Поручик Владимир Матев (61 випуск) на 90 г. Двукратен кавалер на Военния орден „За храброст“ (IVст. 2 кл. и IV ст. 1 кл.) и кавалер на немски „Железен кръст“ заради това, че като курсант в Германия сваля с артилерийска стрелба английски самолет.

На 29 декември Съюзът на възпитаниците на ВНВУ проведе своето традиционно новогодишно тържество, което ние нарекохме бал, заради офицерския бал, чийто приемник (макар и далеч по-скромен) е събитието.

Тази година балът се проведе в трапезарията на ВНВУ (днес Военна академия). Още в 16:30 през портала на ул. Евлоги Георгиев по „Алеята на победите“ започнаха да минават елегантно облечени възрастни господа и техните дами. Редицата автомобили и таксита стигаше до Колоната на българския офицер, където се намира главния вход на столовата.

В 17:10 голямата част от участниците вече бяха заели места около масите. Присъстваха над 160 души – възпитаници на 60, 61, 62, 63, 64, 65, 66, 67 и 68-ми випуск. По-възрастните от тях са обединени в клуб „Старши“. Всеки випуск заемаше отделна маса. Летците от клуб „кап. Димитър Списаревски“ са единствените, които не са организирани по възраст, а по военна специалност. Тази година за пръв път имаше маса и на клуба на потомците „Един завет“ , от които бяха дошли около 25 души.  Присъстваха и председателите на някои от клубовете на Съюза в страната, които специално бяха дошли в София за събитието. Възрастните възпитаници на училището с вълнение обикаляха залата, в която в продължение на 5 усилни години са се хранели три пъти дневно.

Както при всяко сядане на маса във Военното на Н.В. училище, вечерята започна с молитва. Отслужи я специално поканеният о. Ангел от храм Св. София.

Програмата  включваше мъжки певчески квартет от ансамбъла на армията, които изпълниха популярни мелодии, след което представление изнесоха балерините от школата към читалище Г. Раковски. Като овертюра към официалото откриване присъстващите имаха щастието и честта да чуят цигулков дует от двама световно известни български цигулари - преподавателите в консерваторията проф. Йосиф Радионов и проф. Ангел Станков (кавалер на Британската империя).

Както е по протокол, пръв към възрастните войни се обърна Началникът на щаба по отбраната ген. Симеон Симеонов, който благодари на господа офицерите че са съхранили традициите на българското войнство.

След него се изказа фактическият домакин на срещата – началникът на Военна академия Г.С. Раковски ген-майор Георги Георгиев. Той с радост отбеляза присъствието на най-възрастните възпитаници на училището и увери ветераните, че винаги са добре дошли в своята Алма матер.

В края на официалната част председателят на Съюза полк. инж. Никола Рухчев помоли всички да напълнят чашите си и вдигна наздравица за предстоящата Нова година.

Вечерта продължи с музика, танци, глъчка и много спомени. “Един завет“ прие няколко нови члена – потомци на офицери от корпуса преди 1944. Нагръдния знак им връчи лейт. Атанас Илев – възпитаник на 39 випуск на Морското на Н.В. училище и на 64 випуск на ВНВУ, зам. председател на Съюза, капитан далечно плаване, описал пътешествията си в книга.
Сред народните песни имаше и няколко валса, по време на които широката централна част на залата се изпълни с танцуващи двойки. Полк. Рухчев лично откри първия валс. Освен възпитаниците на училището, които са изучавали бални танци като част от социалните умения на офицера, в танците се включиха и двойки от потомците. Макар и далеч от школуваната лекота на офицерите, те ще могат да се похвалят, че са танцували валс на офицерски бал.

По време на вечерята бе изтеглена томбола от кувертите. Първа награда – торта с ефектни илюминации отиде на масата на 63-ти випуск. Втората награда – бутилка шампанско отиде при клуб „Един завет“.

