Цар Фердинанд I

„… Гордостта от неговите френски предци – крале, блестеше ярко в осъзнаването на бурбонското му потекло и най-вече в постоянната му мисъл за генеалогичната и биологичната връзка между него и Краля – Слънце Луи XIV – олицетворение и апотеоз на монархическата идея. Сложният дворцов церемониал, празненствата и елегантността, които Фердинанд въведе в България, не бяха основани на дребнавия церемониал нз германските княжески дворове. Те бяха израз на отнопението на Фердинанд, а и на майка му към Златния век. …” /Стиван Констан/
 
„Фердинанд е най-изисканият човек в Европа.” /Крал Едуард VII /
„Европа почти не познаваше българите, освен чрез него и те имаха голяма полза от това, че започна да ги опознава тъкмо чрез него” /Морис Палеолог /  

ferdinand-portrait-web
Цар Фердинанд I
(до 1908г. Княз на Северна и Южна България)
*1861 Виена +1948 Кобург
Пълно име: Фердинанд Максимилиян Карл Леополд Мари Сакс Кобург Гота
gerbferdianand

Произход:  Баща му  е Принц Август Виктор фон Сакс Кобург Гота Кохари, австрийски генерал. Майка му е Принцеса  Клементина Бурбон – Орлеанска, дъщеря на френския крал Луи-Филип.
.
Българската депутация, която търси княз за овакантения български престол след абдикацията на княз Александър I Батенберг (1886), се свързва с Фердинанд във Виена, който по това време е подпоручик в австро-унгарската армия. На 25 юни 1887 г. III велико народно събрание (ВНС) одобрява кандидатурата му. Изборът му не е признат от Русия, но някои западни държави фактически го подкрепят на българския трон. През 1893г. IV Велико народно събрание прави промени в конституцията, позволяващи престолонаследника да не изповядва източноправославна вяра. Тези промени правят възможен брака на Княз Фердинанд с Принцеса Мария-Луиза Бурбон-Пармска. Раждат им се 4 деца: Борис (1894), Кирил (1895), Евдокия (1898) и Надежда (1899). Няколко дни след раждането на последното им дете Княгиня Мария-Луиза умира.
.
През 1896 г., след като престолонаследникът Борис ІІІ приема източноправославно вероизповедание и негов кръстник става руският император, дипломатическите отношения с Русия се възстановяват, но се влошават личните отношения на Царя с Ватиканът и част от католическите владетели в Европа.  През 1908г. Фердинанд сключва втори брак с германската принцеса Елеонора Ройс-Кьостриц. Посредник за този брак е руската Велика Княгиня Мария Павловна – братовчедка на Елеонора, която посещава България за освещаването на паметника на Царя Освободител.
.
На 22.септември 1908г. в църквата „Св.40 Мъченици” в старопрестолния град Търново Фердинанд обявява Независимостта на страната, като прочита Манифест до българския народ, с който обявява България за Царство, а себе си за Цар.
През 1912-1913г. България, като част от Балканския съюз води победната Балканска война, в която Турция е победена. След нея страната води още две войни: Междусъюзническата (1913) и Първата световна (1915-1918) от които България излиза с тежки загуби. През 1918г. Фердинанд абдикира в полза на Сина си Борис III. До края на живота си живее в Кобург, и в замъка Св. Антон в Словакия, собственост на рода Кохари. Цар Фердинанд умира и е погребан в Кобург през 1948г. – няколко години след като и двамата му сина са убити, а невръстния му внук е в изгнание в Египет.
.
Цар Фердинанд е маршал на българската, германската, австро-унгарската, турската армии. Царят е изключително ерудирана  личност – орнитолог и ботаник от европейска величина, един от авторитетите в областта на фалеристиката.
По негово време България се изгражда като модерна европейска държава по отношение на основните институции, парламентарната система, армия, инфраструктура.

