Две смърти няма, а без една не можем!

“Бъди възторжен идеалист, смел до безумство, влюбен в България до фанатизъм, честен до самопожертване…”
Така започва малката книжка “Съвети за строеви офицери” от Борис Дрангов, издадена в Скопската общинска печатница през 1916 г. и станала далеч по-известна като “Помни Войната!” Неслучайно тази книжчица, с общо съдържание от 100 страници, се превръща в истински военен катехизис на Българската армия, на военното възпитание и обучение, и не на последно място - на преклонение пред България.

Дойран. Яко с нами Бог!

Българската победа при Дойран се изучава във всички военни академии. Зловещата статистика от защитата на Дойранската позиция е доказателство за военния гений на ген, Владимир Вазов. Резултатите: над 60 хил.убити от Антантата срещу по-малко от 500 загинали българи. 7 дивизии напълно унищожени от една… Това напомня църковния химн, изписан върху бойните ни знамена:
*
“С нас е Бог, разберете, народи, и се покорете, защото с нас е Бог!… Могъщи, покорете се, защото с нас е Бог! И ако закрепнете, пак ще бъдете победени, защото с нас е Бог!” (Голямо повечерие)

Погромът върху българския офицерски корпус

“Ако не съзнавах, че е дошъл Девети септември, тъй както ги виждах скупчени пред мен, бих ги очистил до един с автомата. Но Партията и Отечественият фронт нямаха своите военни кадри. Принудени бяхме да използваме царските офицери, за да доубием фашизма.”

Стойо Иванов - Неделев (Чочоолу) - командир на старозагорския партизански отряд, генерал (НРБ) в книгата си със спомени”Боят настана” (Народна младеж, С, 1971).
Подменената и фалшифицирана история, които комунистите проповядваха повече от 45 години продължава и днес. Някак си тихомълком и плавно трансформират старите тези и ги представят с нов прочит. Опитват се да сметат под масата най-безсрамните лъжи, да омекотят по-леките и да ни представят хора и събития в изгодна за тях светлина. За съжаление, в много случаи успяват.
Успяват да представят бившите партизани, поели армията след 09.09. като патриоти и родолюбци, да поставят знак на равенство между бившите царски офицери и тези от „народната армия”.Всичко това минава под призиви за помирение, за загърбване на историята. Но историята не може да бъде загърбена, защото в нея се разказва за конкретни хора - за стотици и хиляди човешки съдби - съдби на офицери и съдби на убийците, които унищожаваха и унижаваха българските офицери.

На нож!

” … В същото време в Сливница кипеше трескава деятелност: народът и войската работеха неуморно на укрепленията. Офицерите циркулираха между войниците и подигаха техния дух, казвайки им, че от Южна България пристигат силни подкрепления. Появяването на княза предизвика един голям полет във войската. Щом пристигна, той се показа по укрепленията, посрещнат с френетически викове. Войник сам, княз Александър подкупваше сърцата на войниците. Неговото присъствие във военния стан бе един могъщ морален елемент на победа.” (С.Радев. Строителите на съвременна България)
В късния следобед сърбите предприемат генерален щурм по цялата линия на фронта. Това е краят, мислят си защитниците, останали без патрони и снаряди и очакващи сърбите да се доближат, за да се бият „на нож”. Отчаянието им се засилва, когато в припадащия здрач виждат гъсти маси войски в тила си. Те смятат, че Трънската сръбска колона е пробила при Гургулят. Но изведнъж всред тази гъста маса, настъпваща в тила, гръмват “Шуми Марица” и бойният вик „ура”, пуснати от хиляди гърла, и офицерите, твърде развълнувани, казаха на войниците си: “Пристигнаха нашите братя от Южна България!”

