„…за войнската чест и за славата на бойното знаме“

  (част от текста на военната клетва)

zname12.jpgИсторическият факт че никоя страна в света не може да се похвали с пленено българско бойно знаме е един от първите поводи за гордост, който всеки българин ще посочи. Действително няма военен музей по света, който да има трофейно българско знаме.

В същото време в софийския военноисторически музей са изложени 62 пленени бойни знамена на всички армии, които са имали нещастието да воюват срещу българската. Тази българска военна гордост се е превърнала в клише, но много от днешните българи, особено неслужилите не познават в дълбчина символиката на знамето и нямат представа, защо един предмет е толкова ценен и по – важен от човешкия живот.

1. Знамето – символика и статут 

 „Във всякой един полк има по една военна святиня, от която, освен Князя, няма по-висок никой. Както на святата икона всякой си снема шапката и се кръсти, така също и на тая святиня всякой военний, макар че бил той даже и Княжеский син, отдава чест. Тая святиня се изнася при войските и се отнася за пазенето й всякога с почест и музика.

Тая именно святиня е знамето. Знамето е направено от копринен плат, прикован на едно дръвце. На знамето има три изображения: кръст, който означава Вярата, лев, който означава Отечеството, и Княжеский вензел, който ни напомнюва за Н. Ц. Височество Князя.

Както кръстът или иконата, като изображава лика на самия Спасител, ни напомнюват за Господа, за Неговите страдания и Неговите поучения към народа и тия напомнювания ни карат да си възнесем ума и сърдцето към Бога, карат ни да се позамислим за нашите грехове и нашите длъжности, като същевременно ни дават сила и добър живот – така също и знамето, като изображава на себе си с кръста – Вярата, с лева – Отечеството и с Вензела – Н. Ц. Височество, съединява всичко това в себе си, за да ни припомни наший дълг, нашата клетва – да умрем за Вярата, Княза и Отечеството.

zname-doiran.jpgЕто защо всякой войник е длъжен да пази знамето, във време на сражението, до последната си капка кръв; докато има жив войник от полка, не трябва да се остави знамето да попадне в ръцете на противника: да се остави знамето да попадне в неприятелски ръце, е голям срам за частта (полка), която не e можала да го запази.“

Из: „Ръководство на унтер-офицерите в пехотата“. Наредил: майор М. Иванов, (одобрено от учебното бюро), първо издание, София, 1892 г

Няма военослужещ, който да не е възпитаван, че знамето е светиня. Но обикновено съвременният воин осмисля тази идея чрез светските морални представи за святост, свързана с мъжество, доблест и бойна слава. Това несъмнено е правилно, но далеч не изчерпателно. Защото идеята, че знамето е светиня, има своя много по-дълбок, духовен смисъл според православната традиция.  В православният свят бойното знаме е светиня, защото върху него са изобразени свещени християнски символи ­ Христовия кръст, ликове на светци или думи от Светото писание . Знамето е светиня и защото над него е извършен обредът на освещаването, то се връчва на полка като Божие благословение над войнското братство. Това осветено знаме е едновременно залог за вярата на войника в Бога и за верността му към бойните другари, народа и родината. Знамето е светиня, защото олицетворява самия Бог ­. Затова войнската клетва се изрича пред знамето и завършва с целувка на последното и кръстен знак, точно както минаването под Светата плащеница на Разпети Петък. Подобно на Бога, който е винаги с нас, знамето съпътства воините във всички важни моменти ­ както в бой, така и в мирни дни. Знамето олицетворява Бог пред полка и полка пред Бог. Ако знамето бъде пленено, полкът се разформирова, той не може да продължи да съществува.  На дръжката на всяко знаме  има гривни, на които пише на кого и кога е връчено. Когато полкът се смени, се добавя нова гривна.
Когато по някакви причини няма  как да се извърши молебен за дадена войскова част, той е отслужван пред бойното и знаме. Затова православната църква сравнява бойното знаме със свещена хоругва ­- бойната светиня съединява около себе си в едно цяло воините от един полк, подобно на вярващите, които в църквата се събират около Божият образ .

