Българските бойни маршове

“Един завет” стартира нов проект.  Ще представим историята, авторите и бойния път на маршовете на българските победи. Песенната традиция е дълбоко свързана с българската армия. Военната музика не е просто параден церемониал. В 6-те войни, които България води в новата си история военните оркестри маршируват в първата линия на боя и повдигат духа на войните. Малцина знаят, че по своето музикално наследство българската армия е уникална - бойните ни маршове са над 400!

Традиция е всеки полк, както и всеки випуск на ВНВУ да имат свой марш, прославящ бойните подвизи на частта.

Катин - унищожението на офицерския корпус на Полша

Малко известно у нас е че през 1940г. след споразумение между СССР и нацистка Германия и съвместната окупация на Полша, червената армия  разстрелва над 8000 полски офицери и още 14000 свещеници, учители, учени. В гората край Катин, смоленска област, западна Русия е изтребен командния състав на полската армия и елита на полската нация. Ужасът на катинското клане е пресъздаден от големия полски режисьор Анджей Вайда, чийто баща е сред разстреляните в Катин.

Полската военна храброст е пословична. Известни са полските хусари с техните “крилати”доспехи. Известни са и отчаяните атаки на полската конница срещу танкове - боен подвиг без аналог в новата история. Тези храбри мъже заслужават да им отдадем чест. В блога на Георги Грънчаров попаднахме на статия за филма “Катин”:

Офицерският корпус

Особеният статус на офицерското съсловие в България. Възникване и история на офицерския корпус в Европа и Русия и приемственост на традициите в младата българска държава. Идеология, морал и чест на офицерството.

„…Българите това е народът,който имаше всичко което е пожелавал, народ в който е придобивал титли онзи който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля, народ при който бойното поле прославя рода, понеже у тях без колебание за по-благороден се смята оня, чието оръжие е било окървавено в сражение; те са народ, комуто преди битката с тебе (крал Теодорих) не се е случвало да срещне противник, който да му устои…”
 
(Из “Похвално слово за крал Теодорих” на Магнус Феликс Енодий)
 

Шипка - извоюваната свобода

„…и “Аллах!” гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: Ура!..”
 (И. Вазов. Опълченците на Шипка)

*
Наскоро отбелязахме 130 г. от шипченските боеве. Обръщаме специално внимание на тази годишнина, не само заради несравнимото величие, а преди всичко, защото на Шипка  в редовете на опълчението са голяма част от бъдещите офицери на царство България.. За всеки, който разбира малко от военна тактика е ясно,  че ако българските опълченци не бяха удържали Сюлеймановата армия при Шипка, цялата военна кампания на руснаците щеше да се провали. 
При формирането на Българското опълчение в Кишинев и Плоещ в неговите 6 дружини се записват 7526 души.

15 години списание „Един завет”

Репортаж от  две отминали събития: честване на 15 години на списанието и представяне на книгата за полк. Дим. Младенов

На 18 декември 2007г. бе проведена последната за миналата година лектория на Съюза на възпитаниците на ВНВУ. Този път поводът бе особено значим - 15-тата годишнина на списание „Един Завет”. Зала Тържествена на Военния клуб беше препълнена с членове на съюза, членове на редакционната колегия и техни близки, журналисти.
Събранието започна с изпълнение на марша „Един завет”. На пиано акомпанираше д-р Тодор Стоев, а редиците пееха сърцато,  вярно,  на няколко гласа, все едно че още са на платца пред Колоната.

Памет: 63 години от “народния съд” - най-масовото убийство на български офицери

“На осъдените, преди да ги убият бе отнета последната надежда да видят отново близките си, тъй като семействата бяха депортирани и това бе причината, поради която поисках да ги видя един по един преди екзекуцията…

Върни се с щита си, или върху него!

Ген.м-р Стоян Стоянов :”Има известни личности, които рязко се отличават от околните - срещнеш ли ги веднъж, запомняш ги завинаги. Списаревски беше от този тип хора. Със своята мъжествена, едра и стройна фигура, с особената си походка и с характерен акцент в говора, той винаги обръщаше внимание на околните… За Димитър въздушният бой беше ситуация, която го наелектризираше по особен начин, правеше го още по-силен, неустрашим и самоуверен. Да победи във въздуха за него бе нещо, което се разбира от само себе си. Би разкъсал и със зъби противника, но никога не би го оставил да се измъкне невредим. Аз знаех, че вкопчи ли се в бой, ще се бие до победа, та ако ще и срещу хиляди. Отстъплението в боя при каквито и да е обстоятелства му беше чуждо, противно, невъзможно за неговата натура. Той влизаше в бой така, както някога в древността суровият воин на Спарта е изпълнявал повелята на своята майка, която като му връчвала щита, е казвала: „Върни се с него или върху него!”

Славният водач на българската конница

Портрети на един български генерал все още могат да се срещнат в семейните албуми на стотици български домове. Съхраняват ги потомците на неговите войници и офицери от Добруджанския боен театър, като израз на магнетичната привързаност на своите деди към този легендарен воин. В тези семейства се съхраняват и преданията за славния водач на българската конница. Името и делото на генерал Иван Колев се пазят в народната памет. Животът на този необикновен човек, както и смъртта му, са порядъчно митологизирани, а митовете са знак за безсмъртие.
  Генерал Иван Колев е роден в Бесарабия през 1861 г.

Последният кръстоносен поход

„И в тая борба на кръста срещу полумесеца, на свободата срещу тиранията…”
Из Манифеста на цар Фердинанд за обявяване на Балканската война 05.октомври 1912г.

*
Балканската война е връх в новата ни история и триумф на българското оръжие. Нейната цел е освобождение на християните под турска власт. Религиозно - символното значение на тази война е сравнително непознато, заради доскорошната атеистична доктрина. В пресата на православните държави, войната е обявена за Кръстоносен поход. Освобождаване на Константинопол - люлката на източното християнство е мечта на всеки православен владетел от превземането на града от турците през 1453г. Църквата на църквите - Св София, превърната в джамия, владее съзнанието на християнския свят векове наред.

Шефските полкове

*

„Вчера присъствах на една от онези внушителни церемонии, които те карат да се възторгнеш, където и да се намираш. Князът (Фердинанд - б.р.)назначи майка си за командващ Девети пехотен полк (сигурно знаеш, че в чужбина в страните с монархии, на владетелките и принцовете се поверяват полкове) и Княгинята официално прие командването на полка, който ще носи името и, цветовете и (синьото на Франция) и монограма и. Такива неща ви връщат в друг век…”

 (Граф Робер дьо Бурбулон. Български дневници)
Традиционно монарсите разполагат със свои лични гвардейски части - това са формирования със специален статут, ясно различимо облекло, командвани от най-доверените на владетеля офицери. Гвардията носи вътрешния караул на двореца, охранява непосредствено покоите на владетеля и семейството му и придружава монарха при всички официални церемонии. По тази причина службата в гвардията винаги се е считала най-престижна и по-същество гвардейските офицери са част от придворната аристокрация. Лейбгвардията носи като свое знаме личния щандарт на монарха с неговия владетелски герб - наследство от герба върху щитовете на средновековните рицари.

“…за войнската чест и за славата на бойното знаме”

  (част от текста на военната клетва)

Историческият факт че никоя страна в света не може да се похвали с пленено българско бойно знаме е един от първите поводи за гордост, който всеки българин ще посочи. Действително няма военен музей по света, който да има трофейно българско знаме.

В същото време в софийския военноисторически музей са изложени 62 пленени бойни знамена на всички армии, които са имали нещастието да воюват срещу българската. Тази българска военна гордост се е превърнала в клише, но много от днешните българи, особено неслужилите не познават в дълбчина символиката на знамето и нямат представа, защо един предмет е толкова ценен и по - важен от човешкия живот.

“За груби фашистки прояви” - списъци на уволнените офицери (1946)

“Нека снизхождението, което проявява правитлеството на Отечествения фронт към тяхната вина, не се схваща за слабост, а да бъде правилно оценено, като сериозен опит да им се даде възможност в гражданския си живот да осъзнаят политическото си заблуждение…”

Така завършва заповедта на правителството от август 1946, с която са уволнени 1887 от общо 2804 офицери. В този списък ги няма избитите без съд и присъда в дните след 09.09.1944, липсват разстреляните от “Народния съд” през 1945г., няма ги и онези, които оставиха костите си при Стражин. Страцин, Куманово, Драва, Мур…

Две смърти няма, а без една не можем!

“Бъди възторжен идеалист, смел до безумство, влюбен в България до фанатизъм, честен до самопожертване…”
Така започва малката книжка “Съвети за строеви офицери” от Борис Дрангов, издадена в Скопската общинска печатница през 1916 г. и станала далеч по-известна като “Помни Войната!” Неслучайно тази книжчица, с общо съдържание от 100 страници, се превръща в истински военен катехизис на Българската армия, на военното възпитание и обучение, и не на последно място - на преклонение пред България.

Дойран. Яко с нами Бог!