Поручик Венелин Попов (61 випуск) двоен кавалер на Военния орден „За храброст“ (тук е само с по-високата IV ст. 1-ви кл.), сред прославените офицери от бронираните войски, командир на щурмово оръдие „Ягпанцер 4″, в Крива паланка спасил 20 войници блокирани от немците в изолирана сграда, оцелял след залепване на магнитна мина за машината му, която обаче не избухнала. Осъден от комунистите на Доживотен затвор и помилван след години по лагери и затвори

На снимката е заедно с председателя на клуба на потомците „Един завет“ Борис Станимиров

Възрастните офицери за пореден път впечатлиха със своите стройни фигури и изправена стойка, облечени в елегантни костюми и окичени с най-високите си ордени, спечелени лице в лице със смъртта в една чужда война.  Въпреки че 45  години са били принудени да упражняват  различни професии, до днес те са преди всичко офицери – така мислят за себе си и това струи от цялото им благородно присъствие.

Вечерта завърши с изпълнение на „Велик е нашият войник“. Всички станаха на крака и пяха с цяло гърло, на няколко гласа, както са научени в същата тази зала преди 65-70 години.  И понеже за две десетилетия след падането на комунизма не се намери хор, който да запише официалния боен марш на Българската армия в неговия оригинален вид, от уредбата кънтеше осакатената версия с нелепици като“хайдушкия балкан“ и „Хемус“, докато редиците пееха с пълно гърло забранените доскоро строфи за Бог и Охридското езеро …

…велик, велик, велик!

Ето истинският текст:

Велик е нашият войник!
Велик, велик, велик!
Измокрен, гладен, уморен,
без отдих би се ден и нощ,
бърдата цепи разярен
със страшния си вик „На нож!“
От Китка литна в един миг,
прецапа Тимока дълбок,
при Равна, Вина, Лясковик,
черта му път самият Бог.
При Маврово, заровен в сняг,
с ръце премръзнали се би,
в Ботум отвори път за Дрин,
прокуди врага до един!
И пак спокоен, мълчалив,
при Охрид днеска той стои
и чака нов враг да срази
със страшния си вик „На нож!“

Няма да спестим и някои критики към събитието. На първо място музиката. Имаше прекалено много народни песни в съвременни интерпретации на границата на чалгата, които по никакъв начин не кореспондират с духа на офицерството от времето на Царство България. Няма как да се сърдим на служителите от „Социални дейности“ към МО, които бяха добронамерени, все пак последният истински бал е проведен на Гергьовден 1944-та.  Но все пак:

Когато се каже бал, това означава тиха класическа музика докато се настаняват гостите, след това валсове, а в късните часове танго.  За офицерски бал бойните маршове са задължителни. „Бяла роза“ няма никакво място в околовръст от няколко километра в такъв момент и в такава социална среда! Казваме тези неща, защото се видя, че валсовете намират подкрепа сред публиката и  въпреки това вечерта продължи с музика по подходяща за войнишко изпращане.

Другата сериозна слабост беше, че офицерите бяха изолирани на своите маси по випуски и така по-младите хора не можаха да почувстват в пълна степен духа на Съюза и нямаха шанса да общуват с последните живи кавалери на легендарния орден „За Храброст“.  При следващи събития непременно трябва да се смесят хората от различни поколения.

Така и ще завършим: До следващия бал!

     В началото на м. декември делегация от Министерството на отбраната посети Главната квартира на Националната гвардия (НГ) на щата Тенеси (САЩ).  Целта на посещението е обмен на опит в областта на социалните дейности и грижите за ветераните. В състава на делегацията бе включен и експерта по национална сигурност и отбрана, майор от резерва на ВВС Манол Тенчев, член-учредител на клуб “Един завет”.  Майор Тенчев е автор на стратегия за българска национална гвардия като структура за бърза военна мобилизация при кризи и приридни бедствия. 

     Посетени са Главната квартира на Националната гвардия (НГ) на щата Тенеси, структури на Националната сухопътна и въздушна гвардии, Департамента за ветераните и болнични заведения към него, както и организацията “Американски ветерани” (AMVETS). Делегацията присъства и на Коледното парти на 118-то Авиокрило за въздушни превози на Въздушната гвардия на щата Тенеси в Базата за ремонт и поддръжка в Нешвил.