Първите бойни знамена на младата българска държава са по руски образец ­ от двете им страни е изобразен кръст с изправен лъв в средата и надписа „С нами Бог“ („С нас е Бог!“). Тази християнска символика се запазва върху бойните ни знамена чак до 1950 г. По този армейски образец думите „С нами Бог!“ са изписвани върху знамената на някои чети, участвали в Съединението (1885 г.) и на доброволчески дружини по време на Балканската война (1912-1913 г.). shtandard.jpgБродираните върху старите бойни знамена думи „Бог с нами!“ или „С нами Бог!“ са заимствани от старинните църковни текстове на т. нар. „Голямо повечерие“, което се отслужва по време на Великия пост: „С нас е Бог, разберете, народи, и се покорете, защото с нас е Бог!… Могъщи, покорете се, защото с нас е Бог! И ако закрепнете, пак ще бъдете победени, защото с нас е Бог!“ Както вярващите призовават Божието присъствие и помощ, за да се очистят от греховете по време на Великия пост, така и православните воини влизали в бой с възгласа: „С нами Бог“. Конните полкове имат по-малки, квадратни знамена – т.нар. щандарт.

2. Спасяването на българските бойни знамена

България е губила войни. Българската армия е губила битки.  Български полкове са били разбивани обграждани и пленявани и държани като заложници 14 – пъти. Но нито едно от полковите знамена не е попадало в ръцете на врага. Всички те, до едно са спасени от български офицери и подофицери, които с риск за живота си са намирали начин да ги занесат до София. Днес всички тези знамена са си на мястото – в Националния военноисторически музей:
znamena.jpg6-ти пехотен търновски полк;
1-ви пехотен софийски полк;
25-ти пехотен драгомански полк;
42-ри пехотен полк;
3-ти пехотен бдински полк;
15-ти пехотен ломски полк;
51-ви пехотен полк;
52-ри пехотен полк;
19-ти пехотен шуменски полк;
35-ти пехотен врачански полк

36-ти пехотен козлодуйски полк;
8-ми пехотен приморски полк;
27-ми пехотен чепински полк
9-ти пехотен пловдивски полк

Когато си военопленник, военните закони са безмилостни и еднозначни – съхранението на знаме е равностойно „престъпление“ на съхранението на оръжие и се наказва по един начин – разстрел на място. Въпреки това българските офицери във военопленническите лагери увиват знамената под дрехите си, предават си ги от един на друг и така ги съхраняват с месеци, в очакване на удобен миг да избягат и понякога жертвайки живота на неколцина, с цената на това един да успее да достигне България.

Със заповед № 67/30.03.1922 г. министърът на войната утвърждава учредяването на специален металически Знак за спасяване на знаме“ за онези офицери и войници, които са спасили през войната 1915-1918 г. знамена. За спасените знамена е учредена „Възпоменателна гривна“ с изписани на нея имената на спасителите.

Спасяване на знамето на 15-и Ломски пехотен полк

Петнадесети Ломски пехотен полк (1889-1944 г.) се формира във Видин с Указ № 11/1889 г. от 2-ра и 3-а дружина на 3-и Бдински пех. полк и приема знамето на 9-а пехотна дружина.  Под него полкът участва в Балканските войни при Люлебургаз, Тюркбей, Кумбургаз, при атаката на чатал­джанската позиция, Айвали, Долна махала. В Първата световна война полкът се бие под знамето си при Стойково бърдо и завладяването на Зайчар, в боя при Чеган и Червената стена, където е убит командирът на полка полк. Стефан Илиев. Неговото място заема полк. Васил Шишков.

Съгласно сключената конвенция през септември 1918 г. полкът остава в заложничество. Полк. Шишков започва да крои планове, как да спаси знамето и воинската чест на полка.  През нощта на 3 срещу 4 октомври заедно с подполк. Христо Младенов свалят знамето и приборите, обвиват около дръжката мушама, на мястото на лъвчето слагат китка и прибират фалшивото „знаме“ в калъфа. Слагат знамето в картечно сандъче, отиват в една нива с единично дърво, правят скица на местността и  заравят бойното знаме на полка. Връщат се призори. Сутринта полк. Шишков строява личния състав и прави лъжливо демонстративно изгаряне на знамето. На 4 октомври полкът тръгва за сдаване и след претърсване се установяват на пленнически лагер в южните части на Скопие под охрана на французите.  Успокоен, че вече няма да ги претърсват, полк. Шишков осигурява открит лист на двама офицери – кап.  Петко Капитанов от София и поруч. Страхил Митев от Лом, под предлог да напътстват колата, която кара хляб за полка, с цел да изровят знамето и да го донесат. Двамата се справят с поставената задача. В лагера приборите на знамето – лъвчето и гривната, остават в кап. Капитанов, който заедно с фелдф. Доно Велков ги укрива. Знамето се крие посменно под ризите на полк. Шишков и подполк. Младенов. От топлината  боите излизат на ризите им, затова ушиват възглавница. Тя се пази денонощно. Офицерите крият знамето до 6 февруари 1919 г., когато успяват да го предадат на полк. Йосиф Петров, свръзка при френското главно командване в Солун, комуто е разрешено да посети лагера Полк. Шишков  му предава рапорт до Военното министерство и го моли с една условна тайна дума да му съобщи, че пратката е доставена. Полк. Петров пристига със знамето на 7 февруари 1919 г. в гр. Солун. За нещастие генерал Франше Д’ Епре му съобщава, че главната квартира се мести в Цариград и той трябва да го придружи по море. За да отклони съвместното пътуване заедно със знамето, полк. Петров под предлог, че страда от морска болест, иска разрешение да пътува с влак. По телефона съобщава на началник-щаба на 10-а дивизия в Гюмюрджина да излезе на гарата, да причака Солунския влак и да се срещне с него. Срещата с полк.  Вълков, бивш военен министър, се осъществява в една опушена стая на гарата. Полк. Петров с отдаване на чест му казва: „Господин полковник, предавам Ви знамето на 15-и Ломски пехотен полк с молба да го предадете във Военното министерство в София“. След това полк. Петров отпътува за Цариград, а полк. Вълков предава знамето във Военното министерство.

