Така пише от вътрешната страна на портала на Военното на Н.В. училище. Този надпис прочитат младите юнкери всеки път, когато излизат в отпуск. Той им напомня, че навън те не представляват просто себе си, а цялото офицерство, че са наследници на традиции, създадени от бащите им. Напомня им за честта на пагона, която трябва да пазят винаги и навсякъде повече от живота си. Този надпис прочитат и в деня, когато след първото си офицерско производство заминават към поверените им части… цялата статия
Съюзът на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища е създаден на 20 март 1992 г. като приемник-възродител на забранените и разтурени след 9 септември 1944 г. „Съюз на запасните офицери” и „Общество на кавалерите на ордена “За Храброст”. цялата статия
“Един завет” стартира нов проект. Ще представим историята, авторите и бойния път на маршовете на българските победи. Песенната традиция е дълбоко свързана с българската армия. Военната музика не е просто параден церемониал. В 6-те войни, които България води в новата си история военните оркестри маршируват в първата линия на боя и повдигат духа на войните. Малцина знаят, че по своето музикално наследство българската армия е уникална - бойните ни маршове са над 400!
Традиция е всеки полк, както и всеки випуск на ВНВУ да имат свой марш, прославящ бойните подвизи на частта.
Малко известно у нас е че през 1940г. след споразумение между СССР и нацистка Германия и съвместната окупация на Полша, червената армия разстрелва над 8000 полски офицери и още 14000 свещеници, учители, учени. В гората край Катин, смоленска област, западна Русия е изтребен командния състав на полската армия и елита на полската нация. Ужасът на катинското клане е пресъздаден от големия полски режисьор Анджей Вайда, чийто баща е сред разстреляните в Катин.
Полската военна храброст е пословична. Известни са полските хусари с техните “крилати”доспехи. Известни са и отчаяните атаки на полската конница срещу танкове - боен подвиг без аналог в новата история. Тези храбри мъже заслужават да им отдадем чест. В блога на Георги Грънчаров попаднахме на статия за филма “Катин”: цялата статия
Особеният статус на офицерското съсловие в България. Възникване и история на офицерския корпус в Европа и Русия и приемственост на традициите в младата българска държава. Идеология, морал и чест на офицерството.
„…Българите това е народът,който имаше всичко което е пожелавал, народ в който е придобивал титли онзи който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля, народ при който бойното поле прославя рода, понеже у тях без колебание за по-благороден се смята оня, чието оръжие е било окървавено в сражение; те са народ, комуто преди битката с тебе (крал Теодорих) не се е случвало да срещне противник, който да му устои…”
(Из “Похвално слово за крал Теодорих” на Магнус Феликс Енодий)
цялата статия
„…и “Аллах!” гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: Ура!..”
(И. Вазов. Опълченците на Шипка)
*
Наскоро отбелязахме 130 г. от шипченските боеве. Обръщаме специално внимание на тази годишнина, не само заради несравнимото величие, а преди всичко, защото на Шипка в редовете на опълчението са голяма част от бъдещите офицери на царство България.. За всеки, който разбира малко от военна тактика е ясно, че ако българските опълченци не бяха удържали Сюлеймановата армия при Шипка, цялата военна кампания на руснаците щеше да се провали.
При формирането на Българското опълчение в Кишинев и Плоещ в неговите 6 дружини се записват 7526 души. цялата статия
Репортаж от две отминали събития: честване на 15 години на списанието и представяне на книгата за полк. Дим. Младенов
На 18 декември 2007г. бе проведена последната за миналата година лектория на Съюза на възпитаниците на ВНВУ. Този път поводът бе особено значим - 15-тата годишнина на списание „Един Завет”. Зала Тържествена на Военния клуб беше препълнена с членове на съюза, членове на редакционната колегия и техни близки, журналисти.
