кочмар. Жестока и славна среща! Румъните, залегнали из камънаците и храсталаците, посрещаха летящите на кариер конници с убийствен огън. Рояк куршуми хвърчаха по нашите редове, падаха окървавени коне, офицери и войници, но нашите не трепнаха: смело летяха напред и скоро нагазиха неприятелските вериги. Най-отпред, пред всички ескадрони, се носеше към врага генерал Колев. Неговият чер жребец беше потънал в пяна и дишаше тежко. Около него се сипеха най-много куршуми, но той дори не помисляше за опасността. Започна се жестока сеч, която не трая дълго. Румъните, ужасени, притиснати от всички страни, почнаха да захвърлят оръжието и да се предават. Когато последните слънчеви лъчи позлатяваха широките добруджански простори и небето побагрявя, сякаш отразило проляната по земята кръв, погромът на румъните беше вече пълен. Повече от хиляда войници, заедно с офицерите и дружинния им командир, бяха пленени. Много трупове, още неприбрани, лежаха по бойното поле и само малка част от неприятелските дружини успя да се спаси от пленяване. В това време четвъртата конна бригада, която беше насочена към Кара Пелит, за да задържа главните сили на противника, не само изпълни задачата си, но направи нещо повече: с една безподобна по дързост конна атака, извършена от шестия конен полк върху неприятелската пехота, сполучи да разколебае главните сили на противника и да им наложи да започнат отстъпление, което през нощта доби характер на безредица и паника. Туй, което генералът искаше, беше достигнато. С изпълнено от радост сърдце поблагодари той още на бойното поле на достойните си войски, които с такъв устрем и с толкова героизъм се биха. Зашеметени от светкавичния удар на конницата, изгубили един цял свой авангард от две дружини, румъните, които се спасиха от тоя бой, разнесоха първите легенди за страшната българска конница и заедно с туй посяха семето на оня страх, който по-после тъй често сковаваше не само румъните, но дори и техните съюзници русите. Това беше първият бой, в който генерал Колев оправда вярата си в конницата. Онова, до което беше дошъл по теоретичен път, онова, на което учеше през целия си живот, биде изпълнено: с конницата той можа да бие по-многочислена пехота и да я разпръсне. Той имаше право да тържествува: това беше не само една победа над врага, това беше една победа над всички ония, които смятаха, че времето на кавалерията е минало и че тя е станала излишна при съвременните войни.
6 срещу 40
През време на боя при Курт Бунар (2 септемврий 1916 г.) генерал Колев, възседнал черния си жребец Пирин, придружен от двама конни ординарци, напусна наблюдателния пункт, гдето беше щабът му, и се понесе напред. Галопирайки из полето и търсейки по-удобно място за наблюдаване развитието на боя, генералът забеляза, че лявата бригада, която трябваше да се яви в тил на румъните, се бави някъде около с. Куюнлукьой и че противникът вече започва да отстъпва. Чувствайки, че румъните ще се изплъзнат от капана, който им беше приготвен, генералът сам, с двамата си ординарци, се понесе на галоп напред към Курт Бунар, за да открие причините за забавянето є. Носейки се така, сам сред полето, той изведнъж съзря, че по една долчинка отстъпва румънски пехотен взвод. Наблизо един разезд от шест наши конници наблюдаваше движението на неприятелския взвод. Младежка амбиция обхвана генерала, у него сякаш се събуди и ловджийската страст и той направи знак на шестимата конници от разезда да се доближат до него.
Те бяха познати нему войници от гвардейския полк. “Момчета, бива ли да пуснем тия румъни да си отидат така? Хайде, да ги атакуваме! Марш, марш!” Генералът с извадена сабля, последван от двамата си ординарци и от шестимата си войници от разезда, полетя на кариер върху румънския взвод, който спокойно отстъпваше, мислейки се вън от всякаква опасност. Като хала изневиделица, изведнъж се появиха нашите конници. Забъркани и изплашени от тая ненадейна поява на страшните българи, румъните спряха. Генералът властно и решително им заповяда на влашки да хвърлят оръжието си. Без да помислят за съпротива, румъните най-покорно сложиха пушките си на земята. Така тия осем конници, водени от самия началник на дивизията, можаха да пленят четиридесет неприятелски войници и един офицер.
Конник на втория етаж
Като млад офицер генерал Колев е бил твърде буен, а увлеченията му по езда отивали много далеч. Ето какво разправят за него другарите му, които го помнят като подпоручик от 9-и конен полк:
Веднъж подпоручик Колев, на връщане от езда, минава заедно с другари из една пловдивска улица край някакво новостроящо се здание. Офицерите разговарят за ездата в полето и с оживление разправят разни случаи на кавалерийска смелост. Един от тях насмешливо се усъмнява в това, което Колев казва. Обиден от недоверието и за да докаже възможността на онова, което е говорил, младият подпоручик изведнъж се отделя от групата всадници и решително насочва коня си към наклонената дъска, която служи на работниците вместо стълба, за да изкачват материали на втория етаж на постройката. Докато другарите му се опомнят, буйният Колев, прилегнал към шията на послушния си кон, почва да се качва по тясната и огъваща се дъска. Затаили дъх, другарите му очакват всеки момент или да се счупи дъската, или, при една невярна стъпка на животното, и кон, и всадник да се сгромолясат на земята. Минават две тревожни минути и Колев, всред гръмките приветствия на другарите си, се показва заедно с коня от втория етаж. След малка почивка, по същата наклонена дъска, конникът и конят слизат на земята.

Източник: сп. Български войн, бр.2/2004

Добруджанската конница

 Посвещава се генералу Колеву

Не конница — морски
Вълни побеснели,
Сонм зверове горски
От гнев пощърклели;

*

Не конница — буря
От бесни демони,
Що сичко катуря,
Ил тъпче, ил гони.

*

Не конница — хала
От саблен звен, блясък,
От цвил „ура“! — цяла
От топот и трясък.

 *

Блян вихрен понесен
Над степ ековита,
Ужасната песен
На конски копита.

*

Не конница — лава

В димящи талази,

В прах, гърмот и слава

Летящи витязи.

Ив. Вазов, 1916г.