“Пази традициите на този дом…”

Така пише от вътрешната страна на портала на Военното на Н.В. училище. Този надпис прочитат младите юнкери всеки път, когато излизат в отпуск. Той им напомня, че навън те не представляват просто себе си, а цялото офицерство, че са наследници на традиции, създадени от бащите им. Напомня им за честта на пагона, която трябва да пазят винаги и навсякъде повече от живота си. Този надпис прочитат и в деня, когато след първото си офицерско производство заминават към поверените им части…  Първите стъпки за създаването на Военно Училище в България се правят още преди Берлинския конгрес.
В един от своите рапорти до Петербург, руският императорски комисар в България, княз Александър М. Дондуков - Корсаков, изтъква необходимостта от откриване на българско Военно Училище.
В телеграма от 3 юни 1878 г., руският военен министър Д. А. Милютин пише: “Императорът напълно одобри вашето предложение за създаване на юнкерско училище.”В продължение на 65 години, от 1879 г. до 1945 г., Военното на Негово Величество Училище дава на българската войска 8294-мa офицери.
От тях, в периода 1885 - 1945 г., загиват 1189 души, което клони към 15%. Други са съдени и осъдени от “Народния” съд и претърпяват различни наказания, включително - и смъртно наказание.
Всички те достойно посрещат всички драматични събития на една отминала епоха. Предвождат българските мъже в 5 войни и, заедно с тях, извоюват славни военни победи…
В своята история, Училището е получило 3 знамена: първото -
в 1878 г. - дарено от княз Александър I Батемберг, а следващите две - в 1925 г. и в 1936 г., дарени от цар Борис III.
Съдбата на знамената от 1878 г и от 1936 г. е неизвестна.
Държавата предявява високи изисквания към постъпващите в Училището младежи. Техният успех от основното училище, с който кандидатстват във Военното Училище, не може да бъде по - нисък от Много добър (4,50). След прецизни медицински изследвания, се подбират единствено кандидати с нормално психо - физическо развитие. Следва провеждане на сериозни приемни изпити по математика, по българска история, по български език и литература.
Кандидатите за едно място биват, средно, около 10 - 15 души. Смело може да се каже, че приетите кандидати са били част от цвета на българската нация, по онова време. От тях, синовете на действащи и на запасни офицери и подофицери представляват около 20 - 22%. Останалите кандидати произхождат от средите на служители в държавната администрация, на лекари, на юристи, на учители, на търговци, на занаятчии и на земеделци.
В Училището, освен военната наука и практика, се изучават военна психология, военна педагогика, политическа и военна история, гражданско и конституционно право, история на изкуството и други общообразователни предмети. Мозайката от всички учебни предмети, които се преподават на бъдещите български офицери, ги формира като стойностни личности, като добри граждани и като високообразовани учители и възпитатели на своите подчинени.
За преподаватели във Военното Училище са привлечени изтъкнати научни авторитети като професорите Спиридон Казанджиев, Стефан Баламезов, Благой Мавров, математикът Иван Икономов, писателят Стоян Загорчинов, художникът Кирил Цонев, както и много други ерудирани личности. А военните дисциплини се преподават от най - добрите български офицери, завършили висша военна академия у нас или в чужбина.
В тази обстановка се обучават бъдещите офицери на България. Изучават се последните достижения на военната наука за онова време. Създават се офицери с високи воински добродетели, с развито чувство за чест, за дълг, за отговорност…Предтеча на ВУ е формираната, през м. юни 1878 г., в Пловдив, команда от т.н. “волноопределяющи се” млади български доброволци.
През м. септември с. г., тази команда наброява вече 106 души.
След предварително публикувана обява за условията на постъпване в училището, на 15 ноември, в София, започват изпити по определена изпитна програма.
От Пловдив пристига ротата на “волноопределяющите се”. Те са пътували с влак до гара Саранбей (дн. Септември), а оттам - пеша - до София.
Успешно преминалите конкурсните изпити формират първите два класа на Военното Училище.