.
Княжески дом (до 1908г.)
КНЯГИНЯ КЛЕМЕНТИНА ОРЛЕАНСКА (1887-1907)
КНЯГИНЯ МАРИЯ-ЛУИЗА БУРБОН-ПАРМСКА (1893-1899)
КНЯЗ БОРИС ТЪРНОВСКИ – ПРЕСТОЛОНАСЛЕДНИК
КНЯЗ КИРИЛ ПРЕСЛАВСКИ
КНЯГИНЯ ЕВДОКИЯ
КНЯГИНЯ НАДЕЖДА
Княгиня Елеонора Ройс – Кьостриц (02-09.1908)
.
Царски дом:
ЦАРИЦА ЕЛЕОНОРА (1908 – 1917)
Княз Борис Търновски – престолонаследник
Княз Кирил Преславски
Княгиня Евдокия
Княгиня Надежда
.
Свита
Генерал Данаил Николаев – военен съветник (1887-1893), генерал-адютант (1897-1907)
Генерал Петър Радушков Марков – генерал –адютант
Генерал Петър Ганчев – адютант при абдикацията, Хофмаршал в кобург, напуснал България 1918 
Генерал Сава Савов  -военна свита (1891-1896), Маршал на Двора (1914-1917)
Ген. Стефан Нерезов – комендант на двореца (1910)
Граф Амеде дьо Форас – обер хофмаршал на двора  (1888-, 1896)
Граф Робер дьо Бурбулон – личен секретар и шамбелан при двора (1887-1904)
Граф Алаксандър дьо Грено – хофмаршал, камерхер
Граф П. де Шевермон – секретар на кабинета на Н.В.
Граф де Кленшан
Барон Епингхофен
Барон Ебнер-Ешенбах – оберщалмайстер
Генерал Кирил Ботйов – маршал на двореца и адютант (1904-1907)
Подполк. Г. фон Добнер – австрийски благородник, комендант на Двореца
Стефан Георгиев Чапрашиков – секретар (1907-1914)
Лука Муравенов – секретар и придворен съветник (1896)
Димитър Станчов – личен секретар (1887-1889), началник на тайния кабинет (1889-1894), съпруг на Графиня Ана дьо Грено
Страшимир Д. Добрович – шеф на тайния кабинет (1896-1924), началнлик на канцеларията и канцлер на българските ордени
Павел Груев – шеф на тайния кабинет
Майор фон дер Лааба – съветник по дворцовите въпроси и аташе по печата (1887-)
Павел Калевич – интендант на Цивилната листа (1896)
ДимитърАнков  – Интендант на цивилната листа (1896-1913)
Михаил Златаров – началник на продворната Телеграфо-пощенска станция (1896), по-късно Интендант на цивилната листа (1905)
Недялко Смилов - Интендант на цивилната листа и инспектор на дворците (1913-1919) 
Проф. Иван Буреш – уредник на Царския музей по естествена история
Д-р Паул Леверкюн – директор на научните учреждения и библиотеката на двореца
Д-р Х. Герцнер – лейбмедик (1913)
.
Военна свита:
Генерал Георги Агура – военна свита
Пор. Иван Багрянов – адютант
Генерал Панайот Вичев Бърнев – флигел-адютант (1903)
Генерал Върбан Николов Винаров – ф-а (1887); почетен флигел-адютант (1894-1900)
Генерал Янко Драганов – военна свита (1912-1915)
Ген. Никола Иванов – почетен ф-а (1896)
Поручик Делчо Илчев – адютант
Генерал Кръстьо Маринов – почетен флигел-адютант (1880-1881)
Полк. П. Маринов – почетен флигел-адютант (1896)
Подполк. Р. Марков – флигел-адютант (1896)
Пор.Стоян Никифоров – адютант (1907)
Генерал Стефан Георгиев Паприков – почетен флигел-адютант
Ротм. Перакович – щал-майстер и ординарец
Полк. Васил Петев – свита (1896)
Генерал Рачо П.Стоянов Петров – почетен флигел-адютант (1887-1896)
Полк. К. Петрунов – почетен флигел-адютант (1896)
Кап. Никола Радев – адютант
Генерал Михаил Савов – почетен флигел-адютатнт (1888)
Генерал Алекси Стоянов Стоянов – адютант
Подполк. Г.Стоянов –старши флигел-адютант (1896)
Кап.Стоянов – флигел-адютант (1896)
Ротм. Стоянов – ординарец (1896)
Поруч. Саръилиев (1910-1914)
Майор Станев (1910-1914)
Поруч. Христо Н. Тъпчилещов (1905)
Подполк. Червенаков
.
Към гражданската свита:
Александър Дим. Греков – на служба в Тайния кабинет (1914)
Мартин Фюрт – частен секретар (1896)
д-р де Флайшман – частен съветник (1887-1905)
Ламер – инспектор на дворците (1914)
Георги Чолаков – секретар (1914)
Арх. Фридрих Грюнангер – придворен архитект
Добри Христов – придворен композитор
Д-р Найсер – лейбмедик (1887-)
Д-р Станислав Лудвиг – лейб медик (1896)
Д-р Иван Йорданов - лейбмедик 
Д-р Иван Карамихайлов – придворен лекар
Петко Горбанов – учител по български език
Добри Ганчев –  придворен учител по български език на княза и княгиня М. Луиза
Христо Карагьозов – началник на личната охрана
Едуард Вайх – в свитата, по-късно дворцов директор, а в емиграция Хофмаршал на Цар Фердинанд
Пфанкенщил
Антон Хикиш
Жул Лошо– французин, управител на Царските ботанически градини (1897-1908)
Франк Шоел– секретар на Фердинанд
Папазян – домакин на двореца
Антон Новак – дворцов градинар
Ревицки – кочияш
Йосиф Търновалийски – капелан в двореца Св. Антон в Словакия (1941-1946)
Иван Романов – капелан на цар Фердинанд в изгнание (до 1941)
Рудолф Признер – царски аптекар в Кобург
Брезек – иконом на двореца Св. Антон в Словакия
.
Евксиноград
А.Георгиев – управител на двореца Евксиноград (1902)
Едуард Андре – паркостроител в Евксиноград 1888
Анри Мартине – архитет – паркостроител в Евксиноград 1888 – 1890
Христо Георгиев – управител на избата Евксиноград  (1899 )
Моризе  – директор на парка Евксиноград (-1905)
Антон Краус – директор на парка Евксиноград (1905-)
Йозеф Крехан – директор на парка Евксиноград (-1914)
Димитър Георгиев – градинар на парка Евксиноград
Димитър Петров  - градинар на парка Евксиноград 1894
Георги Шиваров – управител на парка Евксиноград (1912-1935)
Кондев – градинар на Евксиноград  (1895)
Забунов – управител на княжеските лозя в Евксиноград (1895)
Т.Леерс – придворен архитект на двореца Евксиноград (1894)