     Проведени са срещи в Главната квартира на Националната гвардия с ръководството на Военния отдел на щата. Делегацията е приета от генерал-майор Гюс Харгет, генерал адютант и началник на Военния отдел на щата Тенеси и двамата му помощници генерал-майор Уилям Котни, командир на Въздушната гвардия на щата и бригаден генерал Тери Макс Хейстън, командир на Сухопътната национална гвардия и вероятен следващ генерал адютант.

     След срещата майор Манол Тенчев декорира тримата генерали с нагръдния знак на Съюза на възпитаниците на военните на Н.В. училища, ШЗО и РВГ от името на председателя на Съюза полк. о.з. инж. Никола Рухчев. Всички американски офицери получават и рекламно-информационни материали от МО и БА, в това число и брошури на английски език с най-ярките страници от българската военна история, включващи и епизоди от въздушната война през периода 1943-44 г., когато сме били достойни противници.

     Посетени са и учебно-тренировъчни структури на Сухопътната национална гвардия в гр. Смирна, Тенеси. Извършено е наблюдение на дейностите в Тренажорен комплекс EST-2000. На българската група е предоставена възможността да участва в тренировка по учебна стрелба с автоматична карабина М16 и пистолет US-М9 на щатно въоръжение в американската армия. Учебната стрелба се провежда под наблюдението на сержант Дейв Уейтроус – инструктор от парашутно-десантните войски на САЩ. След стрелбата на майор Манол Тенчев е връчен Сертификат за покриване на нормативите за стрелба на ниво “Marksmen”.

     Преди отпътуването на българската делегация за Вашингтон, ескортиращият офицер – мл. лейт. Джон Д. Феслър, програмен директор по партньорството с България и офицер от Въздушната гвардия в Главната квартира на НГ, е награден със знака на Съюза на възпитаниците на военните на Н.В. училища, ШЗО и РВГ и грамота, връчени му от името на председателя на организацията полк. о.з. инж. Никола Рухчев.

20.12.2009г. паметника за летците-защитници на София. Поклон от клуб на летците „Дим. Списаревски“ и  клуб на потомците „Един завет“

На 20 декември 1943г. бранейки София отлетяха завинаги 

поручик Димитър Списаревски (Спаич)- първата българска „жива торпила“

подпоручик Георги Кюмюрджиев (Пилето)

ЩЕ ЖИВЕЕТЕ ВЕЧНО В ЗАВЕТА НА ДЕДИТЕ!

Традиционният Новогодишен офицерски бал на Съюза на възпитаниците на ВНВУ тази година няма да се проведе в Офицерското събрание (ЦВК), а в голямата трапезарна зала на сградата на Военното на Н.В. училище (ВА „Г.С. Раковски“).

Наричаме го бал, заради традицията от времената преди съветската окупация, когато лично Царят е откривал бала на офицерите от Софийския гарнизон и е вдигал наздравица за честта на пагона. За госпожиците от софийския beau-monde е било въпрос на престиж да бъдат поканени на първия валс от офицер, а гвардейският оркестър е свирил до пълно изтощение популярни европейски шлагери.

Днес, когато нашите ветерани навлизат в 90-те си години, танците ще отстъпят място на спомените. Но духът на времето, ще присъства в блясъка на ордените и изправените стойки на г-да офицерите - единствените истински рицари – войни на България, които годините, войната, куршумите на врага и репресиите на родоизменниците-болшевики  не успяха да прекършат.

Баловете по традиция се провеждат в офицерските събрания, които имат за целта „бална зала“. Офицерският клуб е полу-затворено средище на действащите офицери от местни гарнизон и пътуващите по служба офицери. По статут и организация те наподобяват традиционните джентълменски клубове от викторианска Англия.

