Кръст за храброст

Често отговаряме на въпроси относно дългото пълно име на нашата организация: „Съюз на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища, Школата за запасни офицери и родолюбивото войнство и гражданство„

За външния човек едно толкова дълго заглавие е най-малкото странно.  А и изглежда като някаква мешавица – офицери, войници, граждани. Имаме претенцията да бъдем не масова, а елитна организация със  строги критерии за достъп.  Няма грешка. „Гражданството“ включихме, поради факта, че по безмилостния закон на времето в организацията членуват и потомци на офицери.

Днес обаче ще стане дума за „Родолюбивото войнство„.

Офицерското съсловие в цялата си история от Римско време е било елитна каста. Офицерите са стоели неимоверно по-високо в социалната, обществена и военна йерархия от останалите военослужещи – подофицери и войници. Живели са отделно, хранели са се отделно, ползвали са прислуга, пътували са във файтон, посещавали са елитни заведения и хотели, недостъпни по устав за войника, сядали са на определени места в театъра и операта.  Няма механизъм, който да допуска войник да стане офицер, без да завърши успешно военно училище или офицерска школа и да получи първите си пагони от Царя.

Има обаче една добродетел, която през всичките векове за минута е превръщала пария в благородник, чупела е строгите рамки на кастовата система и е издигала обикновени хора до държавните висини.  Храбростта!

В българската войска от времето на Третото царство има една особена категория подофицери и войници, които биха правили чест на всяка офицерска маса, а всеки българин – войник или цивилен им отдава почести.  Това са носителите на Кръста за храброст.

Войнишкия кръст за храброст е медал, причислен към офицерския Военен орден „за Храброст„. Той представлява метален знак на ордена (от жълт метал за първа и бял за втора и трета степен), който се дава на синята лента на ордена „За храброст“. Кръст за храброст се дава само на подофицери и войници, за проявена лична храброст. За награждаване предлага командващия офицер, като в доклада се описва конкретната проява на храброст.

Можем уверено да кажем, че тъкмо войнишкия кръст за храброст е най-високото отличие в моралната скала на войнската чест. Защото ако един офицер бива награден с ордена за това, че е ръководил войниците си в дръзка схватка с врага, то при войника малкия метален кръст на гърдите винаги означава едно – физическо стълкновение с противника, ръкопашна схватка щик срещу щик, гърди срещу гърди, която е завършила с един враг по-малко и една крачка българска земя повече.

Заради тези хора – носителите на войнишки кръст за храброст, нашият съюз съдържа в името си „и родолюбивото войнство„. Героите и техните потомци са част от нас.

Историята познава войници и подофицери, носители на по 5 кръста за храброст.

Ефрейтор Иван Неделчев Арабаджиев (1888-1968) от с. Аврен, варненско,  носител на 5 кръста за храброст. Като редник от 1-ва дружина на 24-ти Черноморски на Н.В. Царица Елеонора полк пленява в ръкопашен бой турско знаме в боя за Бунар-Хисар на 18 октомври 1912г. Командира на полка полк. Кюркчиев вписва със златно мастило докладната за награждаване на войника и повишаването му в чин ефрейтор.

* *

Ефрейтор Тодорин Велчев Тодоринов (? + 09.09. 1944г) от с. Курило, Софийско. Участник в 4 войни.  Награден с 5 кръста за храброст. Като горски стражар на с. Курило пазил от бандитски нападения имуществото в покрайнините на селото – мандри, воденици.. Затова на 09.09.1944г. е отвлечен от комунистите и зверски убит без съд и присъда.

За жалост е останала  само тази малка снимка на ефр. Тодоринов, предоставена ни от неговия правнук Владимир Миланов, член на „Един завет“

* *

 Свещеник Димитър Стефанов Бакалов. Тридесет години е свещеник в с. Батенберг (дн. Благоево), Разградско. Участник в три войни (1912, 1913, 1915-18) , носител на три кръста за храброст. Пребит до смърт от комунистите, осъден на строг тъмничен затвор. Не се възстановява след побоя и умира през 1948г.  Днес на негово име има село в Добруджа – ефр. Бакалово. (снимката е предоставена от о.р. полк. Дарин Дончев – член на „Един завет“)

Неизвестен подофицер от пехотата в пълно бойно снаражение, носител на няколко кръста за храброст. Снимката е от частна колекция на Александър Въчков, художник, специалист по униформите, член на „Един завет“

Фелдфебел Христо Мейцов

Фелдфебел Александър Георгиев

Фелдфебел Цочо Колев

Фелдфебел Ив. Прашанов

Фелдфебел Ст.Коларов