.
Други:
Велизар Пеев – придворен доставчик на шоколад
Иван Карастоянов – придворен фотограф
Божидар Карастоянов – придворен фотограф
Шуменско пиво – придворен доставчик на бира
Братя Прошек – придворен доставчик на бира
д-р Никола Странски – придворен аптекар и зъболекар
Иван Б. Касъров – придворен книжар 
Тодор Кулеков – придворен сладкар 
Къща за вътрешни и международни транспорти „Експресъ“ – царски придворен експедитор
Съединените тютюневи фабрики – Пловдив – придв. доставчик
„Исак Марказов” – придворен доставчик на месо
Сам. Патак АД – Белово – придв. дост. на хатия
„Юлиус Хегеш” – придв търг агент
C.F.Zimmermann- Пфорцхайм, Швейцария – царски придв. бижутер
Ludwig Wrana – Виена, придв. бижутер
Ив. К. Калпазанов – Габрово – първа княжеска придворна фабрика за шаяци „Фердинанд I”

.
Командири на Лейбгвардейския на Н.В. конен полк
Генерал-майор Петър Марков 1886  1908
Полковник Иван Колев 1908  1912
Полковник Генко Мархолев 1912  1913                                       
Полковник Паун Бананов 1913  1916
Полковник Александър Кисьов 1916  1918
.
Към персоната на княз Борис като Престолонаследник (1895-1918)
Полк Христо Димов Калфов – член на военната свита на Цар Фердинанд, военен наставник на престолонаследника
Ген. Александър Николов Кисьов – член на военната свита на Цар Фердинанд, военен наставник на престолонаследника (1907-1908)
Генерал Никола Ганчев Куртоклиев – възпитател (1895-1913) а-т (1913-1918), Маршал на двора (1918-1934)
Д-р Киркович – лейбмедик
Граф Шевермон – преподавател по френски език
+ Доростоло-Червенски митрополит Василий – духовен възпитател
Констан Шауфелбергер – възпитател и преподавател по френски (-1918)
.
Дворцова гимназия:               
Станимир П.Стефанов Станимиров – директор на образованието на князете, началник на дворцовата гимназия и преподавател по руски език и черковна история
Васил Кирилов Василев – математика
Никола Василев – физика
Димитър Илков – география
Перикли Чилев – латински и гръцки език
Юрдан Трифонов – български език
Иван Попов – история
Георги Евстатиев – рисуване
Борис Иванов – естествена история и химия
***  
Шефство на полкове:
ferdinand-venzel1
Лейбгвардейски на Н.Ц.Височество полк  (1896)
.
Подполк. Марков – к-р
Ротм. Табаков – старши офицер
Ротм. Кацаров – старши офицер
Офицери: Даскалов, Тотев, Ганчев, Сирманов, Вуйчев, Василев
.
6-ти п. Търновски на Н.Ц.В. полк (1896)
Подпор. Н.Ц.В. Престоло-наследника Княз Борис Търновски, Херцог Саксонский
Полк. Цончев – к-р
Висши оф: Денчев, К. Иванов, Гешев; Генев