Спасяване на знамето на 19-и пехотен Шуменски полк

След отстъплението на българските войски при Добро поле през септември 1918 г. едно от унизителните условия, които победителите налагат на родината ни, е цели войскови поделения да останат заложници на Антантата. Тази тежка участ застига и 19-и пехотен Шуменски полк в състав от 3431 воини, чийто командир е подполковник Марин Куцаров.

Според разпореждане на командването на Антантата цялото въоръжение и бойното знаме на полка следва да се предадат в плен. Подполковник Марин Куцаров е поставен пред неимоверно изпитание. Като боен командир, участник вече в три войни, той взема бързо и смело решение: оръжието да бъде предадено без съпротива на представителите на Антантата, ала полковото знаме, което съхранява лично, на всяка цена трябва да бъде запазено. Но как?

Съгласно заповедта на командира, в мъгливата утрин на 6 октомври 1918 г. съставът на 19-и пехотен Шуменски полк е построен в каре пред клада буйно горящи дърва. Застанал до знаменосеца със знамето, поставено в калъф, подполковник Куцаров се вглежда в смълчания строй и изрича следните паметни думи:

- Господа офицери, подофицери и войници! Братя мои! Благодаря ви за героизма и победите в боя. Благодаря ви, защото на бойното поле България не бе победена. Но сега народът ни е в беда. В беда сме и ние, но сме живи. А щом сме живи, поне с част от бедата може да се справим. Днес ние сме заставени да предадем нашето оръжие на противника. Ще го предадем, нямаме възможност да се съпротивляваме. Заложници сме. Но противникът е ненаситен. Той иска не само оръжието, но и полковата светиня - бойното знаме, знамето на нашите победи, знамето на полковата чест, знамето на родината. Това е бедата, с която трябва да се справим. Да спасим знамето! Това е нашето клетвено задължение. Дори да останем без него, то не бива да попада в чужди ръце, не трябва да бъде опозорено. Допуснем ли това, то ще бъде най-голямото престъпление пред родината. Като командир аз нося най-голямата отговорност за това. И аз реших, реших – повтаря той – знамето да бъде изгорено. Изгорено на тази огнена клада пред вас. Изгорено, но неопетнено…

Подполковник Куцаров подава команда: „Мирно! За знамето, за почест!“. Войнишкият строй изпълнява командата безупречно дружно. Командирът взема от объркания знаменосец полковата светиня. Издига я високо, за да я видят всички. Коленичи пред кладата и поставя знамето в буйния огън, чиито пламъци бързо го поглъщат. Изправя се, застава мирно и отдава чест.

Вечерта подполковник Куцаров записва в личния си дневник: „6 октомври 1918 г…. Съобщих твърдото си решение то [знамето - бел. съст.] да бъде изгорено… Явиха се доблестни офицери, подофицери и войници, които се кълняха в най-милото, най-драгото си, в честта на семейството си и молеха да им се даде по едно парче от знамето с обещание, че те ще го предадат в полка в гр. Разград. След отдаване на необходимите почести аз сам хвърлих знамето в огъня… Големият огън в най-скоро време превърна всичко в пепел“.

На 8 октомври 1918 г. 19-и пехотен Шуменски полк официално преминава под френско командване, на гръцка територия. Тогава един гръцки капитан ще попита на сносен български език: „Защо изгорихте знамето, господин подполковник?“. „На мое място Вие как бихте постъпили, капитане?“ – задава на свой ред въпрос подполковник Куцаров. Капитанът мълчи. Той дори не подозира, че българското знаме, от което се интересува, е скрито по униформата на българския офицер, с когото разговаря.

Но какво всъщност се е случило? Отговор на този въпрос дава сам подполковник Куцаров значително по-късно.

В онази тревожна нощ срещу 6 ноември 1918 г. преди „изгарянето“ на полковата светиня подполковникът, оставайки сам със знамето, го снема от дръжката, а вместо него увива няколко свои ризи и парчета стари дрехи, върху които отново поставя знаменния калъф. Самото знаме внимателно сгъва под хастара на куртката си, която сутринта облича под шинела. Много дни след това ще крие знамето по този начин или в допълнително дъно на куфара си, което сам изработва – скривалища, които пази в строга тайна. Заради тази тайна командирът спи винаги сам. Където и да се намира, при свои или сред чужди, бойната светиня непременно е с него. Така изминават цели седем месеца до началото на май 1919 г.

Тогава подполковник Куцаров, който е с разклатено здраве още от Балканската война, се разболява по-сериозно. Разрешено му е да напусне пленничеството и да се върне в Шумен.

В Шумен офицерите от щаба на дивизията, убедени във версията за „изгарянето“ на полковото знаме, посрещат подполковника все пак сърдечно, някои от тях обаче подхвърлят двусмислени реплики. Когато подполковник Куцаров се явява на рапорт при командира на дивизията, последният му казва, без да го погледне: „Разбрах, че си се върнал. Но дали за теб ще има място в дивизията, не знам“. И не изчакал опита на Куцаров да реагира, командирът на дивизията отронва: „Вместо да изгориш знамето или след като го изгори, не намери ли пистолет поне с един патрон в цевта, та да избягаш от позора?“. Подполковник Куцаров си отдъхва. Мълчаливо разкопчава куртката си, под която се вижда бойното знаме. Тирадата от обвинения мигновено секва. Двамата командири се прегръщат. Канцеларията бързо се изпълва с офицери. Едва сега подполковник Куцаров разкрива истината за съдбата на знамето. И споделя: „Но ние имаме чудесни командири и бойци. Имаше някои от тях, които разбраха, че знамето не беше изгорено, но са мълчали, мълчали са дори и пред мен, за да го запазят, а мен да не тревожат. А аз само в дневника си отбелязах, че не знамето, а само калъфа и неговата дръжка хвърлих в огъня. Благодарение на това, сега то е тук. Нося и лъвчето, което също бях снел…“.

Новината за необикновеното спасяване на знамето на 19-и пехотен Шуменски полк се разнася по всички поделения в гарнизона. Множество офицери, войници и граждани се събират в центъра на Шумен, пред Гарнизонния военен клуб. На челно място сред тях е подполковник Куцаров със знамето в ръце. Всички викат „ура“. Неколцина подофицери и войници вдигат подполковник Куцаров на раменете си и последвани от множеството, го понасят по бул. „Славянски“ чак до помещенията на 10-и конен полк и обратно. Войниците пеят националния химн „Шуми Марица“ и марша на 4-та spaszname.jpgПреславска дивизия „Ечи, ти наш Балкан“. Подполковник Куцаров, стъпил здраво на войнишките рамене, аплодиран от гражданите, развява над главите на множеството спасеното бойно знаме.

В знак на признание за проявения героизъм при спасяването от плен на полковото знаме подполковник Куцаров отново е награден с орден „За храброст“, а през 1924 г. – и с новоучредения специален знак „За спасяване на знаме“.

Днес клетвата най-често се извършва не пред полковото бойно знаме, а пред националното. Полковото знаме стои в специална ниша в батальона и до него денонощно има часови – в разчета традиционно това е пост N1. По устав  във всяко военно поделение на БА националното знаме се издига при сутрешна и се снема след вечерна проверка, винаги с изпълнение на националния химн и команда „мирно“ (ако личния състав е с оръжие, „за почест“) . През нощните часове, когато знамето е снето, в поделението не се отдава чест и не се движи със строева крачка.

kerbala-zname.jpg

 (Сержант от „Специални сили“ на пост N 1 в база „Индия“  охранява знамето на българския пехотен батальон в Кербала в деня след атаката на базата с цистерна-бомба(27.12.2003г.)

Вижте също:

Български бойни знамена – проект на агенция Фокус

Бойните знамена, връчени от Цар Борис III на Гергьовден 1937г.  в блог „Стара София“

Източници: Димо Димов, Кап. Марин Куцаров и неговият фронтови дневник;
Горан Благоев, сп. Български войн 12/2004
Даниела Цанкова – Ганчева, Военноисторически сборник 1/2003
Национален военноисторически музей, София
в-к Стандарт (30.12.2003)
About these ads

8 коментара to “„…за войнската чест и за славата на бойното знаме“”

  1. иван иванов Says:

    Кое е вярно?Публикуваната истина тук или сведенията на същия подполковник Марин Куцаров, спасител на знамето на 19-ти пех. шуменски полк , в рапорта му до Орденската комисия, въз основа на който е награден със Знак за спасяване на знаме? (ЦВА,ф.1,оп.V,а.е.504,л. 421 и „Епопея на българския войн. Т.ІІ,с. 296 и книгата на Иван Иванов Български бойни знамена и флагове, С., 1998, с.110-111)

  2. Подробности и противоречия може да има, но цитираното тук от мен аз почерпих главно от съпругата на генерал Куцаров, която имаше и кратки записки за спасеното бойно знаме. Безспорно е, че не друг, а подполковник Куцаров – командир на 19-и пех. Шуменски полк, поема личната отговорност за спасяване знамето на полка – пример, достоен за уважение.

  3. Допълнение. През Сръбско-българската война 1885 г. знамето на Шуменската доброволческа дружина е спасено от доброволеца Димитър Н. Гугов. В издаденото по този повод Свидетелство № 1249 ОТ 15 декември с.г. се казва: „Дава се настоящето Свидетелство от щаба на Северний отряд в уверение на това, че доброволеца Димитър Гугов от втора рота на Шуменската доброволческа дружина е прослужил в редовете на доброволците и е участвувал в сражението под гр. Кула на 3-ий ноемврий, във всичките походи, които е имала дружината, при атаката под гр. Видин на 15 ноеврий, както и при защитата на Видинската крепост от 10 до 15 ноемврий включително; на последний ден от защитата, при атаката на Сръбските позциции на 15-и ноемврий, Гугов с опасност за живота си,е спасил дружинното знаме, гдето е ранен, а за героический му подвиг награден с военен орден „За храброст“ 3-а степен“ Началник Северний отряд: Капитан /п/ Ат. Узунов“

  4. Още едно допълнение. По време на Балканската война – 16 октомври 1912г., във вихрения бой за Караагач 7-и Преславски полк се е вклинил дълбоко в разположение на противника, но в един момент се оказва в тежко положение – броят на убитите е ранените се увеличава. Смъртно е ранен и полковия знаменосец. Но знаме без знаменосец не остава. Близо до него се оказва редник Иван Тотев Цонев от 15-а рота на полка. Той е изостанал в настъплението от уплаха, но виждайки умиращия знаменосец преценява трезво обстановката и грабва полковото знаме, като заедно с група войници тръгват назад, за да го спасят. Неочаквано пред тях на кон застава командирът на полка, полковник Юрдданов, който се провиква от седлото: „По-скоро развейте знамето момчета, честта на полка спасете. Знаме назад се не връща. След мен – папред след другите…И ето , по властно от всяка заповед, развятото полково знаме събира изоставащите войници, които се включват във вихревата атака…Скоро след боя, след като е произведен в по-горен чин, за нов знаменосец на полака е назначен редник Иван Тотев Цонев – спасител на знамето и на атаката. (Справка: История на 7-и пех. Преславски полк, 1934 г.; Дневник на капитан Марин Куцаров

  5. ДИМОВ Says:

    В Шумен, освен артилерия е имало: пехота, кавалерия, сапьори, танкисти; Щаб на 4-а дивизия, Щаб на 3-а армия; тук се решава съдбата на Съединението 1885 г.; тук през 1912 г. се провеждат маневрите за Балканската война и пр. Всичко това не може да се пренебрегне и да се прави само музей на артилерията.
    Необходимо е да се престане да се правят свободни – неверни съчинения за пленените бойни турски знамена, както за печата от Лозенград, които се намерат в музея на гарнизона в Шумен. И да се преписва за това заслуга на М. Йорданов, който от негов противник, по ирония на съдбата се превърна в негов уредник. Тези и основни за сегашния музей на гарнизона реликви, бяха пренесени от музея на 7-и Преславски полк, основан през 1956 г., за който той нямаше и хабер.

  6. ивелина д Says:

    ВЪЗХИЩАВАШ МЕ С БОГАТАТА ПОДРОБНА И ИНТЕРЕСНА ИНФОРМАЦИЯ КОЯТО ИМАШ ЗНАЕШ И ОБИЧАШ

  7. Михаела Says:

    Трябва да има повече хора като Вас!!!

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 41 other followers

%d bloggers like this: