Заветът на дедите

edinzavet-gvardeici.jpg
*
Един завет, оставили са нам дедите
Велик завет, написан с кървав меч…
                                /Боен марш/

Има един незабравим ден от живота на някои мъже, в който получават от баща си стара сабя с надпис “Съ нами Богъ”.Има семейства, за които историята не е просто учебен предмет, а и родова памет.

Има домове, от чиито стени редом с иконата и кандилото гледат избелели портрети на хора в мундири …

Точно 8 294 души са завършили Военното на Негово Величество Училище от създаването му през 1878 до 1948г., когато завършва 68-ми випуск - последния, влязъл като ”царски”.

Тези 8294  офицери увенчаха България с бойна слава,  обърнаха в бяг армиите на най-могъщите империи и ги принудиха  да сведят знамена пред родния трикольор.  В  младото княжество без наследствена аристокрация, офицерският корпус бързо се утвърди като елитна каста, събрала любовта, доверието и възхищението на целия български народ, дала му самочувствие и надежда за възход. Подложени на изтребление, гонения и унижения по времето на комунизма, офицерите не се пречупиха  и не нарушиха  клетвата си към Бог, Цар и Отечество.  Като ги наричаха с презрение “царски офицери”, комунистите без да осъзнаят им създадоха ореол, разграничителна линия между себе си и тях, превърнаха ги в запазена марка за чест, човешко достойнство, висок дух, традиция и любов към България.  По време на работническо-селската диктатура, малцина от родените след 1944г. вярваха, че комунизма някога ще рухне. Показателно е, че за разлика от своите деца, преминалите  през всички кръгове на ада царски офицери  нямаха  съмнение в скорошния крах на тази сатанинска система. Те издъхваха достойно, с налудна за нас, околните вяра в бъдещето на България. 
В годините на прехода неопитното ни обществото преживя много изпитания и изкушения, възторзи и разочарования, “осанна” и “разпни го”. Царските офицери отново показаха, че са най-качествената част от нацията.  Без злоба и желание за мъст те впрегнаха силите си да възстановят една срутена нация и да посочат пътя към истинските ценности в живота. Те не се се обезвериха, не се “разочароваха” и не паднаха духом. Утвърдиха се като безупречен пример за морал и лично достойнство.
Днес, въпреки че времето безмилостно коси редиците им, възрастните герои продължават да бъдат стълбове на доброто. Каква е тази традиция, възпитание, чувство за чест,  откъде извира този дух, когото нищо не успя да сломи?  
8 294  български семейства знаят отговора…
Това не е исторически блог. В него няма да намерите карти, хронология на маневри и битки. Във  времена на паднали нрави, отвсякъде се опитват да ни внушат, че истината е нещо относително, традицията и вярата в Бог са отживелица, а честта - предрасъдък. В този блог ще опитаме да се докоснем до ”завета на дедите” - онзи дух, който нашите дядовци царските офицери завещаха - на нас, техните преки потомци и на цялата българска нация. Днес съмнителни бизнесмени си купуват архонтски титли, доносници получават висши ордени, а паркетни лъвове веят рицарски плащове. Затова считаме за нужно да разкажем за истинските рицари на България и за привилегията да си потомък на тези 8294, чието благородство никой не е в състояние да отнеме…
*
*
*
__________
Един завет е организация на потомците на царски офицери и няма нищо общо с политически партии, младежки и националистически организации, гвардии и пр. структури. Отхвърляме всяко използване на символи на националсоциализма, носталгия към комунизма и толериране на човеконенавистни и тоталитарни идеологии от всякакъв тип.
Един завет подкрепя членството на България в ЕС и НАТО като път към постигане на българския национален идеал.

4 коментара to “Заветът на дедите”

  1. Борис Цанев Теодосиев Каза:

    Много ще е прибързано, но може би ако не още сега то е
    наближило времето за някакъв диалог във военните среди
    подчинен на националния интерес.

  2. edinzavet Каза:

    Добре дошли г-н Теодосиев. Радваме се на посещение от кадрови български офицер. Убедени сме, че високия престиж на българското офицерство зависи най-вече от личния принос и поведение на военните. Надяваме се, след като вече има достатъчно ваши колеги, завършили и назначени след 1989-та, те отново да издигнат престижа на армията. Надяваме се, скоро офицерите да не се преобличат в цивилни дрехи, а гордо да крачат униформени, за възхищение и респект на всички.
    Нашата скромна задача е преди всичко да поддържаме историческата памет, но се радваме на всеки успех на българската армия.

  3. kristina Каза:

    Vuzhitena sam ot pisanoto .Krasovo kazano!Sega i az otkrih ,4e Bulgaria e imala vuzmojnost za vuzhod ,a ne samo za padenie.Az sam rodena 1981 ,mejdu zqlata grozota na komunisma i goneniqta i “ne vqrvaite v Bog”,ne hodete na zurkva i t.n.Ne razbiram samo ,koi vse oste haresva komunizma i go predpo4ita pred republikanstvo ili demokraziqta ,ako te vse oste sustestvuvat tova zna4i ,4e bulgarina e izostanal ne samo vav vremeto ,no i mentalno.I oste nesto ako podkrepqme vse oste pravitelstvo rabotesto ne za vuzhod ,a za proval tova e nazionalno predatelstvo.

  4. Апостол Апостолов Каза:

    През лятото на 2007 година вървях по ул. “Шипка” и видях офицер. (Изглежда, че беше излязъл от Академията.) Чак тогава осъзнах, че от месеци, а може би и от няколко години не бях срещал офицер на улицата.

    Питам се (като бивш офицер), имаме ли ние изобщо армия?! И ако имаме, няма ли тя да се нуждае от закрила в случай на война?!

Вашият коментар