Българската победа при Дойран се изучава във всички военни академии. Зловещата статистика от защитата на Дойранската позиция е доказателство за военния гений на ген, Владимир Вазов. Резултатите: над 60 хил.убити от Антантата срещу по-малко от 500 загинали българи. 7 дивизии напълно унищожени от една… Това напомня църковния химн, изписан върху бойните ни знамена:
*
“С нас е Бог, разберете, народи, и се покорете, защото с нас е Бог!… Могъщи, покорете се, защото с нас е Бог! И ако закрепнете, пак ще бъдете победени, защото с нас е Бог!” (Голямо повечерие)

Погромът върху българския офицерски корпус

“Ако не съзнавах, че е дошъл Девети септември, тъй както ги виждах скупчени пред мен, бих ги очистил до един с автомата. Но Партията и Отечественият фронт нямаха своите военни кадри. Принудени бяхме да използваме царските офицери, за да доубием фашизма.”

Стойо Иванов - Неделев (Чочоолу) - командир на старозагорския партизански отряд, генерал (НРБ) в книгата си със спомени”Боят настана” (Народна младеж, С, 1971).
Подменената и фалшифицирана история, които комунистите проповядваха повече от 45 години продължава и днес. Някак си тихомълком и плавно трансформират старите тези и ги представят с нов прочит. Опитват се да сметат под масата най-безсрамните лъжи, да омекотят по-леките и да ни представят хора и събития в изгодна за тях светлина. За съжаление, в много случаи успяват.
Успяват да представят бившите партизани, поели армията след 09.09. като патриоти и родолюбци, да поставят знак на равенство между бившите царски офицери и тези от „народната армия”.Всичко това минава под призиви за помирение, за загърбване на историята. Но историята не може да бъде загърбена, защото в нея се разказва за конкретни хора - за стотици и хиляди човешки съдби - съдби на офицери и съдби на убийците, които унищожаваха и унижаваха българските офицери.

На нож!

” … В същото време в Сливница кипеше трескава деятелност: народът и войската работеха неуморно на укрепленията. Офицерите циркулираха между войниците и подигаха техния дух, казвайки им, че от Южна България пристигат силни подкрепления. Появяването на княза предизвика един голям полет във войската. Щом пристигна, той се показа по укрепленията, посрещнат с френетически викове. Войник сам, княз Александър подкупваше сърцата на войниците. Неговото присъствие във военния стан бе един могъщ морален елемент на победа.” (С.Радев. Строителите на съвременна България)
В късния следобед сърбите предприемат генерален щурм по цялата линия на фронта. Това е краят, мислят си защитниците, останали без патрони и снаряди и очакващи сърбите да се доближат, за да се бият „на нож”. Отчаянието им се засилва, когато в припадащия здрач виждат гъсти маси войски в тила си. Те смятат, че Трънската сръбска колона е пробила при Гургулят. Но изведнъж всред тази гъста маса, настъпваща в тила, гръмват “Шуми Марица” и бойният вик „ура”, пуснати от хиляди гърла, и офицерите, твърде развълнувани, казаха на войниците си: “Пристигнаха нашите братя от Южна България!”

Един от първа дивизия

“…Боеве пред Букурещ. Боеве за Букурещ. Калугерени. В този най-славен бой, срещу полка, който е пратил две роти в странично прикритие, действат цели пет полка. ..Патроните са на привършване. Левият ни фланг почва да отстъпва, следван на 150 крачки от противника. …След левия фланг и центърът се разколебава. А настъпват многобройни неприятелски вериги, маси, които овладяват загубените си оръдия. Съдбоносен миг за полка, бригадата, дивизията, може би за действията около Букурещ. Но този дълъг миг е час по психология, час на дълга.
 - Готов ли си, Петре?
 - Готов, господин подполковник!
 - Свири, Петре, атака!
И разцепила устните на тръбача, тръбата процепва въздуха. Една съседна вляво се докача. Друга до нея се откача. И по целия ляв фланг, от рота в рота, се разнасят тържествени звуци.
Войниците трепват. Това е той  командирът! Войниците трепват. Това е за нея  Родината! И като по знак, всичко отстъпващо се спира… обръща… сега вече неприятелските маси трепват, спират, вцепенени, ужасени. Пред тях  гора от светнали ножове.
Няма вече съмнение, това е отстъпление. Няма вече съмнение, няма вече спасение. Има поражение.
Пет непълни дружини гонят. Цели пет полка бягат. Няма спасение. Има грозно сметение. Има страшно поражение…”

Офицерските балове

„…Офицерите са учудващо изискани, възпитани, с добри маниери, почти всички говорят френски, умеят да се представят, да поздравяват… Успях още веднъж да се възхитя на гъвкавия и елегантен танц на офицерите. Усеща се виенското влияние, на което явно дължат тази точност и хармония в движенията, толкова учудваща в една все още тъй примитивна страна!”
Граф Робер дьо Бурболон, “Български дневници”

Най-бляскавите светски събития в Царство България са офицерските балове. Роля за това имат високия обществен престиж на офицерството, красивата и тържествена атмосфера на военните клубове, бляскавите парадни униформи и изискани кавалерски маниери на младите офицери.