Клубът е място, където достъпът на външни лица – цивилни и нисши чинове е забранен. Там офицерите могат да се видят с колеги, да обсъдят световните събития, да получат пощата си, да прочетат вестник или да ползват богатата библиотека. Офицер, който е член на клуба, може да покани на обяд в ресторанта един свой придружител – дама или официално облечен господин (не и ако е униформен подофицер или войник).  Запасни офицери, които са кавалери на ордена „За храброст“ също имат достъп до Офицерското събрание.

Балът  на Съюза на възпитаниците на ВНВУ днес всъщност е един изискан коктейл. Танци няма, но се надяваме тази традиция да се възкреси в някоя от следващите години.

Могат да присъстват членовете на Съюза, както и  потомците на офицери, членуващи в „Един завет“ Всеки член има право да закупи два куверта, като с втория си доведе придружител.

Облекло: Официално, при старши орден.

Очаквайте репортаж от събитието.

Страницата на 64-ти випуск беше допълнена с три снимки от тържеството по случай 70 – години от постъпването и 65-години от производството на випуска. С мощно “Ура“, звън на чаши и ехтенето на „Велик е нашият войник“ 28-те живи офицери, близките на починалите и колеги от съседните випуски посрещнаха юбилея  ВИЖТЕ ГИ>>

Клубът на летците е единствен в Съюза, сформиран не по випуск, а по военна специалност. В него членуват живите днес летци от Въздушните на Н.В. войски, защитавали българското небе от aнгло-американските бомбардировки, а след това водили боеве с немските си колеги. В клуба има и много потомци ма починали вече летци, в това число и на легендарни командири на въздушни подразделения. До скоро клубът се събираше през седмицата, но вече ще провежда сбирките си в събота, за да могат да присъстват и работещи членове на Съюза. Председател на клуб „Списаревски” е историкът Любомир Величков – съставител и редактор на книгата „Спомени на летци от Въздушните на Негово Величество войски” – най-точният източник на информация за последните български орли преди болшевишката окупация.
При всяка сбирка на клуба освен организационни въпроси се провежда и беседа на историческа тема.

Още с влизането в залата вниманието на посетителя е изцяло привлечено от две витрини с подредени модели на всички самолети, участвали в боевете през Втората световна война.

Редно е да започнем представянето на клуба от полк. Димитър Лазаров – възпитаник на 56-ти”Княз Симеоновски”  випуск на ВНВУ, произведен през 1937г. Навлезлият в 96-тата си година летец е най-възрастният член на Съюза на възпитаниците на ВНВУ. Никога не бихте казали, че пред вас стои почти столетник – полк. Лазаров има изправената стойка, с която е излязъл през портала на ВНВУ преди 72 години! Външният му вид е изряден – вратовръзка, шапка с периферия и черно бастунче със сребърна глава – има вид повече на английски джентълмен, отколкото на български пенсионер. Полк. Лазаров е летял на Месетшмит 109Е и е последният жив от групата летци, обучавани в Луфтваве на този легендарен самолет. Бил е командир на изтребително ято, защитавало небето по черноморското крайбрежие.

До него седи майор Димитър Цанев от 61 випуск, и Гълъб Стаменов от 60-ти. Сред „младите” летци са Дянко Марков и подполк. Стефан Славов – двамата са от 63-ти в. С достолепна бяла брада е Слави Геров – летец – ветеран, завършил ШЗО.

Димитър Цанев

Гълъб Стаменов

Стефан Славов

Сред заместник – председателите на клуба са Тодор Вълков – син на полк. Васил Вълков и инж. Юри Пашев – син на летеца – инструктор майор Георги Й. Пашев.

Васил Вълков и Георги Пашев

Членове на клуба са Поли Георгиева – дъщеря на полк. Кръстю Георгиев – командир на пловдивската авиобаза и създател на летище Марино поле, както и синът на полк. Кръстьо Атанасов, за чиято съдба писахме тук>>.

Полк. Кр. Георгиев и дъщеря му Поли Георгиева

Полк. Кръстьо Атанасов и неговият син

Последни пристигат сестрите Юлия и Марияна Бошнакови – дъщери на полк. Николай Бошнаков. Техният баща е потомствен офицер, кавалер на ордена за храброст. Тъкмо той командва прочутия 2/6 изтребителен орляк, който защитава София при зловещата бомбардировка на 20 декември 1943г. – боя, в който  загива поручик Димитър Списаревски.