Низши оф: Пашинов, Хранов, Андреев, Цветанов, Ранков, Григоров, Панайотов, Павлов, Пошев, Стоянов, Овчаров, Димов, Марков; Банов, Кузунджийски, Тананов, Д.Димитриев, Божилов, Давидов, Радионов, Грозданов, Г. Илиев, Куртоклиев, Станов, Куюмбжиев[sic], Н.Илиев, Кесев, Маринов, Цветков, Ценев, Апостолов, Славеев, Кушев; Деянов, Трайков, Пазов, Михнев, Гичев, Банковски; сан.м-р Димитриев, сан.подпор. Георгов
.
4-ти артилерийски на Н.Ц.В. полк (1896):
Полк. Ценов – к-р
Висши офицери: Дворянов, Беров; Банов, Н. Цветков, И. Цветков, Чобанов, Руев; Низши офицери: Каварналиев, Толчев, Бобошевски, Вазов, Кацаров, Пушкаров, Вълчев, Тополов, Марков, Тетевенски, Вълчанов, Пеев, Сарайдаров, Първанов; Нерезов, Проданов, Бурмов, Паунов, Бояджиев, Ангелов, Симеонов, Винаров, Домусчиев, Касъров, Забунов, Начев, Станчев, Александров, Стайков, Маринов, Стефанов, Карадимов, Коджов, Проданов, Джумалиев, Божилов, Николов, Берберов, Венедиков, Янков, Подгоров; Вазов, Болярски, Бояджиев, Грозданов, Фелдеску; сан.пор.Бацаров; сан.ветр.пор.Карагьозов
.
1-ви конен на Н.Ц.В. полк (София, 1896):
Полк. Кърджиев – к-р
Висши офицери: Стоилов, Сиромахов; Данаилов, Велчев, Пенев
Низши офицери: Стойнов, Тошков, Тодоров, Близнаков, Танев, Виденов, Кованов, Николов; Брадинов, Йовович, Бананов, Гешев, Леонидов, Марков, Коцев, Фтичев, Стоянов; Карайорданов, Коджов, Сариков, Братанов, Мустаков, Христов, Тодоров, Трифонов; сан.пор. Георгиев, сан.вет.пор.Бенев
.
2-ри конен на Н.Ц.В. полк (Лом, 1896)- в последствие на Княгиня Мария-Луиза:
Подполк. Стоев – к-р
Висши офицери: Лилов, Попов; Кабакчиев, Нотович;
Низши офицери: Карадимов, Калчев, Симеонов, Михайлов, Желев, Томов, Стойчев; Димитриев, Манджуков, Стоянов, Балтаджиев, Попов, Босев, Бърнев, Апостолов, Войников, Атанасов; Митов, Юруков, Чонков, Софтов, С. Иванов, Голубаров, Влаевски; сан.вет.поруч.Повивков.
.
18-ти пехотен етърски полк (обявен в дена на обявяване на независимостта)
.ferd1bulgaria1861-2-1
Чуждестранни полкове:
.
54 п. Мински на Н.В. Цар Фердинанд полк. Цар Фердинанд получава от Русия шефство над полка през 1908г. и през 1915г. то му е отнето като на противник във ВСВ.
.
 11 Императорски и Кралски хусарски на Н.Ц.В. Княз Фердинанд полк. Това почетно шефство над австро-унгарски полк Княз Фердинанд получава през 1907г. По-късно полкът е прекръстен на „Фердинанд I цар на Българите“
.
Кралския Пруски 4 Тюрингски пехотен полк N 72 на Н.Ц.В.  ФердинандI
.
10 Макдебургски хусарски на Н.Ц.В.  Фердинанд I полк
.
Кралския Баварски 23 пех.п. „Фердинанд I Цар на Българите“
.
Полски стрелкови батальон N 26 на Н.Ц.В.  Фердинанд I
.
Teжък артилерийски полк N 60 на Н.Ц.В. Фердинанд I полк.