Събранието започна с изпълнение на марша „Един завет”. На пиано акомпанираше д-р Тодор Стоев, а редиците пееха сърцато, вярно, на няколко гласа, все едно че още са на платца пред Колоната. цялата статия
“На осъдените, преди да ги убият бе отнета последната надежда да видят отново близките си, тъй като семействата бяха депортирани и това бе причината, поради която поисках да ги видя един по един преди екзекуцията… цялата статия
Ген.м-р Стоян Стоянов :”Има известни личности, които рязко се отличават от околните - срещнеш ли ги веднъж, запомняш ги завинаги. Списаревски беше от този тип хора. Със своята мъжествена, едра и стройна фигура, с особената си походка и с характерен акцент в говора, той винаги обръщаше внимание на околните… За Димитър въздушният бой беше ситуация, която го наелектризираше по особен начин, правеше го още по-силен, неустрашим и самоуверен. Да победи във въздуха за него бе нещо, което се разбира от само себе си. Би разкъсал и със зъби противника, но никога не би го оставил да се измъкне невредим. Аз знаех, че вкопчи ли се в бой, ще се бие до победа, та ако ще и срещу хиляди. Отстъплението в боя при каквито и да е обстоятелства му беше чуждо, противно, невъзможно за неговата натура. Той влизаше в бой така, както някога в древността суровият воин на Спарта е изпълнявал повелята на своята майка, която като му връчвала щита, е казвала: „Върни се с него или върху него!” цялата статия
Портрети на един български генерал все още могат да се срещнат в семейните албуми на стотици български домове. Съхраняват ги потомците на неговите войници и офицери от Добруджанския боен театър, като израз на магнетичната привързаност на своите деди към този легендарен воин. В тези семейства се съхраняват и преданията за славния водач на българската конница. Името и делото на генерал Иван Колев се пазят в народната памет. Животът на този необикновен човек, както и смъртта му, са порядъчно митологизирани, а митовете са знак за безсмъртие.
Генерал Иван Колев е роден в Бесарабия през 1861 г.
„И в тая борба на кръста срещу полумесеца, на свободата срещу тиранията…”
Из Манифеста на цар Фердинанд за обявяване на Балканската война 05.октомври 1912г.
*
Балканската война е връх в новата ни история и триумф на българското оръжие. Нейната цел е освобождение на християните под турска власт. Религиозно - символното значение на тази война е сравнително непознато, заради доскорошната атеистична доктрина. В пресата на православните държави, войната е обявена за Кръстоносен поход. Освобождаване на Константинопол - люлката на източното християнство е мечта на всеки православен владетел от превземането на града от турците през 1453г. Църквата на църквите - Св София, превърната в джамия, владее съзнанието на християнския свят векове наред.
*
„Вчера присъствах на една от онези внушителни церемонии, които те карат да се възторгнеш, където и да се намираш. Князът (Фердинанд - б.р.)назначи майка си за командващ Девети пехотен полк (сигурно знаеш, че в чужбина в страните с монархии, на владетелките и принцовете се поверяват полкове) и Княгинята официално прие командването на полка, който ще носи името и, цветовете и (синьото на Франция) и монограма и. Такива неща ви връщат в друг век…”
(Граф Робер дьо Бурбулон. Български дневници)
Традиционно монарсите разполагат със свои лични гвардейски части - това са формирования със специален статут, ясно различимо облекло, командвани от най-доверените на владетеля офицери. Гвардията носи вътрешния караул на двореца, охранява непосредствено покоите на владетеля и семейството му и придружава монарха при всички официални церемонии. По тази причина службата в гвардията винаги се е считала най-престижна и по-същество гвардейските офицери са част от придворната аристокрация. Лейбгвардията носи като свое знаме личния щандарт на монарха с неговия владетелски герб - наследство от герба върху щитовете на средновековните рицари. цялата статия
(част от текста на военната клетва)
Историческият факт че никоя страна в света не може да се похвали с пленено българско бойно знаме е един от първите поводи за гордост, който всеки българин ще посочи. Действително няма военен музей по света, който да има трофейно българско знаме.
В същото време в софийския военноисторически музей са изложени 62 пленени бойни знамена на всички армии, които са имали нещастието да воюват срещу българската. Тази българска военна гордост се е превърнала в клише, но много от днешните българи, особено неслужилите не познават в дълбчина символиката на знамето и нямат представа, защо един предмет е толкова ценен и по - важен от човешкия живот. цялата статия
“Нека снизхождението, което проявява правитлеството на Отечествения фронт към тяхната вина, не се схваща за слабост, а да бъде правилно оценено, като сериозен опит да им се даде възможност в гражданския си живот да осъзнаят политическото си заблуждение…”
Така завършва заповедта на правителството от август 1946, с която са уволнени 1887 от общо 2804 офицери. В този списък ги няма избитите без съд и присъда в дните след 09.09.1944, липсват разстреляните от “Народния съд” през 1945г., няма ги и онези, които оставиха костите си при Стражин. Страцин, Куманово, Драва, Мур… цялата статия