Сестрите Бошнакови в разговор с Любомир Величков

В друг въздушен бой – на 7 април 1944г.  управлявания от кап. Бошнаков  Ме-109G-6 е тежко повреден, но раненият кап. летец успява да катапултира и по чудо оцелява. През 1946г. е уволнен от армията, арестуван и месеци наред е подложен на тежки садистични инквизиции в мазетата на ДС. Бошнаков разбира, че комунистите няма да го оставят на мира и заедно със своите колеги летци  кап. Руси Русев (командир на изтребителния орляк в Божурище) и пор.Йордан Йорданов (летец, служил е в Ямбол),  организират бягство през границата. Застреляни са през август 1948г. на метри от граничната бразда. Гробът им е неизвестен. Десетилетия никой не научава нищо за тях. Данни за случая близките им научават съвсем наскоро от разсекретени документи.

Сред дивгателите на клуба е Антон Антонов – енергичен и деен човек, който координира събранията на повечето клубове, разпространява бюлетина „Съюзни вести”.
Клуб „Списаревски” е обект на специален интерес. Неведнъж са правени опити да бъде превзет от „прогресивни” дейци, които искат да го омешат с офицерите от Народната армия след 9 септември. След като опитите за това „национално помирение” не успяват, мераклиите да яхнат бойната слава на летците се оттеглят със заканата: „тези старци скоро ще измрат и тогава няма кой да ни пречи”.  Има, другари, уверяваме ви!  И в гроба нама да ви приемем за равни с нас. Не задруго, а защото не сте.Както олио и вода не се смесват, така и ние с вас няма как да се смесим.  Нашите летци бранеха България, а вие целувахте знаме с петолъчка и се кълняхте във „Великата и непобедима съветска армия”. Вие бяхте членове на БКП, а за тези хора нямаше друга партия, освен Родината. Затова никога няма да бъдете като тях – независимо колко реклама си правите и колко лъскави  лъжи тиражирате. Не се оправдавайте, че такива били времената. За честта на пагона няма трудно и лесно време. Тези хора я опазиха и още я носят. Вие  комунистите никога не сте я имали.  Споменавам това, защото в края на срещата  Любомир Величков показа книгата „Българската щурмова авиация” написана от бившия ЗКПЧ Борис Кодиков. Луксозното издание е изпълнено с лъжи и изкривяване на историята – възхваляват се ремсовите групи в средите на армията, а достойни офицери са обявени за „фашисти” и „народни врагове”. Не си заслужава да се спираме на всички написани безобразия  – най-обикновена комунистическа наглост.

Днешната беседа, която Любо Величков изнесе беше за летеца поручик Христо Костакев (61 в)- обучен в елитна изтребителна школа в Италия, Костакев сваля една след друга две летящи крепости в рамките на един боен полет, за което след 9 септември е …уволнен, изхвърлен от дома си  и изселен…

NB Новината за кончината на поручик Веселин Тенев се оказа силно преувеличена Недоразумение, породено от близко звучене на имената с друг член на Съюза, което е заблудило приятелите му. Летецът си е жив и здрав. Обикновено в такива случаи се казва, че човекът ще живее дълго. Пожелаваме го от сърце на Весо Тенев!

Традиционната месечна среща – лектория на Съюза на възпитаниците на ВНВУ се проведе на 30 ноември (понеделник) от 18:00 в Информационния център на МО

Тема: Живот и дейност на полк. Славейко Василев (1879-1944)

Преди официалната част председателят полк. Рухчев разказа за офицаилното посещение в Хърватия, срещите с хърватските ветерани и посещението на българските военни гробища в Хърватия и Унгария.

Както обикновено лекторията започна с две музикални пиеси, изпълнени от дуо цигулари от Филхармонията (Коева – Стоянов)

Тази традиция бе наложена от покойния вече д-р по музика Тодор Стоев (Маестрото), дългогодишен ръководител на лекторията.