10 коментара to “Цар Фердинанд I”

  1. romanpm Каза:

    Смятам се за родственик на ген. Паприков и се гордея , фамилията ми е Димитров , но е сменена под давление на майка ми , а трябва да е Паприков . Баща ми е Борислав Димитров Паприков , дядо Димитър Паприков , а баба Мария Паприкова . Прогонени са от София в Плиска , а после в Шумен…

  2. Георги Балев Каза:

    Не сте споменали в статията и за царския коафьор. Казвал се е Цвятко Балев. Прадядо ми е и мога да ви предоставя една великолепна негова снимка правена от Ив.Карастоянов – царския фотограф.

  3. Румен Паприков /Димитров/ Каза:

    Достойни хора в достойно време !

  4. проф. д-р Елисавета Цветкова / E. Zvetkova Каза:

    Дядо ми по бащина линия – ИВАН ЦВЕТКОВ, е бил висш офицер в 4-ти

    Артилерийски на НЦВ полк (1896).

    ГОРДЕЯ СЕ С МОЯ ДЯДО ИВАН и с баща ми – Д-Р БОРИС ИВАНОВ ЦВЕТКОВ (военен лекар – подполковник).

    ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ИМ ПАМЕТ!

    Д-р Елисавета Цветкова

    (Dr. Elissaveta Zvetkova)

  5. Румен Паприков /Димитров/ Каза:

    Дни за размисъл и спомени поклон пред паметта на нашите братя и сестри ! Нали съм бивш армеец и колко хиляди пъти съм присъствал на химн и знаме нека са честити празниците ни и славните подвизи на армията ни ! Радвам се че демокрацията е в сила и няма дискриминация!

  6. Атанас Боздуганов Каза:

    Като наследство получих бижута, на кутиите в които се съхраняват има надпис „придворен доставчик Поповъ“, но за съжалене не откривам нищо за този доставчик, ако нчкои може да ме осветли по въпроса или поне къде мога да намеря подобна литература.

  7. лично за мен цар фердинанд е тавредил повече на България, отколкото е помогнал..През целия си живот се е ръководел от собствената си мания за величие и иникога не е мислел за благото на народа си.Бог да се смили над душата му!!!

  8. Славка Петкова Каза:

    Благодаря на създателите на този сайт . Поне тук може да се прочете липсващото все още в официалните публикации и учебниците по история.
    На г. Нико Стоянов бих препоръчала повече да чете за миналото на България и още повече да размисля. Вероятно е трудно за човек, който няма в родовата си памет спомени за „изгубената България“, да я разбере, но ако уважава страната и хората сред които живее, трябва да опита!

  9. Георги Каменаров Каза:

    Историческите личности не се нуждаят от оправдания за да имат място в народната памет. Тежко на обществата и личностите, които зачеркват или игнорират паметта на тези, които за добро или лошо са били на държавното кормило. Това е съдба, която няма прекъсване, а тече до края на вековете. Миналото е наше, а бъдещето?…

  10. [...] Марта. Писма, които отразяват ежедневието в Двора на Цар Фердинанд І на далечния и понякога едва загатнат фон на [...]

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 38 other followers

%d bloggers like this: