Archive for the Uncategorized Category

In memoriam

Posted in Uncategorized on декември 1, 2009 by edinzavet

“…При царските офицери има повече джентълментство, по-здрав морал. Почти всички са преживели затварянето – има хора, лежали по 10-12 години в затвора, но няма жажда за мъст. В същото време силно мразят комунистите, колкото ги мразят и те. Надявах се през 1990 г., като възстановихме шествието на бойните знамена на Гергьовден, да застанат в един строй. Господи, и на гробищата не се искат. И никога, по никакъв повод не можахме да ги съберем. Във Военния клуб идват, едните сядат отляво, другите – отдясно. Не се понасят. Царските обаче са по-интелигентни от тези след 9 септември. По-духовни, по-възпитани са били, но както във всяко общество – всякакви ги има.”

/полк. Петко Йотов пред в. Новинар, 6 май (Гергьовден) 2005г./

Денят на храбростта – почит на загиналите и признание за живите войни на България

Posted in Uncategorized on май 6, 2009 by edinzavet

О.з.полк. инж. Никола Д. Рухчев, председател на Съюза на възпитаниците на военните на Негово величество училища, Школата за запасни офицери и родолюбивото войнство и гражданство, в радио-интервю за  Денка Кацарска от  Агенция “Фокус”.
ruhchev1Фокус: Полк. Рухчев, каква е традицията за отбелязване на Гергьовден като ден на Българската армия?
Никола Рухчев: Шести май ние го наричаме Ден на храбростта и празник на Българската армия. За един дълъг период от време той не съществуваше, а по времето на тоталитаризма дори стана Ден на овчаря. Не това беше най-лошото, че се закрива или се премахва някакъв празник и то значим, колкото преиначаването. Може ли да направите един ден от Ден на храбростта на Ден на овчаря? След промените през 1989 г., още през 1991 г. нашият съюз постави въпроса за възстановяване на 6 май като Ден на храбростта и празник на Българската армия.
Кой е този ден? По време на войните, които България е водила 1912 – 1918 г., са дадени много жертви, има прояви на храброст, на мъжество. Тогава съвсем спонтанно в полковете приемат деня, в който те са имали най-значим успех, като празник на полка. цялото интервю

Офицерският корпус

Posted in Uncategorized on февруари 22, 2009 by edinzavet
 

 

generali.jpg

 

 

Особеният статус на офицерското съсловие в България. Възникване и история на офицерския корпус в Европа и Русия и приемственост на традициите в младата българска държава. Идеология, морал и чест на офицерството. Офицерски династии

„…Българите това е народът,който имаше всичко което е пожелавал, народ в който е придобивал титли онзи който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля, народ при който бойното поле прославя рода, понеже у тях без колебание за по-благороден се смята оня, чието оръжие е било окървавено в сражение; те са народ, комуто преди битката с тебе (крал Теодорих) не се е случвало да срещне противник, който да му устои…“
 
(Из „Похвално слово за крал Теодорих“ на Магнус Феликс Енодий)
  цялата статия

Чудовищна гавра с паметта на един български герой

Posted in Uncategorized on февруари 14, 2009 by edinzavet

lukov_hristo31На 9 фервуари БНТ излъчи филма „Черните ангели”. Пропагандната лента от времето на най-мракобесния комунизъм с героичен патос възпява терористичните групи на БКП, който подготвят и извършват убийства на свои идеологически противници.

Деянията, извършвани от „Черните ангели” могат да се нарекат само по един начин – тероризъм – ялвение, еднозначно осъдено от целия цивилизован свят и обявено за основен враг на човечеството.

Комунизмът, изповявдван и проповядван от героите на „Черните ангели” е еднозначно осъден от Съвета на Европа като престъпление срещу човечеството.

Убийствата на държавници, организирани и извършени в интерес на чужда държава (СССР) могат да се окачествят само по един начин – като срамна държавна измяна.

Невероятно е, че в 2009 години националната телевизия на страна в Европейския съюз показва този филм. цялата статия

Погромът върху българския офицерски корпус

Posted in Uncategorized on декември 12, 2008 by edinzavet

„Ако не съзнавах, че е дошъл Девети септември, тъй както ги виждах скупчени пред мен, бих ги очистил до един с автомата. Но Партията и Отечественият фронт нямаха своите военни кадри. Принудени бяхме да използваме царските офицери, за да доубием фашизма.“


Стойо Иванов – Неделев (Чочоолу) – командир на старозагорския партизански отряд, генерал (НРБ) в книгата си със спомени“Боят настана“ (Народна младеж, С, 1971).
plimbo5.jpgПодменената и фалшифицирана история, които комунистите проповядваха повече от 45 години продължава и днес. Някак си тихомълком и плавно трансформират старите тези и ги представят с нов прочит. Опитват се да сметат под масата най-безсрамните лъжи, да омекотят по-леките и да ни представят хора и събития в изгодна за тях светлина. За съжаление, в много случаи успяват.
Успяват да представят бившите партизани, поели армията след 09.09. като патриоти и родолюбци, да поставят знак на равенство между бившите царски офицери и тези от „народната армия“.
Всичко това минава под призиви за помирение, за загърбване на историята. Но историята не може да бъде загърбена, защото в нея се разказва за конкретни хора – за стотици и хиляди човешки съдби – съдби на офицери и съдби на убийците, които унищожаваха и унижаваха българските офицери. цялата статия

Памет: Годишнина от „народния съд“ – най-масовото убийство на български офицери

Posted in Uncategorized on декември 11, 2008 by edinzavet
kirilgrave-web.jpg

„На осъдените, преди да ги убият бе отнета последната надежда да видят отново близките си, тъй като семействата бяха депортирани и това бе причината, поради която поисках да ги видя един по един преди екзекуцията…
…Ескортът беше подреден в двора на Съдебната палата от входа към ул. Алабинска. По този път се простираше конвой от шест камиона, към които бяха отправени жертвите. Беше дадена заповед да се удря и убива всеки, който протестираше, повишавайки глас. Един млад депутат, Иван Батембергски, извика: „Помощ“, но веднага му бе счупен черепа с приклад. Друг, министърът Тодор Кожухаров, инвалид от войната и блестящ писател, вървеше, опирайки се на бастун; изведнъж извика: „Не трябва да плачем за нас, а за България.“ И запя националния химн „Шуми Марица“. Бе убит с удар от револвер. Тримата регенти Кирил, Филов и Михов бяха изведени последни заедно с двама тежко болни осъдени. Качиха ги на един полупразен камион. Духаше леден вятър. цялата статия

Дойран. Яко с нами Бог!

Posted in Uncategorized on ноември 28, 2008 by edinzavet

vvazov.jpgБългарската победа при Дойран се изучава във всички военни академии. Зловещата статистика от защитата на Дойранската позиция е доказателство за военния гений на ген, Владимир Вазов. Резултатите: над 60 хил.убити от Антантата срещу по-малко от 500 загинали българи. 7 дивизии напълно унищожени от една… Това напомня църковния химн, изписан върху бойните ни знамена:
*
„С нас е Бог, разберете, народи, и се покорете, защото с нас е Бог!… Могъщи, покорете се, защото с нас е Бог! И ако закрепнете, пак ще бъдете победени, защото с нас е Бог!“ (Голямо повечерие) цялара статия

Шефските полкове

Posted in Uncategorized on март 3, 2008 by edinzavet

*

„Вчера присъствах на една от онези внушителни церемонии, които те карат да се възторгнеш, където и да се намираш. Князът (Фердинанд – б.р.)назначи майка си за командващ Девети пехотен полк (сигурно знаеш, че в чужбина в страните с монархии, на владетелките и принцовете се поверяват полкове) и Княгинята официално прие командването на полка, който ще носи името и, цветовете и (синьото на Франция) и монограма и. Такива неща ви връщат в друг век…“

 (Граф Робер дьо Бурбулон. Български дневници)
racho-hourse.jpgТрадиционно монарсите разполагат със свои лични гвардейски части – това са формирования със специален статут, ясно различимо облекло, командвани от най-доверените на владетеля офицери. Гвардията носи вътрешния караул на двореца, охранява непосредствено покоите на владетеля и семейството му и придружава монарха при всички официални церемонии. По тази причина службата в гвардията винаги се е считала най-престижна и по-същество гвардейските офицери са част от придворната аристокрация. Лейбгвардията носи като свое знаме личния щандарт на монарха с неговия владетелски герб – наследство от герба върху щитовете на средновековните рицари. цялата статия

Велик е нашият войник

Posted in специални проекти on февруари 17, 2008 by edinzavet

Велик е нашият войник

(Марш на 23-ти пехотен Шипченски полк)
Текст: подпор. Константин Георгиев
Музика: Михаил Шекерджиев

Велик е нашият войник!
Велик, велик, велик!

Измокрен, гладен, уморен,
без отдих би се ден и нощ,
бърдата цепи разярен
със страшния си вик „На нож!“
цялата статия

Един завет

Posted in специални проекти on февруари 16, 2008 by edinzavet

Един завет

(„Заветът на дедите“)

Текст: Иван П. Йончев – 1915
Музика: Георги Шагунов -1919

Един завет,
Оставили са нам дедите,
Велик завет,
Написан с кървав меч,
Деца на родний край,
Пазете си земите,
Бранете ги,
От близо и далеч. цялата статия

Кажи кога да умра

Posted in Uncategorized on февруари 14, 2008 by edinzavet

(източник: templar Публикува се с разрешението на автора)

Спокойно, това е заглавие на книга. Но днес няма да пиша за книги. Ще пиша за хора. И по-точно за човеци. 
Вчера имах честта да участвам в националното събрание на Съюза на възпитаниците на Военното на Негово Величество училище (известни като „царските офицери“). Разбира се, имаше присъщата за тази общност тържественост и церемониалност – бойното знаме на ВНВУ бе внесено от няколко кавалери на по два ордена за храброст, под звуците на гвардейски оркестър. Знаменосците бяха на по 90 години. Излязоха на сцената и застанаха мирно. Така стояха, изпънати като струни до знамето през цялата официална част на откриването. Наложи ми се да изляза и объркан в коридора се озовах зад кулисите. Там видях следната мила картинка: На столчета седят двама възрастни господа, които съвсем дискретно, незабележимо се редуват да сменят знаменосеца на сцената, защото поради възрастта си, не може да стои прав прекалено дълго, а и знамето тежи в треперещите му ръце…. цялата статия

Шуми Марица

Posted in Uncategorized on февруари 11, 2008 by edinzavet

„В планината мощно прозвуча българския национален химн „Шуми Марица“, подхванат от хиляди здрави гърла. С викове „ура“, но без да стрелят, българите се нахвърлиха с щик върху сърбите, които не очакваха една такава атака и се разбягаха, като отчасти захвърлиха оръжието си.“…

..Без да изгърми една пушка, с развити пряпорци и биющи барабани, под ужасен сръбски огън, Дунавския полк пристигна на бърдото – един силен напор, и сърбите бяха изхвърлени с щика из позициите и изгонени от височините. Сърбите за пръв път чуваха звуковете на българския народен химн Шуми Марица. Тези звукове сетне бяха вече сами достатъчни, за да разтреперят сръбската войска и да я докарат към бягство. В много случаи сърбите напущаха позициите, щом чуеха звуковете на „Шуми Марица“.

Пруският подполковник Хугербюгер цялата статия

Българските бойни маршове

Posted in Uncategorized on февруари 10, 2008 by edinzavet

shumi-maritza.jpg„Един завет“ стартира нов проект.  Ще представим историята, авторите и бойния път на маршовете на българските победи. Песенната традиция е дълбоко свързана с българската армия. Военната музика не е просто параден церемониал. В 6-те войни, които България води в новата си история военните оркестри маршируват в първата линия на боя и повдигат духа на войните. Малцина знаят, че по своето музикално наследство българската армия е уникална – бойните ни маршове са над 400!

Традиция е всеки полк, както и всеки випуск на ВНВУ да имат свой марш, прославящ бойните подвизи на частта.

цялата статия

Катин – унищожението на офицерския корпус на Полша

Posted in Uncategorized on февруари 9, 2008 by edinzavet

katyn1.jpgМалко известно у нас е че през 1940г. след споразумение между СССР и нацистка Германия и съвместната окупация на Полша, червената армия  разстрелва над 8000 полски офицери и още 14000 свещеници, учители, учени. В гората край Катин, смоленска област, западна Русия е изтребен командния състав на полската армия и елита на полската нация. Ужасът на катинското клане е пресъздаден от големия полски режисьор Анджей Вайда, чийто баща е сред разстреляните в Катин.

Полската военна храброст е пословична. Известни са полските хусари с техните „крилати“доспехи. Известни са и отчаяните атаки на полската конница срещу танкове - боен подвиг без аналог в новата история. Тези храбри мъже заслужават да им отдадем чест. В блога на Георги Грънчаров попаднахме на статия за филма „Катин“: цялата статия

Върни се с щита си, или върху него!

Posted in Uncategorized on февруари 5, 2008 by edinzavet

spisarevsky.jpgГен.м-р Стоян Стоянов :“Има известни личности, които рязко се отличават от околните – срещнеш ли ги веднъж, запомняш ги завинаги. Списаревски беше от този тип хора. Със своята мъжествена, едра и стройна фигура, с особената си походка и с характерен акцент в говора, той винаги обръщаше внимание на околните… За Димитър въздушният бой беше ситуация, която го наелектризираше по особен начин, правеше го още по-силен, неустрашим и самоуверен. Да победи във въздуха за него бе нещо, което се разбира от само себе си. Би разкъсал и със зъби противника, но никога не би го оставил да се измъкне невредим. Аз знаех, че вкопчи ли се в бой, ще се бие до победа, та ако ще и срещу хиляди. Отстъплението в боя при каквито и да е обстоятелства му беше чуждо, противно, невъзможно за неговата натура. Той влизаше в бой така, както някога в древността суровият воин на Спарта е изпълнявал повелята на своята майка, която като му връчвала щита, е казвала: „Върни се с него или върху него!“ цялата статия

Последният кръстоносен поход

Posted in Uncategorized on февруари 4, 2008 by edinzavet

„И в тая борба на кръста срещу полумесеца, на свободата срещу тиранията…“
Из Манифеста на цар Фердинанд за обявяване на Балканската война 05.октомври 1912г.

*
balkanwar.jpgБалканската война е връх в новата ни история и триумф на българското оръжие. Нейната цел е освобождение на християните под турска власт. Религиозно – символното значение на тази война е сравнително непознато, заради доскорошната атеистична доктрина. В пресата на православните държави, войната е обявена за Кръстоносен поход. Освобождаване на Константинопол – люлката на източното християнство е мечта на всеки православен владетел от превземането на града от турците през 1453г. Църквата на църквите – Св София, превърната в джамия, владее съзнанието на християнския свят векове наред.

цялата статия

„…за войнската чест и за славата на бойното знаме“

Posted in Uncategorized on февруари 2, 2008 by edinzavet

  (част от текста на военната клетва)

zname12.jpgИсторическият факт че никоя страна в света не може да се похвали с пленено българско бойно знаме е един от първите поводи за гордост, който всеки българин ще посочи. Действително няма военен музей по света, който да има трофейно българско знаме.

В същото време в софийския военноисторически музей са изложени 62 пленени бойни знамена на всички армии, които са имали нещастието да воюват срещу българската. Тази българска военна гордост се е превърнала в клише, но много от днешните българи, особено неслужилите не познават в дълбчина символиката на знамето и нямат представа, защо един предмет е толкова ценен и по – важен от човешкия живот. цялата статия

На нож!

Posted in Uncategorized on януари 26, 2008 by edinzavet

yaroslav_veshin-nanoj.jpg“ … В същото време в Сливница кипеше трескава деятелност: народът и войската работеха неуморно на укрепленията. Офицерите циркулираха между войниците и подигаха техния дух, казвайки им, че от Южна България пристигат силни подкрепления. Появяването на княза предизвика един голям полет във войската. Щом пристигна, той се показа по укрепленията, посрещнат с френетически викове. Войник сам, княз Александър подкупваше сърцата на войниците. Неговото присъствие във военния стан бе един могъщ морален елемент на победа.“ (С.Радев. Строителите на съвременна България)
В късния следобед сърбите предприемат генерален щурм по цялата линия на фронта. Това е краят, мислят си защитниците, останали без патрони и снаряди и очакващи сърбите да се доближат, за да се бият „на нож“. Отчаянието им се засилва, когато в припадащия здрач виждат гъсти маси войски в тила си. Те смятат, че Трънската сръбска колона е пробила при Гургулят. Но изведнъж всред тази гъста маса, настъпваща в тила, гръмват „Шуми Марица“ и бойният вик „ура“, пуснати от хиляди гърла, и офицерите, твърде развълнувани, казаха на войниците си: „Пристигнаха нашите братя от Южна България!“ цялата статия