След това г-жа Даниела Ставрева, родственичка на полк. Славейко Василев разказа накратко неговата лична биография и инициативите на потомците за запазване на неговата паметта .

След нея дойде ред на лекцията върху обществената дейност на Славейко Василев, която бе изнесена от проф. Пламен Цветков от НБУ, специалист по нова история.

Проф. Цветков се спря на сложните политически събития в бурните времена след Първата световна война до нахлуването на Червената армия на 8 септември, когато полк. Василев не понася унижението и слага край на живота си.

Славейко Лазаров Василев – политически, държавен и военен деец. Участник в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни. Кавален на Военния орден „За храброст” – 3 ст. IIкл.. Началник на ВНВУ (1920г. ) Един от ръководните дейци на Военния съюз, сред създателите на организацията Народен сговор. Основна фигура в деветоюнския преврат от 1923 г. Министър на благоустройството и обществените сгради в кабинета на А. Ляпчев (1926- 1931 г.). На същия пост в правителството на Ив. Багрянов (юни – септември 1944 г.). Дългогодишен председател на Съюза на запасните офицери (1935-1944г.) – последният ръководител преди закриването на организацията. Самоубива се на 09.09. 1944 г.

Накрая на срещата пред събранието полк. Рухчев връчи значките на двама нови членове на клуба на потомците „Един завет“ – Христоско Диков – син на полк. Марин Диков (41 в) – Кав.ВоХр и Христо Мехочев – син на полк. Тодор Мехочев (39 в.) – Кр.хр (2)

Списък от паметната плоча в Рилския манастир, издигната през 1940г. пo случай четвърт век от производството на випуска в памет на загиналите випускници

(т.е. това не е пълен списък на целия випуск)

Пехота

А. Василев
Р. Пенков
Ц. Бъчваров
Н. Милев
А. Илиев
П. Ботев
С. Илчев
Б.Шопов
Н. Петров
Р. Колчев
А. Куртев
Г. Иванов
С. Генков
В. п.Бачуров
Х. Карагитлиев
И. Цирункаров
Б. Червенков
В. Ханджиев
В. Абаджиев
П. Бояджиев
С. Чешанков
Г. Добринов
Г. Найденов
И.Златанов
А. Тахтаков
Х. Несторов
Д. Келямов
Г. Стойчев
Г. Христов
И. Чакалов
Т. Кръстев
Д. Тумбев*
В. Шишков
Б. Благоев
Х. Кярлиев
П. Бобарев
З. Испорски
М. Папазов
Д. Гиновски
Т. Йорданов
М.Пастармаджиев
К. Чакъров
Н. Кръстанов
Г. Стоянов

Кавалерия

П.Делчев
А.Атанасов
А.Стафенов
Г. Тодоров
С. Гешанов

Инж.войски

Т. Томов
П. Начев

Артилерия

С. Косев
К. Георгиев
Д. Рабаков
Т. Исайев
Д. Петров
И. Кушев
С. Чочков
Х. Балтаджиев
А. Илиев

*Димитър Иванов Тумбев (1895 Габрово – 30.10.1915 Велес). Завършва Априловската гимназия,след това ВНВУ с 35 Рилски випуск. Зачислен в състава на 49-и пехотен полк и загинал няколкоседмици по-късно на 30 октомври 1915 г. край село Долно Чичево, Велешко. Посмъртно повишен вчин поручик. Брат му също е офицер – Христо Иванов Тумбев (1897 Габрово – 1979 София) Завършва Априловската гимназия, ВНВУ с 37 випуск (1917) и авиаторски курс(1918). До 1925 г.е пилот-авиатор в авиационната школа на летище Божурище. К-р на дружина в Пехотната школа -София, Артилерийската школа – В. Търново и 18-и пех. Етърски полк. Уволнява се през 1942 г.като подполковник.

