15 години списание „Един завет”

Репортаж от  две отминали събития: честване на 15 години на списанието и представяне на книгата за полк. Дим. Младенов

На 18 декември 2007г. бе проведена последната за миналата година лектория на Съюза на възпитаниците на ВНВУ. Този път поводът бе особено значим - 15-тата годишнина на списание „Един Завет”. Зала Тържествена на Военния клуб беше препълнена с членове на съюза, членове на редакционната колегия и техни близки, журналисти.
Събранието започна с изпълнение на марша „Един завет”. На пиано акомпанираше д-р Тодор Стоев, а редиците пееха сърцато,  вярно,  на няколко гласа, все едно че още са на платца пред Колоната. Представители на ГЩ и МО, които поднесоха приветствия. Последва споменаване на починалите членове на редакционната колегия през годините и едноминутно мълчание в тяхна памет.

Последователно думата взеха главните редактори на списанието през годините: Здравко Дафинов, Дянко Марков и Никола Рухчев.  Здравко Дафинов е над 90 годишен. Това не му попречи подробно да разкаже за събитията и емоциите по създаване на списанието през далечната (вече) 1992г. Изреди поименно всички участници, дати на срещите, теми на разговор. Без да чете! Летецът Дянко Марков, изключителен оратор,  наелектризира залата с вдъхновяваща патриотична реч. Днешният председател на Съюза и главен редактор на “Един Завет” Никола Рухчев изнесе информация и статистика за темите, рубриките и публикациите в списанието за  15-те  години и сподели виждането си за ролята и бъдещето на това уникално огнище на традиция и памет.

Официалната част завърши с внасяне на голяма празнична торта с искрящи свещи. След това присъстващите се пренесоха в съседната зала. Там на няколк големи маси бяха подредени всички печатни издания на съюза за изминалите 15 години: броевете на списание “Един завет”, книгите със спомени на членове на Съюза, юбилейни албуми на последните випуски на ВНВУ,  исторически книги, художествени творби, писани от бивши офицери. Сред най-впечатляващите експонати беше дебелият двутомник „По следите на една безсмъртна песен” от д-р Николай Русев, издаден в емиграция в Париж през 1988г. В повече от 1600 страници д-р Русев е сътворил нещо уникално: събрал е текстовете, нотите и историята на всички български бойни маршове! Малцина знаят, че по своето музикално наследство българската армия е уникална - бойните ни маршове са над 400! За тях скоро ще пуснем отделна статия.

Заслужава специално внимание издаденият алманах на списание „Един завет” с пълна библиография по автори, теми и статии за изминалите 15 години. Него присъстващите можаха да закупят заедно с последния за миналата година  брой на списанието.

* * *

На 26 януари 2008г. се проведе първата за годината лектория на съюза. На нея бе представена книгата „Кажи кога да умра” от Христо Троански. В новата си книга авторът на  „Убийствено червено” е разказал съдбата на един забележителен офицер -
полковник Димитър Марков Младенов - бивш началник на Артилерийски отдел в Министерството на отбраната; участник във войните за освобождение и обединение на българските земи. От 1942 до 1944г. полк. Младенов в командир на 15-ти дивизионен артилерийски полк в Прилеп. Там го заварва 9 септември. Откъснат от Родината, без инструкции от командването този достоен офицер проявява изключителна съобразителност, лична храброст и командни качества и в сложната обстановка запазва от обкръжение и унищожение подчинените му войски. Арестуван е през юни 1948 г. Убит без съд и присъда в концлагера Белене.
На представянето на книгата присъстваха потомци на полк. Младенов. Неговата дъщеря Мила сподели вълнуващи спомени за своя баща. Автораът на книгата разказа за нейното написване и за последното си посещение в Прилеп. Издателят Васил Станилов говори за подмяната на историята. Залата беше препълнена. Много от присъстващите останаха прави.
Книгата е интересен документ за българските войски във Вардарска Македония през Втората световна война.

Заглавието на книгата „Кажи кога да умра” в първият момент стряска. Очакването е, че ще срещне поредният разказ за убийствата в концлагерите. Нищо подобно. „Кажи кога да умра” е израз на оброкът, който българският офицер дава пред родината при първото си производство. С тези думи той завещава безусловно живота и смъртта си на България и оставя на Бог да реши, кога и къде да вземе този живот. Дали по бойните полета на Македония или до трудовашката количка в концлагера Белене, българският офицер умира с неопетнена чест и изпълнен дълг.  Полк. Младенов остава верен на този завет. 

* * *

По изключение, лекторията за м. февруари няма да бъде в понеделник, а в четвъртък на 28-ми.