“…При царските офицери има повече джентълментство, по-здрав морал. Почти всички са преживели затварянето – има хора, лежали по 10-12 години в затвора, но няма жажда за мъст. В същото време силно мразят комунистите, колкото ги мразят и те. Надявах се през 1990 г., като възстановихме шествието на бойните знамена на Гергьовден, да застанат в един строй. Господи, и на гробищата не се искат. И никога, по никакъв повод не можахме да ги съберем. Във Военния клуб идват, едните сядат отляво, другите – отдясно. Не се понасят. Царските обаче са по-интелигентни от тези след 9 септември. По-духовни, по-възпитани са били, но както във всяко общество – всякакви ги има.”
/полк. Петко Йотов пред в. Новинар, 6 май (Гергьовден) 2005г./

Фокус: Полк. Рухчев, каква е традицията за отбелязване на Гергьовден като ден на Българската армия?
На 9 фервуари БНТ излъчи филма „Черните ангели”. Пропагандната лента от времето на най-мракобесния комунизъм с героичен патос възпява терористичните групи на БКП, който подготвят и извършват убийства на свои идеологически противници.
Подменената и фалшифицирана история, които комунистите проповядваха повече от 45 години продължава и днес. Някак си тихомълком и плавно трансформират старите тези и ги представят с нов прочит. Опитват се да сметат под масата най-безсрамните лъжи, да омекотят по-леките и да ни представят хора и събития в изгодна за тях светлина. За съжаление, в много случаи успяват.
Българската победа при Дойран се изучава във всички военни академии. Зловещата статистика от защитата на Дойранската позиция е доказателство за военния гений на ген, Владимир Вазов. Резултатите: над 60 хил.убити от Антантата срещу по-малко от 500 загинали българи. 7 дивизии напълно унищожени от една… Това напомня църковния химн, изписан върху бойните ни знамена:
Традиционно монарсите разполагат със свои лични гвардейски части – това са формирования със специален статут, ясно различимо облекло, командвани от най-доверените на владетеля офицери. Гвардията носи вътрешния караул на двореца, охранява непосредствено покоите на владетеля и семейството му и придружава монарха при всички официални церемонии. По тази причина службата в гвардията винаги се е считала най-престижна и по-същество гвардейските офицери са част от придворната аристокрация. Лейбгвардията носи като свое знаме личния щандарт на монарха с неговия владетелски герб – наследство от герба върху щитовете на средновековните рицари.
„Един завет“ стартира нов проект. Ще представим историята, авторите и бойния път на маршовете на българските победи. Песенната традиция е дълбоко свързана с българската армия. Военната музика не е просто параден церемониал. В 6-те войни, които България води в новата си история военните оркестри маршируват в първата линия на боя и повдигат духа на войните. Малцина знаят, че по своето музикално наследство българската армия е уникална – бойните ни маршове са над 400!
Малко известно у нас е че през 1940г. след споразумение между СССР и нацистка Германия и съвместната окупация на Полша, червената армия разстрелва над 8000 полски офицери и още 14000 свещеници, учители, учени. В гората край Катин, смоленска област, западна Русия е изтребен командния състав на полската армия и елита на полската нация. Ужасът на катинското клане е пресъздаден от големия полски режисьор Анджей Вайда, чийто баща е сред разстреляните в Катин.
Ген.м-р Стоян Стоянов :“Има известни личности, които рязко се отличават от околните – срещнеш ли ги веднъж, запомняш ги завинаги. Списаревски беше от този тип хора. Със своята мъжествена, едра и стройна фигура, с особената си походка и с характерен акцент в говора, той винаги обръщаше внимание на околните… За Димитър въздушният бой беше ситуация, която го наелектризираше по особен начин, правеше го още по-силен, неустрашим и самоуверен. Да победи във въздуха за него бе нещо, което се разбира от само себе си. Би разкъсал и със зъби противника, но никога не би го оставил да се измъкне невредим. Аз знаех, че вкопчи ли се в бой, ще се бие до победа, та ако ще и срещу хиляди. Отстъплението в боя при каквито и да е обстоятелства му беше чуждо, противно, невъзможно за неговата натура. Той влизаше в бой така, както някога в древността суровият воин на Спарта е изпълнявал повелята на своята майка, която като му връчвала щита, е казвала: „Върни се с него или върху него!“
Балканската война е връх в новата ни история и триумф на българското оръжие. Нейната цел е освобождение на християните под турска власт. Религиозно – символното значение на тази война е сравнително непознато, заради доскорошната атеистична доктрина. В пресата на православните държави, войната е обявена за Кръстоносен поход. Освобождаване на Константинопол – люлката на източното християнство е мечта на всеки православен владетел от превземането на града от турците през 1453г. Църквата на църквите – Св София, превърната в джамия, владее съзнанието на християнския свят векове наред.
Историческият факт че никоя страна в света не може да се похвали с пленено българско бойно знаме е един от първите поводи за гордост, който всеки българин ще посочи. Действително няма военен музей по света, който да има трофейно българско знаме.
“ … В същото време в Сливница кипеше трескава деятелност: народът и войската работеха неуморно на укрепленията. Офицерите циркулираха между войниците и подигаха техния дух, казвайки им, че от Южна България пристигат силни подкрепления. Появяването на княза предизвика един голям полет във войската. Щом пристигна, той се показа по укрепленията, посрещнат с френетически викове. Войник сам, княз Александър подкупваше сърцата на войниците. Неговото присъствие във военния стан бе един могъщ морален елемент на победа.“ (С.Радев. Строителите на съвременна България)