___
Източник на снимката: Българските бойни знамена

“…При царските офицери има повече джентълментство, по-здрав морал. Почти всички са преживели затварянето – има хора, лежали по 10-12 години в затвора, но няма жажда за мъст. В същото време силно мразят комунистите, колкото ги мразят и те. Надявах се през 1990 г., като възстановихме шествието на бойните знамена на Гергьовден, да застанат в един строй. Господи, и на гробищата не се искат. И никога, по никакъв повод не можахме да ги съберем. Във Военния клуб идват, едните сядат отляво, другите – отдясно. Не се понасят. Царските обаче са по-интелигентни от тези след 9 септември. По-духовни, по-възпитани са били, но както във всяко общество – всякакви ги има.”

/полк. Петко Йотов пред в. Новинар, 6 май (Гергьовден) 2005г./

По случай приемането на проф. Христо Баларев в клуб „Един завет“ имаме удоволствието да представим мъжете от старата калоферска фамилия Балареви – няколко поколения забележителни учени и военни. Бащата и чичото на проф. Баларев са генерали, както и дядо му по майчина линия – ген. Ив. Попов – започнал службата си на България в четата на Филип Тотьо, за да я приключи нелепо под руините на храма „Св Неделя“ при комунистическия атентат.

Проф. д.х.н. Христо Хр. Баларев е роден в София през 1934г. в семейството на ген. Христо Баларев. Завършва химия във Физико-математическия факултет на СУ през 1957г. Работи 2 години като гимназиален учител, след което става научен сътрудник в Химическия институт на БАН, по-късно в Института по Обща и неорганична химия към Академията. През 1968г. се хабилитира като доцент и ръководи катедра „Неорганична химия” във ВХТИ – Бургас. Води спецкурсове във ВХТИ – София, ВХТИ – Бургас, ПУ, СУ – Хим. Факултет. През 1969г. защитава докторат в Германия , като обособява научно направление, което съществува и днес в университета Фрайберг  – „Изследване на солеви системи” Спечелва Хумболтова стипендия през 1976-1978г.  През 1983г. става доктор на химическите науки в ИОНХ на БАН, а през 1988 става професор и ръководител на Лаборатория по неорганични соли. Автор на 187 научни труда, 5 книги и монографии. Под негово ръководство защитават 12 докторанта.
Национален представител и член на комисията по разтворимост – Международния съюз по чиста и приложна химия.  Член е на редица редакционни съвети,  научни и експертни комисии. Член на ВАК, УС на БАН, фонд „Научни изследвания”, зам-министър в Министерство на образованието и науката в правителството на Иван Костов (1997- 2001).

Балареви е стар и уважаван род. Корените му водят към с. Дирилие , Карловско откъдето през втората половина на XVIII век братята Мито и Стоян Баларите се преселили в Калофер. През следващите два века Балареви взимат дейно участие в просветните, църковни и освободителни борби. Могат да проследят родството си с  повечето видни калоферски родове.  Мито Баларев имал голямо семейство. Негови синове са Цанко Баларев (дядо на проф. Хр. Баларев), кап. Иван Баларев – първият офицер в рода, служил е в 23-ти пех. Шипченски полк;  и Христо Баларев (1851-1922) -  юрист, учител и съдия в Плевен, кмет на Русе.

Син на Христо Митов Баларев е световно-известният учен
проф. Димитър Хр. Баларев (1885 Русе – 1964 София). Завършва химия в Загребския университет през 1907г., а на следващата година пак там защитава докторат. Става гимназиален учител в родната си Русенска мъжка гимназия, където започва научни изследвания върху фосфорните киселини. Като гимназиален учител публикува 29 научни труда в европейски научни списания!
Участва в Балканската война, където е ранен, в следствие на което зрението му пострадва. До края на живота си е силно късоглед. През 1920г. става редовен доцент по Неорганична и аналитична химия в Софийския университет. През 1922 – 23г. специализира в Гьотинген, Германия при проф. Таман. След завръщането си в България е избран за извънреден професор по химия. От 1930 до 1958г. е редовен професор и ръководи Катедрата по Неорганична химия в СУ. Автор на над 200 научни статии. Проф. Дим. Баларев обучава няколко поколения български учени – химици и с основание можем да кажем, че той е един от бащите на химичната наука в България. Издаденият от него през 1948г. учебник по Неорганична химия и днес е еталон. Проф. Дим. Баларев е създател на оригинална научна теория за дисперсния строеж на твърдото тяло, която носи неговото име.