Първият клас - от 162-ма души - е създаден от участници в българското Опълчение, това са хора с известна военна подготовка и с определен военен опит, някои от тях, освен че са участвали в Руско - турската война от 1877 - 1878 г., са служили и в Русия.
Вторият клас - от 93-ма души - е съставен от младежи без военен опит.
За началник на ВУ е назначен гвардейският капитан Флейшер. Юнкерите са настанени в сградата на бившата турска военна болница. Днес, на това място се намира Централният Гарнизонен Военен Клуб.
На 26 ноември 1878 г., Военното Училище е открито, при тържествена обстановка.
В 66 годишната си история, до 1945 г., Военното (малко по - късно, наречено “на Негово Княжеско Височество”, а, след 1908 г. - “на Негово Величество”) Училище преминава през няколко периода на развитие, свързани с нуждите на българската войска и с развитието на военната наука.
Условно разграничени, периодите, през които преминава ВНВУ са:
Първи юнкерски период - 1878 - 1900 г.
Първи кадетски период - 1900 - 1910 г.
Втори юнкерски период - 1910 - 1937 г.
Втори кадетски период - 1937 - 1945 г.
Началният първи юнкерски период се характеризира с известни търсения на най - верния път за подготовка на българските офицери. Така, курсът на обучение е променен от 2 на 3 години.
Двегодишният период на обучение включва един първи (младши) клас, в който се преминава общообразователна и общовойскова подготовка и един втори (специален) клас, в който се преподава специализирана военна подготовка по рода войска. Тогава, войсковите родове били: пехота, кавалерия/конница, артилерия и инженерни войски.
По - късно, се установява тригодишен период на обучение, който включва един подготвителен клас и два специални класа по рода войска. Така е до 1900 г.
Първите випуски са малобройни - не надвишават 85 д.
Този период е характерен и с изграждането на нова сграда, принадлежаща на ВУ. Построена е в периода 1887 - 1892 г. - първоначално, на два етажа. През 1908 г., сградата е надстроена с още един етаж.
През 1900 г., се въвежда кадетска гимназия, с което започва и първият кадетски период.
Вторият юнкерски период е свързан с ролята на ВУ в периода 1912 - 1919 г. Съставът на випуските е увеличен. Достига се максимум от 425 випускници. Клаузите на Ньойския договор, ограничават приема в училището и випуските се движат между 33 - 90 души, с малки изключения - 49-ти и 50-ти випуск (1930 и 1931 г.) произвеждат 111 и 124 д. След падането на ограниченията, в резултат от Солунското споразумение от 1938 г., випуските се стабилизират в състав от 113 - 203-ма д.
През 1937 г., отново се въвежда кадетска гимназия и това е началото на втория кадетски период, който приключва със закриването на кадетската гимназия през 1944 г.
Последните, останали след чистката кадети от 66-ти, 67-ми и 68-ми випуск, завършват ВУ през 1948 г.

ВНВУ подготвя не само висококвалифицирани професионални кадри, но създава и възпитатели, способни, в процеса на обучение, да внедрят воински и граждански добродетели у своите подчинени.  В този смисъл, Военното на Негово Величество Училище се превръща в общонационална институция за обучение и възпитание.
Животът във ВУ, посветен на високи морални добродетели като родолюбие, жертвоготовност пред Отечеството, другарство, достойнство и почтеност, съчетан с воинска дисциплина, висша подготовка и образцов ред, изгражда у младите хора силна привързаност помежду им. Тази привързаност между тях не може да бъде заличена нито от различните родове въоръжени сили, в които те служат, нито от службата в гарнизоните, нито от цивилния живот. Времето, прекарано във Военното Училище се превръща в синоним на неизлечими спомени за най - пълноценните години от младостта им.
Всеки випуск, обединил възпитаници на еднаква възраст, има и свой вътрешен живот, свои проблеми и изживявания.
Офицерите от повечето випуски на ВУ участват във не една война, сътворяват подвизи на бойното поле, дават скъпи жертви… От техните редици излизат множество литературни таланти, които чрез лирика и проза възпяват изминатите героични събития или подчертават, с младежки устрем, готовността си да служат на Родината, командвайки нейните армии.