Един от първа дивизия

“…Боеве пред Букурещ. Боеве за Букурещ. Калугерени. В този най-славен бой, срещу полка, който е пратил две роти в странично прикритие, действат цели пет полка. ..Патроните са на привършване. Левият ни фланг почва да отстъпва, следван на 150 крачки от противника. …След левия фланг и центърът се разколебава. А настъпват многобройни неприятелски вериги, маси, които овладяват загубените си оръдия. Съдбоносен миг за полка, бригадата, дивизията, може би за действията около Букурещ. Но този дълъг миг е час по психология, час на дълга.
 - Готов ли си, Петре?
 - Готов, господин подполковник!
 - Свири, Петре, атака!
И разцепила устните на тръбача, тръбата процепва въздуха. Една съседна вляво се докача. Друга до нея се откача. И по целия ляв фланг, от рота в рота, се разнасят тържествени звуци.
Войниците трепват. Това е той  командирът! Войниците трепват. Това е за нея  Родината! И като по знак, всичко отстъпващо се спира… обръща… сега вече неприятелските маси трепват, спират, вцепенени, ужасени. Пред тях  гора от светнали ножове.
Няма вече съмнение, това е отстъпление. Няма вече съмнение, няма вече спасение. Има поражение.
Пет непълни дружини гонят. Цели пет полка бягат. Няма спасение. Има грозно сметение. Има страшно поражение…”

Офицерските балове

„…Офицерите са учудващо изискани, възпитани, с добри маниери, почти всички говорят френски, умеят да се представят, да поздравяват… Успях още веднъж да се възхитя на гъвкавия и елегантен танц на офицерите. Усеща се виенското влияние, на което явно дължат тази точност и хармония в движенията, толкова учудваща в една все още тъй примитивна страна!”
Граф Робер дьо Бурболон, “Български дневници”

Най-бляскавите светски събития в Царство България са офицерските балове. Роля за това имат високия обществен престиж на офицерството, красивата и тържествена атмосфера на военните клубове, бляскавите парадни униформи и изискани кавалерски маниери на младите офицери.

Гвардията умира, но не се предава!

/Ген.Камброн при Ватерло, възприето за девиз на Лейбгвардейския к.п./

*
При сформирането на Българската земска войска през август 1878 г. се създава и Софийска №1 конна сотня, от чийто състав се изгражда впоследствие българската гвардия. След избирането на първия български владетел на Третата българска държава княз Александър I възниква и необходимостта от създаване на военна част за лична охрана и за изпълнение на церемонии при тържествени случаи, които протоколът на всяка държава и монархически двор налагат. Пристигането на новоизбрания княз на българска земя е подготвено от княз Дондуков. Доскорошният поручик Александър Батенберг е произведен в чин български генерал. За него е приготвена специална българска униформа. Към шапката му за първи (според Симеон Радев) път се добавя “казашко перо”. За посрещането е назначен и първият му адютант  Александър Мосолов.

Ескадрон, след мен!

“…Но ето офицерите се обръщат, един бръз и кратък поглед назад, но колко незабравимо е това изражение на лицата! Изтеглените сабли блясват във въздуха, ескадронът се разтегна повече, конете препускат още въздържано и тежко, но изведнъж леко и плавно се понасят в галоп. Издигнаха се гъсти облаци от прах. Стремителна и бясна вихрушка се носеше по полето, коне и хора се виждаха като силуети в мъгла, извиваха се и блещяха сребърните змии на саблите и над страховития и ритмичен тропот, от който кънтеше земята, се раздаде ура – гневно, заканително и страшно ура….”
(Йордан Йовков, “Белият ескадрон” )*
 
“…През лятната училищна (от ВНВУ-б.м.) ваканция на 1911г. бях изпратен на стаж в 1. конен полк. До този момент не бях служил съвместно с конницата и твърде малко я познавах.

Райна Княгиня, голяма личност и майка на четирима забележителни офицери

“А паша я пита, пита и разпитва
Райна Поп Гьоргьова:
- кой уши байряка, кой му тури знака -
“Смърт или свобода”?
- Аз ще да ти кажа, - Райна отговаря
на пашата, -
Аз уших байряка, аз му турих знака -
“Смърт или свобода”
(народна песен)
 
*
“Един завет”  рядко ще пише за жени. Но за тази ще направи изключение. На 29.07 се навършват 90 г. от смъртта на Райна Княгиня - забележителна личност, както със собствената си съдба, така и с четиримата си сина,  офицери, които след участие във всички войни и много ордени за храброст биват съсипани от комунистическия режим.

Лейбгвардейският полк - портрети

 

Шефове, командири, офицери, подофицери, войници от лейбгвардейския на Н.В. конен полк