Писателят Георги Данаилов, който е завършил химия, в книгата „Доколкото си спомням”  отделя специално внимание на спомените си за проф. Дим. Баларев. В главата „Професорите от онова време” писателят казва:
„Баларев не преподаваше, а свещенодействаше.   – Разберете, няма по-голяма радост от радостта в науката! – обичаше да повтаря той.
*
„Баларев не преподаваше Химия. Той проповядваше химия. „
*
Прави опит с антимон, който не се получава:
- Туй не е никакъв антимон, моля ви се, едно време, преди девети септември, какъв антимон имаше…

 Тъкмо от този свой чичо (бащин братовчед) проф. Христо Баларев наследява страстта към химическата наука.

Но да се върнем на синовете на Мито Баларя от Калофер. Големият син Цанко Баларев (1850-1921) има на свой ред голямо семейство, а двама от синовете му стават генерали.

Ген. Христо Цанков Баларев – баща на Хр. Баларев,
(19.12.1887 Карлово -  02.02 1946 София)
Завършил Интендантската академия в Санкт Петербург през 1908 г.
Участник в Балканската и Междусъюзническата войни.
Военно-инвалид, ранен в боя със сърбите при Криволак на 2 юли 1913 г.
Кавалер на Военния орден „За храброст“
Секретар на Висшия съвет за народна отбрана, от 1935 г.
Произведен генерал-майор на 6 май 1936 г.
Главен интендант при Министерството на войната от 1936 г.
Автор на редица книги, учебници и ръководства по интендатска служба и военна администрация.
Автор на много статии във вестниците „Народна отбрана” и „Военен журнал”.
Ген. Хр.Ц.Баларев е женен за дъщерята на ген. Иван Попов(вж. по-долу) Василка. Техен син е проф. Христо Хр. Баларев

Ген. Васил Цанков Баларев
(25.12.1893 Карлово – 28.08.1965)
Завършва ВНВУ
Участник в Междусъюзническата, Първата и Втората световни войни.
Началник канцелария в Министерство на войната от 1941 г.
Произведен генерал-майор на 6 май 1941 г.
Уволнен от военна служба като царски офицер на 10.09.1944.
Арестуван на 21.09.1944 г.
Лишен от пенсия (1946).
Изселен заедно със семейството си в Плевен и Своге (1946-1963).
Задържан от органите на МВР в София за разследване (1944-1945, 1950-1951).
Въдворен в лагерите Ножарово и Белене (1951-1954). 
През 1954г. е осъден на шест години затвор по наказателно дело № 19/1945 г. за недонесение и укривателство на ген. Христофор Серафимов – негов съвипустник. Излежал присъдата в Пазарджишкия затвор (1954-1956).

Ген. Иван Тодоров Попов – дядо по майчина линия на проф. Хр. Баларев
(16.02.1857 Свищов – 16.04.1925 – убит при атентата в храм „Св.Неделя“)
Участва в четата на Филип Тотьо през 1876 г.
Завършва първия випуск на Военното училище в София – 1879 г.
Участва в Сръбско-българската война 1885 г. Като капитан командва дружина във 2-ри пехотен Струмски полк и се сражава при Сливница и Пирот.
Произведен генерал-майор на 18 май 1908 г.
Участва в Балканската война като командир на бригада, воюва при Люлебургаз (1912 г.).
Участва в Междусъюзническата война като командва Първа пехотна софийска дивизия  (1913 г.)
След войната се уволнява в запаса.
Народен представител в 17-ото ОНС (1914 г).
Зачислен в Опълчението на 5 август 1920 г.
Заради политическите му убеждения през 1922 г. е арестуван и затворен без съд и присъда от правителството на Ал. Стамболийски.
Загива при атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 година.