Професионални музиканти, отначало - чехи, а после - българи, поемат, като капелмайстори, новосъздадените военни духови оркестри. Юнкерът Александър Морфов дава една идея: всеки випуск да има свой собствен марш, който да описва неговата дейност, неговите идеали и стремежи. Първият випуск, който има свой собствен марш, е 24-ти випуск (1903 г.).
***
Началници на ВНВУ

01.09.1878-21.05.1879 - капитан от Руската армия Николай Николаевич Флейшер;
31.05.1879-12.01.1882 - щабскапитан от Руската армия Константин Трофимович Ревянкин;
12.01.1882-18.03.1884 - подполковник от Руската армия Арнолд Александрович Ремлинген;
30.08.1884-08.10.1885 - подполковник от Руската армия Всеволод Викторович Сахаров;
10.10.1885-28.10.1885 - ротмистър Анастас Тодоров Бендерев;
28.10.1885-23.12.1885 - майор Петър Димитров Груев;
21.07.1886-28.01.1887 - капитан Христофор Георгиев Хесапчиев;
28.01.1887-01.07.1887 - майор Рачо Петров Петров;
25.07.1887-27.10.1887 - майор Върбан Николов Винаров;
27.10.1887-05.06.1891 - майор Стефан Георгиев Паприков;
05.06.1891-02.11.1891 - подполковник Рачо Петров Петров;
02.11.1891-01.03.1897 - подполковник Кирил Ботев Ботев;
01.03.1897-29.05.1897 - подполковник Павел Петров Христов;
01.06.1897-20.03.1903 - подполковник Михаил Попов Савов;
21.03.1903-04.06.1903 - подполковник Васил Петров Петев;
04.06.1903-09.01.1904 - генерал-майор Стефан Лазаров Ильов;
09.01.1904-14.03.1905 - подполковник Васил Петров Петев;
14.03.1905-01.11.1907 - полковник Атанас Григориев Назлъмов;
02.11.1907-02.04.1910 - генерал-майор Вичо Дионисиев Диков;
03.04.1910-01.01.1912 - генерал-майор Кирил Ботев Ботев;
18.03.1912-19.09.1912 - полковник Никола Тодоров Жеков;
27.09.1913-09.03.1914 - полковник Иван Цонев Луков;
09.03.1914-10.09.1915 - полковник Стефан Тасев Тасев;
16.09.1915-12.09.1917 - полковник Георги Савов Стойнев(?);
17.09.1917-23.09.1918 - полковник Атанас Петков Каишев;
29.10.1918-07.11.1919 - полковник Петър Иванов Мидилев;
24.11.1919-13.06.1920 - полковник Стефан Нойков Нойков;
16.06.1920-18.10.1920 - полковник Славейко Василев Василев;
04.11.1920-10.01.1923 - полковник Илия Стоянов Каблешков;
10.01.1923-13.06.1923 - полковник Христо Константинов Христов;
14.06.1923-05.09.1928 - полковник Дамян Дамянов Велчев;
05.09.1928-30.01.1929 - генерал-майор Сотир Стоянов Маринков;
31.01.1929-18.05.1934 - генерал-майор Михаил Йовов Йовов;
19.05.1934-11.04.1935 - полковник Крум Недев Колев;
11.04.1935-28.10.1935 - полковник Димитър Стоянов Стоянов;
28.10.1935-12.10.1936 - полковник Васил Тенев Бойдев;
12.10.1936-17.02.1937 - генерал-майор Никола Николов Хаджипетков;
17.02.1937-19.04.1941 - генерал-майор Никола Маихайлов Михов;
28.06.1941-19.09.1942 - полковник Александър Попов Попдимитров;
19.09.1942-09.09.1944 - полковник Иван Христов Сапунджиев;
10.09.1944-1948 - генерал-майор Христо Христов Стойков.

/Из периодичния печат и форум Бойна слава/